петък, 10 октомври 2014 г.

ОБРАЗУВАНЕ И ПРОТИЧАНЕ НА РЕВИЗИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО

Благодарение на: http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1990:sdp201305art&catid=13:fipbest&Itemid=35 1. Образуване на производството Ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане. Заповедта може да бъде изменяна с нова заповед. Когато ревизионното производство се прекратява, също се издава заповед. Заповедта за възлагане трябва да бъде издадена от: орган по приходите на съответната компетентна териториална дирекция, определена по правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК); изпълнителния директор на НАП или от определен от него заместник изпълнителен директор. В тези случаи е без значение в коя териториална дирекция е регистрирано ревизираното лице, тъй като изпълнителният директор или заместник изпълнителният директор може да назначи ревизия за всяко лице и за всички видове задължения. Ако е назначена ревизия за акцизи, заповедта се издава от началника на компетентното териториално митническо управление или от директора на Агенция „Митници”. Ако е назначена ревизия за местни данъци, заповедта се издава от орган от общинската приходна администрация. Заповедта има определено съдържание, което е уредено в чл. 113, ал. 1 ДОПК. Така например заповедта трябва да съдържа: данни за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 ДОПК; информация за органите, които ще извършват конкретната ревизия, и ръководителя на ревизията (това изискване е ново и е въведено с последните изменения на кодекса); срок за извършване на ревизията; данни за ревизирания период, и видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Заповедта за възлагане трябва да стигне до знанието на ревизираното лице по определен начин. Заповедта за възлагане трябва да бъде връчена, като се спазват изискванията на кодекса, разгледани по-горе. Заповедта за възлагане на ревизията не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от ревизионния акт. Доколкото заповедите за изменение трябва да се считат за част от първоначалната заповед за възлагане, спрямо тях трябва да важи същото правило, макар това да не е изразено изрично от законодателя. 2. Събиране на доказателства Доказателствата се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. По принцип не подлежат на доказване: общоизвестните факти, които са достояние на неопределен и широк кръг лица в съответното населено място; презюмираните факти, при които законът счита, че е постигнат определен резултат, защото е настъпила дадена предпоставка; служебно известните на органа факти. В производството по извършване на ревизия доказателствената тежест лежи върху ревизиращите органи, тъй като служебното начало е прогласено като принцип в чл. 5 от кодекса. Изключение от общите принципи за разпределение на доказателствената тежест представлява хипотезата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното. Ревизиращият орган изисква писмено от лицето представяне на доказателства в определен срок и лицето е длъжно да представи съответните доказателства или да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. Неизпълнението на задължението на ревизираното лице да представи доказателства не може да препятства издаването на ревизионен акт, тъй като законодателят е уредил презумпция относно поисканите, но непредставени доказателства. В случай че лицето не представи изискани доказателства, органът може да приеме, че те не съществуват и тогава той преценява само събраните в производството доказателства. Но ако поисканите доказателства бъдат представени до изтичането на срока за представяне на възражения срещу ревизионния доклад, органът е длъжен да ги обсъди, за да може да се изяснят всички фактически и правни основания и да бъде издаден един законосъобразен акт. Задълженото лице може да поиска събирането на доказателства или да представи такива, без да му бъдат поискани от ревизиращия орган, защото то има интерес да му бъдат определени права или задължения в размери, които съответстват на действителните. Доказателствената тежест лежи върху ревизираното лице, само когато това е изрично уредено от законодателя. В тези случаи то е длъжно да представи доказателства. Когато за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Когато отношенията или сделките са между свързани лица, както и в случаите на трансфери между място на стопанска дейност на чуждестранно лице в България и други части на същото предприятие в чужбина, се смята, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства. Когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието щ с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина. Ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на счетоводна и търговска информацията се извършва по този начин. В случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите могат да поискат съдействие от органите на МВР, включително за извършване на претърсване или изземане по предвидения за това в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) ред. Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на МВР на органите по приходите с протокол и опис. Когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на МВР, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. Задължението за представяне на доказателства се отнася и до третите лица, които са длъжни да представят намиращите се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за резултатите на ревизията. В ДОПК е предвидена възможност за постигане на споразумение между ревизирания субект и ревизиращия орган относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. 3. Ревизионен доклад Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад има определени реквизити и трябва да съдържа: имената и длъжността на органите, които го съставят; номера и датата на доклада; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването щ; извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства, както и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; предложение за установяване на задълженията; опис на приложените доказателства; подписи на органите, съставили доклада. Към ревизионния доклад се прилагат събраните доказателства, които са неразделна част от него. Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в 3-дневен срок от съставянето му. Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец. Ревизиращите органи уведомяват писмено органа, възложил ревизията, че са изготвили ревизионния доклад, в 3-дневен срок от изготвянето му. 4. Ревизионен акт В 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията издават ревизионен акт. Ако органите не постигнат съгласие, ревизионният акт се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. Ревизионният акт се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването му. Неизпълнението на задължението за връчване не може да опорочи издадения акт, тъй като то следва издаването на акта. Моментът на връчването има значение само с оглед началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване. Ако обаче ревизионният акт не е връчен (в срок или изобщо), задълженото лице може да узнае неговото съдържание по друг начин. Тогава жалбата срещу акта може да се подаде без ограничение във времето, тъй като няма установен начален момент, от който започва да тече срокът за обжалване. С ревизионния акт, издаден от орган по приходите, се установяват, изменят, прихващат или възстановяват: данъци по ЗКПО (корпоративен данък, данъци върху разходите, данъци при източника, алтернативни данъци - данъци върху хазартната дейност, данък върху приходите на бюджетни предприятия и данък върху дейността от опериране на кораби); данъци по ЗДДФЛ - данък върху дохода и данъци при източника; ДДС; глоби и имуществени санкции, наложени от органите на НАП или от други органи, когато в наказателното постановление е посочена банкова сметка с титуляр - структура на НАП; задължителни социалноосигурителни вноски; задължителни здравноосигурителни вноски; задължителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване; вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”; вноски за Учителския професионален фонд; лихви, когато при забавено плащане по изброените задължения се дължат такива. С акта, издаден от митнически орган, се установяват, изменят, прихващат, възстановят задължения за акциз при внос и сделки на територията на страната. С ревизионния акт, издаден от орган на общинската приходна администрация, се установяват, изменят, прихващат, възстановяват задължения за местни данъци и такси. Ревизионният акт се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа: името и длъжността на органите, които го издават; номера и датата на акта; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването щ; мотиви за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начин, и срок за изпълнението им; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът; подписи на органите, които са го издали. Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. В РА могат да не бъдат изложени отделни мотиви, различни от фактическите и правни констатации на ревизионния доклад, ако задълженото лице не е направило възражения и не е представило доказателства срещу доклада. Това е случай, когато излагането на мотивите на акта предхожда във времето издаването на самия акт. В този случай органите, които издават РА, приемат като свои мотиви фактическите и правни констатации на органите, извършили ревизията. Органите, които издават ревизионни актове, не са обвързани с предложените размери на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, направени в ревизионния доклад. Те са обвързани само от правните норми, които трябва да изтълкуват и приложат правилно с оглед всички събрани и обсъдени доказателства. Нещо повече, решаващият орган в производството по административно обжалване също може да изложи в решението си мотиви, различни от фактическите и правни констатации на РА, дори когато го потвърждава. Последица от издаването на РА е, че започва да тече срок за доброволно плащане. Съгласно чл. 127 ДОПК, РА подлежи на принудително изпълнение, след като изтече 14-дневният срок за доброволно плащане, освен ако изпълнението не е спряно по реда на кодекса. 5. Заповед за прекратяване на производството В 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение органите прекратяват производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо. Ако органите не постигнат съгласие, заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В ДОПК законодателят не е уредил изчерпателно общите хипотези, при които производството се прекратява, с изключение на специалните случаи на смърт на задължено физическо лице или прекратяване на задължено юридическо лице. Съгласно чл. 36, производството се прекратява, когато преди издаването на РА ревизираното физическо лице почине или ревизираното юридическо лице престане да съществува. В тези случаи заповедта за прекратяване се връчва на наследниците или правоприемниците. Трябва да се постави и съобщение за връчване на определено за целта място в териториалната дирекция и съобщението да се публикува в Интернет. Заедно с поставяне на съобщението органът изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение. Ако лицето не се яви до изтичане на 14-дневния срок от поставянето на съобщението, заповедта се прилага към преписката и се смята за редовно връчена. Наследниците или правоприемниците могат да поискат от свое име издаването на РА, но в този случай ще се проведе ново производство, в което като страни ще бъдат конституирани правоприемниците. Освен при тази хипотеза, заповед за прекратяване трябва да се издаде и когато е налице някое от основанията, предвидени в чл. 27, ал. 2 АПК, щом като те са приложими спрямо ревизионното производство по ДОПК. Заповедта за прекратяване, заедно със заповедта за определяне на органа, който е компетентен да издаде акта, се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването щ. Заповедта за прекратяване подлежи на обжалване по общия ред за обжалване на ревизионния акт. Доц. д-р Ганета МИНКОВА

вторник, 7 октомври 2014 г.

