петък, 10 октомври 2014 г.

ОБРАЗУВАНЕ И ПРОТИЧАНЕ НА РЕВИЗИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО

Благодарение на: http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1990:sdp201305art&catid=13:fipbest&Itemid=35 1. Образуване на производството Ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане. Заповедта може да бъде изменяна с нова заповед. Когато ревизионното производство се прекратява, също се издава заповед. Заповедта за възлагане трябва да бъде издадена от: орган по приходите на съответната компетентна териториална дирекция, определена по правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК); изпълнителния директор на НАП или от определен от него заместник изпълнителен директор. В тези случаи е без значение в коя териториална дирекция е регистрирано ревизираното лице, тъй като изпълнителният директор или заместник изпълнителният директор може да назначи ревизия за всяко лице и за всички видове задължения. Ако е назначена ревизия за акцизи, заповедта се издава от началника на компетентното териториално митническо управление или от директора на Агенция „Митници”. Ако е назначена ревизия за местни данъци, заповедта се издава от орган от общинската приходна администрация. Заповедта има определено съдържание, което е уредено в чл. 113, ал. 1 ДОПК. Така например заповедта трябва да съдържа: данни за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 ДОПК; информация за органите, които ще извършват конкретната ревизия, и ръководителя на ревизията (това изискване е ново и е въведено с последните изменения на кодекса); срок за извършване на ревизията; данни за ревизирания период, и видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Заповедта за възлагане трябва да стигне до знанието на ревизираното лице по определен начин. Заповедта за възлагане трябва да бъде връчена, като се спазват изискванията на кодекса, разгледани по-горе. Заповедта за възлагане на ревизията не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от ревизионния акт. Доколкото заповедите за изменение трябва да се считат за част от първоначалната заповед за възлагане, спрямо тях трябва да важи същото правило, макар това да не е изразено изрично от законодателя. 2. Събиране на доказателства Доказателствата се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. По принцип не подлежат на доказване: общоизвестните факти, които са достояние на неопределен и широк кръг лица в съответното населено място; презюмираните факти, при които законът счита, че е постигнат определен резултат, защото е настъпила дадена предпоставка; служебно известните на органа факти. В производството по извършване на ревизия доказателствената тежест лежи върху ревизиращите органи, тъй като служебното начало е прогласено като принцип в чл. 5 от кодекса. Изключение от общите принципи за разпределение на доказателствената тежест представлява хипотезата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното. Ревизиращият орган изисква писмено от лицето представяне на доказателства в определен срок и лицето е длъжно да представи съответните доказателства или да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. Неизпълнението на задължението на ревизираното лице да представи доказателства не може да препятства издаването на ревизионен акт, тъй като законодателят е уредил презумпция относно поисканите, но непредставени доказателства. В случай че лицето не представи изискани доказателства, органът може да приеме, че те не съществуват и тогава той преценява само събраните в производството доказателства. Но ако поисканите доказателства бъдат представени до изтичането на срока за представяне на възражения срещу ревизионния доклад, органът е длъжен да ги обсъди, за да може да се изяснят всички фактически и правни основания и да бъде издаден един законосъобразен акт. Задълженото лице може да поиска събирането на доказателства или да представи такива, без да му бъдат поискани от ревизиращия орган, защото то има интерес да му бъдат определени права или задължения в размери, които съответстват на действителните. Доказателствената тежест лежи върху ревизираното лице, само когато това е изрично уредено от законодателя. В тези случаи то е длъжно да представи доказателства. Когато за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Когато отношенията или сделките са между свързани лица, както и в случаите на трансфери между място на стопанска дейност на чуждестранно лице в България и други части на същото предприятие в чужбина, се смята, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства. Когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието щ с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина. Ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на счетоводна и търговска информацията се извършва по този начин. В случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите могат да поискат съдействие от органите на МВР, включително за извършване на претърсване или изземане по предвидения за това в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) ред. Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на МВР на органите по приходите с протокол и опис. Когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на МВР, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. Задължението за представяне на доказателства се отнася и до третите лица, които са длъжни да представят намиращите се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за резултатите на ревизията. В ДОПК е предвидена възможност за постигане на споразумение между ревизирания субект и ревизиращия орган относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. 3. Ревизионен доклад Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад има определени реквизити и трябва да съдържа: имената и длъжността на органите, които го съставят; номера и датата на доклада; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването щ; извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства, както и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; предложение за установяване на задълженията; опис на приложените доказателства; подписи на органите, съставили доклада. Към ревизионния доклад се прилагат събраните доказателства, които са неразделна част от него. Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в 3-дневен срок от съставянето му. Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец. Ревизиращите органи уведомяват писмено органа, възложил ревизията, че са изготвили ревизионния доклад, в 3-дневен срок от изготвянето му. 4. Ревизионен акт В 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията издават ревизионен акт. Ако органите не постигнат съгласие, ревизионният акт се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. Ревизионният акт се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването му. Неизпълнението на задължението за връчване не може да опорочи издадения акт, тъй като то следва издаването на акта. Моментът на връчването има значение само с оглед началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване. Ако обаче ревизионният акт не е връчен (в срок или изобщо), задълженото лице може да узнае неговото съдържание по друг начин. Тогава жалбата срещу акта може да се подаде без ограничение във времето, тъй като няма установен начален момент, от който започва да тече срокът за обжалване. С ревизионния акт, издаден от орган по приходите, се установяват, изменят, прихващат или възстановяват: данъци по ЗКПО (корпоративен данък, данъци върху разходите, данъци при източника, алтернативни данъци - данъци върху хазартната дейност, данък върху приходите на бюджетни предприятия и данък върху дейността от опериране на кораби); данъци по ЗДДФЛ - данък върху дохода и данъци при източника; ДДС; глоби и имуществени санкции, наложени от органите на НАП или от други органи, когато в наказателното постановление е посочена банкова сметка с титуляр - структура на НАП; задължителни социалноосигурителни вноски; задължителни здравноосигурителни вноски; задължителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване; вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”; вноски за Учителския професионален фонд; лихви, когато при забавено плащане по изброените задължения се дължат такива. С акта, издаден от митнически орган, се установяват, изменят, прихващат, възстановят задължения за акциз при внос и сделки на територията на страната. С ревизионния акт, издаден от орган на общинската приходна администрация, се установяват, изменят, прихващат, възстановяват задължения за местни данъци и такси. Ревизионният акт се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа: името и длъжността на органите, които го издават; номера и датата на акта; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването щ; мотиви за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начин, и срок за изпълнението им; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът; подписи на органите, които са го издали. Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. В РА могат да не бъдат изложени отделни мотиви, различни от фактическите и правни констатации на ревизионния доклад, ако задълженото лице не е направило възражения и не е представило доказателства срещу доклада. Това е случай, когато излагането на мотивите на акта предхожда във времето издаването на самия акт. В този случай органите, които издават РА, приемат като свои мотиви фактическите и правни констатации на органите, извършили ревизията. Органите, които издават ревизионни актове, не са обвързани с предложените размери на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, направени в ревизионния доклад. Те са обвързани само от правните норми, които трябва да изтълкуват и приложат правилно с оглед всички събрани и обсъдени доказателства. Нещо повече, решаващият орган в производството по административно обжалване също може да изложи в решението си мотиви, различни от фактическите и правни констатации на РА, дори когато го потвърждава. Последица от издаването на РА е, че започва да тече срок за доброволно плащане. Съгласно чл. 127 ДОПК, РА подлежи на принудително изпълнение, след като изтече 14-дневният срок за доброволно плащане, освен ако изпълнението не е спряно по реда на кодекса. 5. Заповед за прекратяване на производството В 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение органите прекратяват производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо. Ако органите не постигнат съгласие, заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В ДОПК законодателят не е уредил изчерпателно общите хипотези, при които производството се прекратява, с изключение на специалните случаи на смърт на задължено физическо лице или прекратяване на задължено юридическо лице. Съгласно чл. 36, производството се прекратява, когато преди издаването на РА ревизираното физическо лице почине или ревизираното юридическо лице престане да съществува. В тези случаи заповедта за прекратяване се връчва на наследниците или правоприемниците. Трябва да се постави и съобщение за връчване на определено за целта място в териториалната дирекция и съобщението да се публикува в Интернет. Заедно с поставяне на съобщението органът изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение. Ако лицето не се яви до изтичане на 14-дневния срок от поставянето на съобщението, заповедта се прилага към преписката и се смята за редовно връчена. Наследниците или правоприемниците могат да поискат от свое име издаването на РА, но в този случай ще се проведе ново производство, в което като страни ще бъдат конституирани правоприемниците. Освен при тази хипотеза, заповед за прекратяване трябва да се издаде и когато е налице някое от основанията, предвидени в чл. 27, ал. 2 АПК, щом като те са приложими спрямо ревизионното производство по ДОПК. Заповедта за прекратяване, заедно със заповедта за определяне на органа, който е компетентен да издаде акта, се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването щ. Заповедта за прекратяване подлежи на обжалване по общия ред за обжалване на ревизионния акт. Доц. д-р Ганета МИНКОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар