петък, 11 декември 2015 г.

Отговори на често задавани въпроси във връзка с ползването на данъчното облекчение за деца и данъчното облекчение за деца с увреждане

Ако ползвам данъчното облекчение за едно дете, 200 лв. ли ще ми бъдат възстановени?
Не. С 200 лв. се намалява сумата от годишните данъчни основи. В най-често срещания[1] случай, ако ползвате данъчното облекчение за едно дете, размерът на дължимия от Вас данък върху доходите реално ще се намали с 20 лв., респективно ще ви бъдат възстановени 20 лв.

Ако ползвам данъчното облекчение за дете с увреждане, 2000 лв. ли ще ми бъдат възстановени?
Не. С 2 000 лв. се намалява сумата от годишните данъчни основи. В най-често срещания случай, ако ползвате данъчното облекчение за дете с увреждане, размерът на дължимия от Вас данък върху доходите ще се намали с 200 лв., респективно ще ви бъдат възстановени 200 лв.

Родители на дете с увреждане могат ли да ползват и двете облекчения или трябва да избират само едно от тях?
Да. Могат да се ползват едновременно и двете облекчения. Тоест можете да намалите сумата от годишните данъчни основи с общо 2200 лв. - веднъж с 200 лв. заради данъчното облекчение за деца и още веднъж с 2000 лв., за данъчното облекчение за деца с увреждания. Важно е да се знае, че данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи!

Родители на две деца с увреждания, какво данъчно облекчение за деца с увреждане могат да ползват?
Родители на две деца с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане могат да намалят сумата от годишните данъчни основи с два пъти по 2000 лв., за всяко дете, тоест с 4 000 лв. Важно е да се знае, че данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи!

Данъчното облекчение за деца с увреждания може ли да се ползва в годината на навършване на 18 години на детето?
Да, може да се ползва в годината, в която детето навършва 18 години, стига да има валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Ако родители имат четири деца, може ли единият от тях да ползва облекчението за трите деца, а другият – за последното?
Не. С 600 лв. се намалява сумата от годишните данъчни основи за три и повече ненавършили пълнолетие деца. Ако и четирите деца отговарят на условията за ползване на данъчното облекчение, максималният размер, който може да се ползва е 600 лв.

Може ли единственият ми работодател по трудово правоотношение да откаже да приеме декларацията за ползване на данъчното облекчение за деца или данъчно облекчение за деца с увреждане?
Работодателят е длъжен да извърши годишно изравняване на данъка върху доходите на свой служител, когато той е работил само по трудов договор и има право на данъчно облекчение. За да стане това обаче, работникът трябва да предостави на работодателя си всички необходими документи в срок от 30 ноември до 31 декември на съответната година.

Какви документи се представят заедно с декларацията за ползване на данъчното облекчение за деца (Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ – образец 2005)?
Данъчното облекчение се ползва при условие, че се представи писмена декларация от другия родител, че той няма да ползва намалението за конкретната данъчна година. Може да се ползва образеца, който е приложен към декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ[2] за ползване на данъчното облекчение за деца, или документ със същото съдържание на отделен лист.

Какви документи се представят заедно с декларацията за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ – образец 2006)?
Данъчното облекчение се ползва при условие, че се представят:
-          писмена декларация от другия родител, че той няма да ползва намалението за конкретната данъчна година. Може да се ползва образеца, който е приложен към декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания, или документ със същото съдържание на отделен лист и
-          копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Прилага ли се декларация и от другия родител, че няма да ползва облекчението, ако родителите нямат сключен брак?
-          Да, ако родителят е припознал детето е необходимо прилагането на писмена декларация, че няма да ползва данъчното облекчение.

Кога не се прилага декларация от другия родител, че няма да ползва облекчението за деца и облекчението за деца с увреждания?
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица изрично са изброени случаите, в които не се прилага декларация от другия родител:
-          Когато е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;
-          Когато другият родител не е получавал доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа (доходи от: трудови правоотношения; друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ; наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; прехвърляне на права или имущество и други доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ) или с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ (доходи от стопанска дейност като едноличен търговец или като регистриран земеделски стопанин в случаите по чл. 29а от ЗДДФЛ).

Ако ползвам данъчното облекчение за деца и/или данъчното облекчение за деца с увреждания чрез работодател, но съм задължен да подам годишна данъчна декларация за облагане на доходите (по чл. 50 от ЗДДФЛ), трябва ли да приложа към нея и декларация за ползване на данъчните облекчения?
-          Да, в случай, че данъчните облекчения са ползвани чрез работодател, но физическото лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към нея задължително трябва да се приложи отново и декларация за ползване на съответното данъчно облекчение, както и задължителните документи към нея.



[1] Ако се ползва само това облекчение и са реализирани само доходи от трудови правоотношения през годината.
[2] ЗДДФЛ – Закон за данъците върху доходите на физическите лица

четвъртък, 10 декември 2015 г.

До края на декември ползваме данъчните облекчения за деца чрез работодател

ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
web: www.nap.bg;    0700 18 700 Информационен център

До края на декември работниците или служителите трябва да представят необходимите документи пред своите работодатели по основно трудово правоотношение, ако искат да ползват данъчните облекчения за деца чрез него. Двете декларации - за ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), са публикувани на интернет страницата на НАП – www.nap.bg.
Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2015 г. могат да се ползват по два начина.
Първият начин, по който може да се ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2016 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/или декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2015 г.
Вторият начин е с подаване на годишната данъчна декларация за 2015 г. – до 3 май 2016 г. (30 април е в събота, а 2 май е официален почивен ден - Великден). Към нея трябва да се приложи и съответния образец на декларация:
·         Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или
·         Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006).
Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете; с 400 лв.  – за две ненавършили пълнолетие деца; или с 600 лв. за три или повече ненавършили пълнолетие деца. Условията, при които е възможно да се прилага облекчението, се декларират в специалния образец на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005). Към формуляра се прилага и декларация от другия родител, че за 2015 г. същият няма да ползва намалението.
Данъчното облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Условията, при наличието на които е възможно да се  прилага облекчението се декларират в декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006). Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, както и декларация от другия родител, че за 2015 г. той няма да ползва намалението.
И двата вида облекчения (за деца и за деца с увреждания) се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Всички условия за прилагане на облекченията може да видите тук, а отговорите на често задавани въпроси да прегледате на адрес: http://www.nra.bg/news?id=2750

сряда, 9 декември 2015 г.

На страницата на НАП са публикувани са отговори на често задавани въпроси за данъчните облекчения за деца

Публикувани са двете декларации за ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2015 г. могат да се ползват по два начина. Първият е с подаване на годишната данъчна декларация за 2015 г. – до 3 май 2016 г. (30 април е в събота, а 2 май е официален почивен ден - Великден). Към нея трябва да се приложи и съответния образец на декларация:

Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или

Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006).

Вторият начин, по който може да се ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2016 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/илидекларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2015 г.

Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете; с 400 лв.  – за две ненавършили пълнолетие деца; или с 600 лв. за три или повече ненавършили пълнолетие деца. Условията, при които е възможно да се прилага облекчението, се декларират в специалния образец на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005). Към формуляра се прилага и декларация от другия родител, че за 2015 г. същият няма да ползва намалението.

Данъчното облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Условията, при наличието на които е възможно да се  прилага облекчението се декларират в декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006). Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, както и декларация от другия родител, че за 2015 г. той няма да ползва намалението.
И двата вида облекчения (за деца и за деца с увреждания) се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи.
Всички условия за прилагане на облекченията, може да видите тук

Отговори на често задавани въпроси, може да прочетете тук.

понеделник, 7 декември 2015 г.

Решение № 935 от 30 ноември 2015 г. за разместване на почивни дни през 2016 г.

Решение № 935 от 30 ноември 2015 г. за 

разместване на почивни дни през 2016 г.



РЕШЕНИЕ № 935 ОТ 30 НОЕМВРИ 2015 Г.

за разместване на почивни дни през 2016 г.

На основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда и 


чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител





МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ


РЕШИ:



1. Обявява 4 март (петък) за почивен ден,

 а 12 март (събота) за работен ден.

2. Обявява 23 май (понеделник) за почивен ден, 

а 14 май (събота) за работен ден.

3. Обявява 5 септември (понеделник) за почивен ден,

 а 10 септември (събота) за работен ден.

4. Обявява 23 септември (петък) за почивен ден,

 а 17 септември (събота) за работен ден.



Министър-председател: Бойко Борисов
За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
7813


вторник, 24 ноември 2015 г.

Публикувани са декларациите за ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания



Публикувани са двете декларации за ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).


Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2015 г. могат да се ползват по два начина. Първият е с подаване на годишната данъчна декларация за 2015 г. – до 3 май 2016 г. (30 април е в събота, а 2 май е официален почивен ден - Великден). Към нея трябва да се приложи и съответния образец на декларация:
Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или
Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006).

Вторият начин, по който може да се ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2016 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/илидекларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2015 г.

Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете; с 400 лв.  – за две ненавършили пълнолетие деца; или с 600 лв. за три или повече ненавършили пълнолетие деца. Условията, при които е възможно да се прилага облекчението, се декларират в специалния образец надекларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005). Към формуляра се прилага и декларация от другия родител, че за 2015 г. същият няма да ползва намалението.

Данъчното облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Условията, при наличието на които е възможно да се  прилага облекчението се декларират вдекларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006). Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, както и декларация от другия родител, че за 2015 г. той няма да ползва намалението.

И двата вида облекчения (за деца и за деца с увреждания) се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Всички условия за прилагане на облекченията може да видитетук

Прагове за деклариране по системата Интрастат за 2016 г.

Прагове за деклариране по системата Интрастат за 2016 г.


петък, 9 януари 2015 г.

ЗДБРБ 2015 г., ЗБДОО 2015 г. и ЗБНЗОК 2015 г. .

Благодарение на: http://www.tita.bg/news/676

Представено е кратко резюме на обнародваните в ДВ, бр. 107 от 24. 12. 2014 г. (извънреден):
  • Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. (ЗДБРБ 2015 г.),
  • Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. (ЗБДОО 2015 г.),
  • Закон за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2015 г. (ЗБНЗОК 2015 г.),
както и промените в разпоредби на данъчното и осигурителното законодателство, направени с преходните и заключителните им разпоредби, а именно в:
-        Закона за ограничаване на плащанията в брой,
-        Закона за данъка върху добавената стойност,
-        Закона за корпоративното подоходно облагане и
-        Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
-        Кодекса за социално осигуряване,
-        Закона за административните нарушения и наказания и
-        Закона за здравното осигуряване, както и
-        Наказателния кодекс.
 
Подробен коментар относно промените в задължителни вноски за 2015 г., породени от промените в ЗБДОО 2015 г. и Кодекса за социалното осигуряване (КСО), ще бъде публикуван в първия брой на списание Данъци. Тита за 2015 г.
 
 
Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
 
 
С разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. (ЗДБРБ 2015 г.) се:
  • увеличава минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител – от 360 лв. на 380 лв (чл. 59);
  • увеличава базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 199, ал. 3 и чл. 203, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" - от 376 лв. на 380 лв. (чл. 60);
  • запазва размерът на дължимите помощи по ЗСПД при:
- месечните помощи за за първо и трето и всяко следващо дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за децa - 35 лв. и за второ50 лв. (чл. 61, ал. 2), както и коефициент от 150 на сто при едновременно раждане от майката на две и повече деца спрямо по-високия размер, определен за второ дете (чл. 61, ал. 3);
 еднократната помощ при бременност по чл. 5а от Закона за семейни помощи за деца - 150 лв. (чл. 61, ал. 6);
 
- еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца, както следва: 1. за първо дете - 250 лв.2. за второ дете - 600 лв.; 3. за трето и всяко следващо дете - 200 лв. (чл. 61, ал. 7);
 
- еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания - 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца - 100 лв. (чл. 61, ал. 8);
 
- месечните помощи за отглеждане на дете до една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца - 100 лв. (чл. 61, ал. 9);
 
- еднократната помощ за близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца - 1200 лв. за всяко дете (чл. 61, ал. 10);
 
 
- обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2013 г. - 340 лв. (чл. 61, ал. 13);
  • запазва максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията както следва: 1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - до 700 лв.2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 - до 700 лв.3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 - до 5000 лв. (чл. 62);
  • запазва задължението на държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско, участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, да дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в републиканския бюджет, а общинските - в общинския бюджет (чл. 92).
С преходни и заключителни разпоредби на закона са направени промени и в други закони, сред които са:
  • Законът за ограничаване на плащанията в брой (§ 12 от ПЗР) – въведена е специалана разпоредба относно прилагането на закона от бюджетните организации (чл. 4, ал. 1 - изм., чл. 4а – нов);
  • Законът за корпоративното подоходно облагане (§ 16 от ПЗР) - регламентира се освобождаване от облагане с данък при източника на доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата и общините, допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава - членка на ЕС (Европейския съюз) или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), както и доходите от лихви по заем, по който не се издават облигации и по който държавата или общините са заемополучател (чл. 195, ал. 6, т. 1 - доп., т. 4 – нова);
  • Законът за данъците върху доходите на физическите лица (§ 17 от ПЗР) - регламентира се освобождаване от облагане с окончателен данък лихвите по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава - членка на ЕС, или в друга държава - страна от ЕИП (чл. 37, ал. 1, т. 3 – доп.).
Промените са в сила от 01. 01. 2015 г.
 
 
Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г.
 
 
С разпоредбите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. (ЗБДОО 2015 г.):
  • се увеличават минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии, регламентирани в Приложение № 1  (съгласно Мотивите към проектозакона нарастването е средно с 4,4 на сто за 2015 г. в сравнение с 2014 г). Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 360 лв. - размерът на минималната работна заплата за 2015 г. (чл. 8, ал. 1, т. 1); 
  • се запазва минималната и максималната граница (0,1- 0,4 на сто) на осигурителната вноска за фонд "Трудова злополука и професионална болест" по групи основни икономически дейности съгласно Приложение № 2 (чл. 13);
  • се запазва същият диференциран размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2013 г., съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 2);
  • се запазва минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2013 г., както и за започналите дейност през 2013 и 2014 г. съответно 420 лв. (чл. 8, ал. 2). Този доход, както и досега, се ползва и от лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (чл. 8, ал. 3);
  • се увеличава минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – от 240 лв. на 300 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 3);
  • се увеличава максималният месечен размер на осигурителния доход от 2400 лв. на 2 600 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 4);
  • се запазва нулева вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като максималният размер на обезщетението се запазва на 1200 лв. (чл. 14, ал. 1 и 2);
  • се запазва минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 0.1 01. 2015 г. на 154, 50 лв., като от 1 юли 2015 г. се увеличава на 157, 44 лв. (чл. 9);
  • се запазва минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв. (чл. 10);
  • се запазва размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв. (чл. 11);
  • запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лв. (чл. 12).
 
Промени в Кодекса за социално осигуряване
С § 3 от ПЗР на ЗБДОО за 2015 г. се правят промени и в Кодекса за социално осигуряване (КСО), като следва да се има превид, че:
  • се запазват размерите и съотношенията на осигурителната вноска за фонд „Пенсии”:
- 17,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при запазено съотношение – 9,9 за сметка на работодателя и 7,9 за сметка на работника, и
- 12,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,1 : 5,7, както и размерът на вноската за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират по чл. 69 от КСО (чл. 4а, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 3);
 
  • се запазва съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2015 г. техните размери са, както следва:
- фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
- фонд „Безработица” – 1,0 на сто;
- фонд „Трудова злополука и професионална болест” - от 0,4 до 1,1 – за сметка на работодателя (чл. 4а, ал. 3, т. 3, 4, 5 и чл. 6, ал. 1, т. 4, 5 и 6);
  • не се променят размерите и съотношенията между работодател и работник за вноските за:
- ДЗПО в УПФ, съответно 5 на сто в съотношение 2, 8 за сметка на работодателя на 2,2 за сметка на работника (чл. 157, ал. 1, т. 1, б. "в" и ал. 3), както и
- за професионален пенсионен фонд - съответно 12 на сто - за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7 на сто - за лицата, работещи при условията на II категория труд) (чл. 157, ал. 1, т. 2);
 