Третиране на щети, причинени от природни явления, по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане .

Благодарение на: http://www.tita.bg/page/392 Третиране на щети, причинени от природни явления, по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант Мащабните наводнения и градушките тази година отново направиха актуален въпроса за начина на третиране по реда на Закона за корпоративното подходно облагане (ЗКПО) на щети на активи (дълготрайни активи, както и материални запаси), породени от природни явления. Щетите могат да бъдат под формата на: - брак - липси или - повреда на дълготраен актив, която не изисква бракуване на актива, но налага сериозен ремонт или подобрение. Какво е данъчното третиране на брака и липсата на материални запаси, както и липсата на дълготрайни активи вследствие на природни явления (наводнения, градушка)? Природните явления са една от възможните проявления на т.н. непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ). Събитията, имащи характер на непреодолима сила, довели до брак и липса на материални запаси и липса на дълготрайни активи, имат специално третиране по реда на ЗКПО: •при събития породени от непреодолима сила довели до брак и липса на материални запаси (чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО): - отчетените счетоводно разходи се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 28, ал. 2 и 4 от ЗКПО; - отчетените счетоводно приходи от застраховки и продажба на бракувани активи се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 29 от ЗКПО; - направените в предходни период обезценки на бракувани материални запаси се обръщат по общия ред на чл. 35, ал. 1 от ЗКПО. •при събития породени от непреодолима сила довели до липса на дълготрайни активи (чл. 28, ал. 1 от ЗКПО): - отчетените счетоводно разходи се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 28, ал. 1 и 4 от ЗКПО; - отчетените счетоводно приходи от застраховки се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 29 от ЗКПО; - счетоводният финансов резултат се увеличава по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗКПО със счетоводната балансова стойност и намалява с данъчната му стойност по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО. Санкциониращата разпоредба на чл. 66, ал. 3, т. 1 от ЗКПО не се прилага. Има ли специално третиране по реда на ЗКПО при брак на дълготрайни активи, породени от непреодолима сила? ЗКПО не предвижда никакво специално третиране при събития, имащи характер на непреодолима сила при брак на дълготрайни активи. Това е така, тъй като бракът на дълготрайни активи, за разлика от липсата им, винаги се признава за целите на ЗКПО, независимо от това кои са причините, които са го породили. Следователно при брак на дълготрайни активи: •отчетените счетоводно приходи от застраховки или продажба на бракувания актив или части от него се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 29 от ЗКПО; •отчетен счетоводно разход във връзка с възстановен данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност се признава за данъчни цели. (Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО относно непризнаване на разход за възстановен данъчен кредит се отнася за случаи на непризнати разходи от липси на дълготрайни активи, но не и за брак на дълготрайни активи); •единственото преобразуване е свързано с увеличение на счетоводния финансов резултат по реда начл. 66, ал. 1 от ЗКПО със счетоводната балансова стойност и едновременно намаление с данъчната му стойност по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО. Целта е счетоводната балансова стойност да се замести с данъчната. Ако те са равни по същество се признава счетоводната балансова стойност. Така, че при брак на дълготрайни активи не е необходимо да се доказва, че причината за брака е непродолима сила, за да има посоченото по-горе благоприятно данъчно третиране. Това, на което обаче следва да се обърне сериозно внимание е документирането на брака на дълготрайни активи от гледна точка на счетоводните изисквания. За да се приложи посоченото по-горе благоприятно данъчно третиране е изключително важно бракът на дълготрайни активи да бъде документиран по съответния ред, а именно със: •Заповед на ръководителя, с която се определя комисия по бракуването. Комисията трябва да се оглавява от председател и да има най-малко двама членове. Желателно е да присъстват лица със съответното техническо образование (архитект, инженер и др. подобни лица). •Първичен документ за бракуване на актива по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството, служещ като документално основание за счетоводното отписване на актива. Най-често се съставя протокол за брак. (Виж примерен образец на Протокол за брак на дълготраен актив). Той се изготвя след извършен от комисията технически