се запазва периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност (18 календарни месеца) и безработица (24 месеца), а при бременност и раждане периодът се увеличава от 18 на 24 календарни месеца (чл. 41, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 и чл. 54б);
  • се запазва периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни (чл. 50, ал. 1);
  • се запазва режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността - от ДОО.
Освен промени, свързани с изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване, са направени и промени в други текстове на КСО, като по-важните са:
 
  • уеднаквяване режимът на осигуряване на всички лица, работещи по трудови правоотношения (повече или не повече от 5 работни дни (40 часа) или втори или допълнителен трудов договор). Счита се, че промяната ще доведе и до до намаляване на административната тежест за работодателите във връзка с попълването на данните, които те подават в информационната система на НАП (отпада специалната разпоредба на т. 6  на ал. 1 на чл. 4  относно осигуряването на лица на втори и допълнителен трудов договор; отпада ал. 2 на чл. 4, регламентираща ограничения обхват на осигуряването на работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни и едновремемно с това отпада уточнението в разпоредбата на т. 1 на ал. 1 на чл. 4, че текстът й се отнасят само за лица наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец;);
  • включване в обхвата на лицата, осигурявани по реда на лица наети по договор за управление и контрол и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон (чл. 4, ал. 1, т. 7 – доп.);
  • въвеждане на възможност лицата, родени след 31 декември 1959 г. да избират дали да се осигуряват в универсален пенсионен фонд или във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска с размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд. Промяната е регламентирана с нова разпоредба „Избор на осигуряване“ (чл. 4б), нова т. 4 в чл. 6, ал. 1 относно размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ за лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, както и промяна в разпоредби на част втора „Допълнително пенсионно осигуряване (чл. 124, ал. 1 и 2 – изм., ал. 3 – нова; чл. 125, ал. 1, т. 1 – доп.; чл. 127, ал. 1 и ал. 3 – доп., ал. 6, 7 и 8 – нови; чл. 137, ал. 3 и 4 – изм.);
  • промени в разпоредбата на чл. 5 - ал. 7 (отпада задължението на осигурителя за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход при прекратяване на трудови или служебни правоотношения), както и ал. 11 (относно предаване на разплащателните ведомости в случаите, когато се прекратява дейността на търговско дружество в което едноличен собственик на капитала е държавата или община);
  • въвеждане на задължение за самоосигуряващите се лица, които през годината са се осигурявали за рисковете болест и майчинство, да извършват годишно изравняване на осигурителния си доход не само за фонд “Пенсии”, но и за фонд “Общо заболяване и майчинство” (чл. 6, ал. 8 - доп. ). Промяната е в сила от 01. 01. 2016 г.;
  • регламентиране размера на максималния осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец (чл. 6, ал. 15 – нова);
  • изрично регламентиране, че самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно (чл. 7, ал. 8 - доп.);
  • отпадане на възнаграждението на членовете на Надзорния съве на НОИ за участието си в заседание на Надзорния съвет (чл. 36, ал. 2 - изм.);
  • прецизиране случаите за спиране на производствотопо отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете (чл. 40, ал. 4 - изм.);
  • намаляване на периода, в който Агенцията по заетостта предоставя на НОИ информация, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица от ежемесечен на ежедневен (чл. 54з, ал. 1 – изм.). Цели се привеждане на разпоредбата в съответствие с фактическото положение на ежедневен обмен на информацията между НОИ и Агенцията по заетостта;
  • регламентиране преизчисляването на парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст (чл. 54м – нова, в сила от 01. 01. 2016 г.). Въведено е нормативно основание за събиране на добросъвестно получени в по-голям размер суми от самоосигуряващи се лица след преизчисляването на изплатените им парични обезщетения въз основа на данните за окончателния осигурителен доход, определен въз основа на подадената годишна данъчна декларация (чл. 114, ал. 2 – доп, в сила от 01. 01. 2016 г.);
  • отпада изискването осигурителят да изпраща в териториалното поделение на НОИ копие от първичния болничен лист за трудова злополука или професионална болест (чл. 66, т. 3 – отм.);
  • промени в задължителното пенсионно осигуряване, като по – важните са:
-        промени, свързани с право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване с цел ограничаване на достъпа до дългосрочни осигурителни плащания, каквито са пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, на лица, които нямат никакъв осигурителен принос в осигурителната система (чл. 74, ал. 2 – нова, предишна ал. 2, става ал. 3 – изм.). В тази вързка се дефинира понятието „действителен стаж“, ползвано в чл. 74, ал. 2 ( т. 12 – нова от § 1 на ДР на КСО);
-        прецизиране на разпоредбата за осъвременяването на пенсиите с оглед приложимостта й в случай на дефлация (чл. 100, ал. 2 – нова). С цел недвусмисленото прилагане на ал. 1 на чл. 100 се дефинира на понятието „индексът на потребителските цени“ ( т. 4а – нова от § 1 на ДР на КСО);
-        отпадане възможността социалната пенсия за инвалидност да се получава заедно с друг вид пенсия (чл. 101, ал. 1, т. 4а – доп., ал. 3а – изр. второ отм.);
-        увеличаване с 4 месеца осигурителния стаж за 2015 г. - право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете, а право на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж (§ 6б, ал. 2 - нова от ПЗР на КСО)
-        удължаване до края на 2015 г. срокът на § 4 от ПЗР на КСО относно право на пенсиониране при лица лица, работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд.
 
 
Промени в други закони
 
 
С ПЗР на ЗБДОО за 2015 г. се правят промени и в други закони след които са и:
  • Наказателния кодекс (§ 5 от ПЗР) - въвеждане на изрична санкция за укриване на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери (т. 29 от чл. 93, чл. 255б – нови);
  • Законът за административните нарушения и наказания (§ 6 от ПЗР) – включване в обхвата на санкционращата норма на чл. 83а и нововъдената санкция на чл. 255б от Наказателния кодекс (чл. 83а, ал. 1);
  • Законът за здравното осигуряване (§ 8 от ПЗР) - синхронизиране на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 с промените в чл. 4 от КСО, свързани с уеднаквяването в осигуряване на лица по трудови правоотношения.
 
Промените са в сила от 01. 01. 2015 г.
 
Виж Мотивите към проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г.
 
 
Закон за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2015 г.
 
 
Със Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2015 г. (ЗБНЗОК за 2015 г.) се запазва размера на здравноосигурителната вноска - и през 2015 г. той е 8 на сто (чл. 2). 
 
 
С § 10 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2015 г. са направени промени и в отделни разпоредби на Закона за здравното осигуряване ( чл. 15, ал. 1, т. 5 – доп., чл. 24, т. 4 - отм., т. 5 – изм., чл. 29, ал. 3, т. 5 – изм., т. 5а – доп., т. 6а – нова, чл. 71 – доп., чл. 72, ал. 2 - доп., чл. 73, ал. 5 и 6 – нови).
 
Промените са в сила от 01. 01. 2015 г.

Виж Мотивите към проекта на Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2015 г.



неделя, 4 януари 2015 г.

Промените в ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ, ДОПК, ЗДВЗП, ЗАДС

Благодарение на www.tita.bg


Представено е кратко резюме на промените в данъчното законодателство за 2015 г., въведени със ЗИД ЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 105 от 19. 12. 2014 г.
 
Подробни коментари на промените в отделните данъчни закони ще бъдат публикувани в първия брой на списание Данъци. Тита за 2015 г.
 
 
Промени в ЗДДС, в сила от 01. 01. 2015 г.
 
 
Промените в ЗДДС, както е посочено в Мотивите към проектозакона на ЗИД ЗДДС, са породени от необходимостта от хармонизиране и привеждане в съответствие на националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и регламенти по прилагането в областта на косвеното облаганерегламенти в областта на минималната помощ, както и прецизиране на законови разпоредби с цел улесняване практическото им прилагане.
 
Основните промени в ЗДДС, в сила от 01. 01. 2015 г., са свързани с:
 
-        далекосъобщителни услуги,
-        услуги за радио- и телевизионно излъчване и
-        услуги, извършвани по електронен път,
предоставяни от данъчно задължени лица на данъчно незадължени лицаустановени в Европейския съюз (ЕС), ще се облагат в държавата, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, наричана държава членка по потребление.
 
В тази връзка се отменя досегашната глава осемнадесета "Облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в Европейския съюз" и се създава нова глава осемнадесета с чл. 152 - 159и „Специални режими за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица“, в която са  регламентирани два режима за обслужване от типа „мини едно гише“ в зависимост от мястото на установяване на доставчика. Те не са задължителни, а доставчикът сам избира дали да ги прилага, като:
 
-        първият режим е „режим в Съюза“  и се прилага за доставчици, установени в държава членка на ЕС, която не е държавата членка по потребление на услугата. „Режим в Съюза“ е нов режим, съгласно който държавата за регистрация (държава по идентификация) е държавата членка по седалище и адрес на управление на доставчика или, когато доставчикът няма седалище и адрес на управление на територията на ЕС, държавата за регистрация е държавата членка по постоянен обект на тази територия;
 
-        вторият режим е „режим извън Съюза“ и се прилага за доставчици, които са установени в трети страни (държави извън ЕС). „Режим извън Съюза“ е действащ режим според досегашната глава осемнадесета от ЗДДС. Промяната е свързана с разширяване на обхвата на услугите, по отношение на които ще се прилага този режим, като се включат и далекосъобщителните услуги и услугите по радио- и телевизионно излъчване.
 
В  § 1 на ДР на закона се дефинират:
-        обхватът на услугите, попадащи в двата режима, а именно "далекосъобщителни услуги" (т. 13 – изм.)"; "услуги, извършени по електронен път" (т. 14 – изм.); "услуги за радио- и телевизионно излъчване" (т. 14а – нова);
 
-        термини, ползвани в глава осемнадесета: "лице, установено на територията на страната" (т. 11, изр. трето – ново);  "държава членка по потребление" (т. 79 - нова); "държава членка по идентификация" (т. 80- нова); „данъчно задължено лице, неустановено в държавата членка по потребление" (т. 81 – нова).
 
Във връзка с промените в третирането на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, са направени промени и в други разпоредби на ЗДДС (чл. 21, ал. 5, т. 2, б. "з", "и" и "к" – отм., ал. 6 – изм., ал. 7 – отм.; чл. 70, ал. 4 - ново изр. второ; чл. 85а – нов, чл. 96 ал. 7 – изм.; чл. 97б – нов,  чл. 101, ал. 8 – доп., чл. 107, т. 5  - нова, чл. 108, ал. 1, т. 1 – доп., чл. 113, ал. 9 – изр. второ – ново, чл. 120, ал. 3  -  изм., чл. 125, ал. 1 – изм., чл. 133, ал. 5 – изм.; чл. 169, ал. 1, т. 4 – нова; чл. 175, ал. 3, т. 5 – отм.; чл. 179, ал. 1 - изм.,  ал. 2 – нова; чл. 180б – нова; чл. 181а - нова).
 
Уточнява се, че:
-        всички лица, които към датата на влизането в сила на този закон са регистрирани по реда на досегашната глава осемнадесета, се смятат за регистрирани по новата глава осемнадесета, раздел I. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС се запазва;
-        процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията по досегашните чл. 152 и 153 се довършват по реда на новия чл. 154 (§ 29 от ПЗР на ЗИДЗДДС).
 
Във връзка с прилагане на променената глава осемнадесета са въведени и други преходни разпоредби (§ 28§ 30§ 31 и § 32 от ПЗР на ЗИД ЗДДС).
 
Република България се е възползвала от възможността за преходен период от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2014 г., в който лицата имат право да прилагат изискванията за минимална помощ по Регламент (ЕО) № 1998/2006.  
 
Със ЗИД ЗДДС се въвеждат новите условия за минимална помощ по Регламент (ЕС) № 1407/2013 (чл. 166, ал. 1, т. 1 и т. 4 – изм., ал. 3, т. 6 - изм. и т. 7ал. 4 - нова, досегашната ал. 4 става ал. 5 – изм., ал. 6 - 10 – отм., ал. 11 - нова, чл. 167 - изм.). С § 33 от ПЗР на ЗИДЗДДС е регламентирано, че за издадено преди 1 юли 2014 г. разрешение по досегашния чл. 166, ал. 5, срокът на което не е изтекъл към датата на влизането в сила на този закон, лицето, получило разрешението за прилагане на специалния ред за начисляване на данъка при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок, подава за остатъка от срока информацията относно изпълнението на инвестиционния проект в Министерството на финансите в сроковете по чл. 166, ал. 11);
  • по отношение на облагането с ДДС Майот придобива статус като на останалите френски най-отдалечени региони: Гваделупа, френска Гвиана, Мартиника, Реюнион и Сен Мартен, които са изключени от териториалния обхват на Директива 2006/112/ЕО на Съвета (т. 2, б. "а", подбуква "гг" от § 1 на ДР на ЗДДС);
 
Всички промени са в сила от 0. 01. 2015 г.
 
Виж Мотивите към проектозакона на ЗИД ЗДДС.
 
 
 Промени в ЗКПО, в сила от 01. 01. 2015 г.
 
 
Промените, въведени с § 39 от ПЗР на ЗИД ЗДДС, могат да бъда групирани в следните групи:
Във връзка с направените промени са изменени съществуващи и са въведени нови дефиниции в § 1 на ДР на ЗКПО (т - 30 - изм., т. 31 – изм., т. 45 - изм., т. 71 - 74 - нови). 
 
Тези промени следва да се имат предвид при ползване на преотстъпване на данък по реда на глава двадесет и втора, раздел IV за 2014 г., ако Европейската комисия (ЕК) до 31 март 2015 г. постанови положително решение. Доколкото е налице промяна в разпоредбите за преотстъпване на данък с обратна сила, данъчно задължените лица, които не отговарят на новите условията за прилагане на чл. 184 във връзка с чл. 188 относно  минимална помощ, но са ползвали преотстъпване на авансовите вноски през 2014 г., доколкото в този случай не се искаше разрешение на ЕК, няма да дължат лихва (§ 40 от ПЗР на ЗКПО).
 
Регламентира се, че при условие че до 31 март 2015 г. ЕК постанови положително решение за данъчното облекчение, представляващо държавна помощ, формулярът за кандидатстване за помощ по чл. 189 от ЗКПО се подава заедно с годишната данъчна декларация за 2014 г., в случай че изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2013 г., но преди постановяване на положителното решение (§ 41 от ПЗР на ЗКПО).
 
Регламентира се възможност данъчното облекчение  по чл. 189б от ЗКПО да се прилага и за данъчните периоди от 2015 г. до 2020 г. при условие на постановяване на положително решение от страна на ЕК (§ 14 и § 17 от ПЗР на ЗИД ЗКПО);
  • въвеждане от 01. 01. 2015 г. на данък върху допълнителните разходи на народните представители (нова глава тридесета „а“чл. 217а -217д). Данъчнозадължено лице е Народното събрание. Данъкът се внася до 31 декември на съответната година.  Размерът на данъка е 10 на сто. Допълнителните разходи на народните представители се изчисляват на база на финансови правила за бюджета на Народното събрание от  Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (т. 75 от § 1 на ДР на ЗКПО).
Виж Мотивите към проектозакона на ЗИД ЗДДС (стр. 7-11).
 
 
Промени в ЗДДФЛ, в сила от 01. 01. 2015 г.
 
 
Промените, въведени с § 42 от ПЗР на ЗИД ЗДДС, са свързани с:
  • прецизиране на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ относно преотстъпване на данък на  ЕТ – земеделски производител с цел преотстъпването на данък да се извършва въз основа на всички разпоредби, регламенитрани в глава двадесет и две на ЗКПО за преостъпване на данък, а не само на основание на разпоредбите на чл. 189б от ЗКПО, както бе в досегашния текст, като е въведена и нова дефиниция на понятието „предприятие в затруднение“ (т. 60 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). Корекцията влиза с обратна сила от 01. 01. 2014 г.  Срокът за ползване на облекчението, ако се одобри от ЕК, се удължава до 2020 г. (§ 13 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ (ДВ, бр. 100 от 2013 г.));
  • третирането на лихвите по сметки в търговски банки. От 01. 01. 2015 г. обект на облагане с окончателен данък са всички лихви по банкови сметки, включително и разплащателни и спестовни, а не само лихвите по депозитни сметки. Данъчният размер върху лихвите по сметки в търговски банки на местни лица е фиксиран от 01. 01. 2005 г. на 8 на сто без възможност за поетапно годишно намаляване (чл. 11, ал. 5 – изм., чл. 13, ал. 1, т. 8 – отм., чл. 38, ал. 13 - изм, чл. 46, ал . 4 - изм., чл. 73, ал. 1, т. 4 - изм.);
  • отпадане на въведеното през 2014 г. данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата - разпоредбата на чл. 22б от ЗДДФЛ е отменена. Облекчението обаче за пръв и последен път ще се ползва за доходи реализирани през 2014 г.;
  • въвеждане на две нови данъчни облекчения:
-        за деца  -  200 лв. - за едно дете, 400 лв. -  за две деца и 600 лв.-  за три и повече деца (чл. 22в);
-        за деца с увреждания 50 и над 50 на сто - в размер на 2000 лв. годишно (чл. 22г );
  • промени в авансовото облагане на доходите от друга стопанска дейност и наем и друго възмездно ползване на имущество, изплатени в полза на местни физичски лица от предприятия и самооосигураващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигураване през четвъртото тримесечие. От 01. 01. 2015 г. се дава възможност, когато лицето, придобиващо доход от:
-        друга стопанска дейност или
-        наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащи на авансово облагане по реда чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато
 
писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице по смисъла на КСО – платец на дохода, че желае удържане на данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година. При липса на писмено волеизлияние данък не се удържа (чл. 65, ал. 12 - изм., ал. 13 - нова);
  • промени в условията, при които може да се ползва  5 на сто отстъпка спрямо декларираното данъчно задължение, подлежащо на внасяне в бюджета. От 01. 01. 2015 г. отпада възможността да се ползва 5 на сто отстъпка върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация при подаване до 10 февруари на следващата година. Единствената възможност за ползване на отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е подаване на декларацията по електронен път до 31 март на следващата година (а не 30 април) и внасяне на данъка до 30 април. Отстъпката се ползва само, ако лицата нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията (чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ);
  • регламентиране (както винаги) с преходна разпоредба (в случая § 9а от ПЗР на ЗИД ЗДДС), че доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2014 г. под формата на държавни помощи, субсидии не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години;
Всички промени са в сила от 0. 01. 2015 г., с изключение на промените, свързани  с условията за ползване на преотстъпване на данък от ЕТ, регистрирани като земеделските производители, които влизат в сила от 01. 01. 2014 г.
 
 
Промени в ЗМДТ
 
 
Основните промените в ЗМДТ, въведени с § 43 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са свързани с:
  • възможност данъчните декларации по ЗМДТ да се подават и по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 3, ал. 2 - нова);
  • задължение за общините за предоставяне на ежедневна информация по електронен път на Министерството на финансите (чл. 5а – нов);
  • облекчаване изпълнението на задължението за деклариране на придобитите по безвъзмезден начин имущества от лицата, които са освободени от данък върху безвъзмездното придобиване на имущество (чл. 48, ал. 2 - изм., чл. 49, ал. 4 - нова);
  • регламентиране изискване данъкът върху недвижимите имоти да се съобщава на лицата до 1 март на същата година (чл. 19, ал. 1 - доп.);
  • задължение на органите на Министерството на вътрешните работи да предоставят ежедневно по електронен път на Министерството на финансите данни от регистъра на пътните превозни средства за регистрираните, отчислените и спрените от движение пътни превозни средства, включително и информация за екологичната им категория (чл. 51, ал. 2 – нова):
  • промени в процедурата на определяне на данъка върху пътните правозни средства и начина на деклариране на притежаваните превозни средства от собствениците им (чл. 54 – изм.);
  • освобождаване от данък  освен на електрическите автомобили и на електрическите мотоциклети и мотопеди (чл. 58, ал. 2 – доп.).
Промените са в сила от 01. 01. 2015 г.
 
С преходни разпоредби към ЗМДТ прилагането на новия ред за определяне на таксата за битови отпадъци се отлага за 2016 г. (§ 13 от ПЗР на ЗМДТ- изм., §13а – нов)
 
 
Промени в  ДОПК
 
 
Промените в ДОПК, въведени с § 44 от ПЗР на ЗИД ЗДДС, са свързани с три разпоредби:
 
  • чл. 73, ал. 2, т. 4 нова - регламентира се неприлагане на разпоредбите за опазване на данъчно-осигурителна информация, в случаите на получаване на държавна и минимална помощ; 
  • чл. 102, ал. 1доп., ал. 3изм., ал. 5нова  - изменени и допълнени са текстове относно подаване и приемане на документи по електронен път. Дава се възможност за подаване на документи по електронен път чрез персонален идентификационен код (ПИК);
  • § 6а от ПЗР на ДОПК – регламентира се, че за неплатените публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г., чл. 169, ал. 4, 5 и 6 от ДОПК се прилагат след писмено заявление от страна на длъжника.
Промените са в сила от 01. 01. 2015 г.

Виж Мотивите към проектозакона на ЗИД ЗДДС (стр. 11 - 12).
 
 
Промени в ЗДВЗП
 
 
С § 45 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени следните основни промени в ЗДЗП, в сила от 01. 01. 2015 г.:
  • данъчният период за определяне на дължимия данък от месечен става тримесечен (чл. 11 – изм.);
  • дължимият данък за данъчния период се внася от данъчно задължените лица в срок до края на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се дължи (чл. 15 ал. 1  - изм.) Регламентира се, че дължимият данък за последния данъчен период на 2014 г. се внася в срок до 31 януари 2015 г. (§ 3a от ПЗР на ЗДВЗП).
 
Промени в Закона ЗАДС
 
 
Промените в ЗАДС, въведени с § 34 от ПЗР на ЗИД ЗДДС, както е посочено в Мотивите към проектозакона на ЗИД ЗДДС, са породени  от необходимостта от отстраняване на несъответствия на българското акцизно законодателство с европейското законодателство, както и прецизиране на законови разпоредби с цел улесняване практическото им прилагане от митническите органи.
 
Основните промени в ЗАДС са свързани с:
  • прецизиране определението за „частни развлекателни полети и плаване" (чл. 4, т. 15 – доп.);
  • регламентиране по-ясна процедура за предаване на отпадъците от тютюн за унищожаване, с цел улесняване контрола на митническите органи по правилното проследяване на отпадъците от тютюн (чл. 12, ал. 4, т. 1 - изм., т. 2 - отм., ал .5, т. 4 - нова, ал. 6 - нова, ал. 8 - нова);
  • предоставяне възможност вино, произведено от обект за винопроизводство на малък винопроизводител, да може да се изпраща и до лицензиран складодържател в друга държава-членка на ЕС (чл. 20, ал. 2, т. 1а);
  • прецизиране на разпоредби при случаите на прекратяване на действието на издадено удостоверение при освободени от акциз крайни потребители относно заплащане на акциз за стоките налични в обекта (чл. 20, ал. 2, т. 10 и 19 - изм.);
  • отмяна на възстановява на платения акциз за електрическа енергия  на лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура  за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност, с цел да се избегне нарушаване разпоредбите на европейското законодателство в областта на държавните помощи (чл. 24ж, т. 3 и свързания с него § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС – отм.);
  • поетапно увеличение на акцизната ставка на цигарите (чл. 39,  в сила от 01. 01. 2016 г.);
  • регламентиране условията, при които дължимият акциз се внася в държавния бюджет, в случаите на установени с ревизионен акт задължения (чл. 44, ал. 1, т. 8 - нова);
  • заличаване думите  „пълна функционалност за преглед“ в чл. 47, ал. 1, т. 9, т.е. интернет достъпа на митническите органи до автоматизираната система за отчетност на лицата е възможен без да е необходим достъп до пълната функционалност на системата;
  • при издаване на лиценз за управление на данъчен склад вече не се прилагат годишните финансови отчети за предходните три години (чл. 48, т. 10 – отм.);
  • предоставяне възможност в случаите на подадено искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, за издаване на удостоверение като регистриран получател или за задължителна регистрация, лицата подали съответното искане да могат да поискат спиране на производството по издаване на лиценз или удостоверение за регистрация, когато е необходимо изясняване на факти и обстоятелства от значение за съответното производство, за да не се издава решение за отказ и образуване на ново производство. В случаите, когато е необходимо становище или издаване на документ от друг орган в производството по издаване на лиценз или удостоверение за регистрация, срокът за произнасяне на митническите органи се удължава, но с не-повече от три месеца (чл. 49, ал. 5 - 7 – нови, чл. 55г, ал. 5 - 7 - нови, чл. 57б, ал. 8 – 10 -  нови, чл. 57в, ал. 9 – 11 - нови);
  • предоставяне възможност за хранителни добавки, съдържащи етилов алкохол за който платен акциза, опаковани в малки опаковки (до 50 мл), да не се поставя акцизен бандерол (чл. 64, ал. 19 - нова);
  • въвеждане  на изискване за задължително посочване на продажната цена (за цигарите), вместимост на опаковката и брой опаковки в данъчните документи по смисъла на ЗАДС (чл. 84, ал. 6, т. 9 - доп.) Новото изискване е в сила от 01. 07. 2015 г.;
  • регламентиране възможност на лица нарушили разпоредби на ЗАДС и сключили споразумение с митническите органи да получат разрешение за продажба на тютюневи изделия (чл. 90а, ал. 2, т. 8 – доп.);
  • ограничаване възможността за неправомерно използване на тежки и маркирани горива не по предназначение (чл. 94, ал. 1, т. 3 - нова);
  • регламентиране възможност за налагане на административнонаказателна санкция на лицата, получили или разпоредили се неправомерно с маркирано гориво за отопление (чл. 94а - нов и чл. 117, ал. 1 - доп.);
  • регламентиране е възможност за процесуалните действия на митническите органи спрямо физически лица, неправомерно държащи акцизни стоки  (чл. 102, ал. 2 - доп.);
  • промени в реда за обжалване на решенията, с които се определят задължения за акциз (чл. 107ж, ал. 3 - нова);
  • предоставяне възможност енергийни продукти отнети в полза на държавата, да може да се предоставят безвъзмезно на определен кръг лица (чл. 124, ал. 8 - нова);
  • дефиниране на понятията "средства за измерване и контрол",  "оразмерен съд", "окончателно формиран нарязан тютюнев бленд"  (чл. 4, т. 55, т. 56 и т. 57 - нови), както и въвеждане на нови разпоредби, свързани със средствата за измерване и контрол (чл. 103а - изм., чл. 103б - нов). Промените са в сила след постановяване на положително решение от ЕК по процедура по нотификация (§ 46, т. 2 от ПЗР на ЗИД ЗДДС).
Във връзка с промените са въведени преходни и заключителни разпоредби.
 
Виж Мотивите към проектозакона на ЗИД ЗДДС (стр. 4 -7).