преглед на състоянието на предлагания за бракуване актив и съдържа становището на комисията, за причината, поради която активът вече не може да се използва по прякото му предназначение в предприятието, като съответно се прави предложение за начина на бракуване. В протокола изрично се посочват данни за актива, вкл. кога е въведен в действие, данни за техническото състояние на актива и какви са основанията (причините) за бракуването му, както и данни за това дали има виновно лице за брака (в последния случай не следва да се отчита счетоводен разход за брак, а вземане) и по какъв начин да се бракува. Протокoлът се утвърждава от ръководителя. •При взето решение активът да се предаде на друго предприятие следва да се състави приемателно-предавателен протокол за предаването му. •При взето решение за бракуване чрез ликвидация, ръководителят издава заповед за ликвидация и назначава комисия за ликвидация. •Сметка за ликвидация. При условие, че активът подлежи на ликвидация се изготвя Сметка за резултатите от ликвидацията на ДМА, в която се описват получените полезени отпадъци. Те се заприходяват със Складова разписка. •Протокол за ликвидация. Комисията за ликвидация удостоверява, че предвиденият начин за ликвидация е осъществен. Протокoлът се утвърждава от ръководителя. (Виж примерен образец на Протокол за ликвидация. Може да се издаде и общ протокол за брак и ликвидация (Виж примерен образец на общ Протокол за брак и ликвидация.) (Примерните образци са разработени на база на образците, посочени в Албума за първични счетоводни документи, изд. ФорКом, С. 1991 г., който до началото на 90 -те години имаше нормативна сила.) Следва да се има предвид, че бракуваният актив може да пребивава в патримониума на предприятието само до приключване на процеса на ликвидация. Не може например, да се говори, че е извършен брак на сграда, при условие,че сградата съществува в патримониума на предприятието и съответно липсва р егламентиран срок на ликвидация, след изтичане на който сградата следва да е физически унищожена. Какви са изискванията на приходните органи и съда, за да се приеме, че бракът и липсата на материални запаси, както и липсата на дълготрайни активи е действително резултат на непреодолима сила? Доколкото при: •брак и липса на материални запаси, както и •липса на дълготрайни активи, вследствие на непреодолима сила, санкциониращото третиране по реда на чл. 28, ал. 1, 2 и 4 от ЗКПО не се прилага, е важно да се изяснят какви са изискванията на приходните органи, както и на съда, за да се приеме еднозначно, че е налице именно непреодолима сила. Изискванията се свеждат до: •Обуславяне на щетите именно от събитие изцяло отговарящо на дефиницията на „непреодолима сила“; •Документално доказване на размера на нанесените щети, именно като резултат на непреодолима сила. Какво разбират приходните органи и съдът под „непреодолима сила“? В данъчното законодателство липсва легална дефиниция за непреодолима сила. Ползва се общоприетата дефиниция на непреодолима сила, въведена в чл. 306, ал. 2 от ТЗ: „непреодолима сила” е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. При прегледа на данъчната и съдебната практика се открояват два аспекта в тази кратка дефиниция от трихарактеристики - непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер: •обективен елемент, свързан с непредвидимостта и извънредността на събитието. Такива събития са и природните явления - земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар (ако не се дължи на причини, за които лицето отговаря) и т.н. Всички тези събития от извънреден характер са случайни по своя произход, непредвидени и непредвидими, настъпващи независимо и въпреки волята на лицето и неговия контрол. •субективен елемент, произтичащ от задължението на данъчнозадълженото лице да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки. Този елемент е много важен. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено при положена грижа на добър стопанин, макар предвиждането му да е било трудно - например, ако при наводнение е наводнена част от стоката, която е поставена на полици, неотговарящи на стандартните изисквания за височина над пода или зърно е съхранявано под навес, а не в масивна постройка (зърнохранилище), хартия е пренасяна по време на проливен дъжд в открит камион и т.н. Независимо, че факторите причинили брака или липсата на материални запаси са вследствие на непредвидими природни явления – не е налице непреодолима сила, тъй като при взети съответни мерки от страна на данъчнозадълженото лице (в случая, полици на стандартна височина, масивно зърнохранилище, закрит камион) природните явления не биха довели до материални щети. Този втори аспект е изключително важно да бъде взет предвид от страна на данъчно задължените лица. Именно липсата на проявена грижа на добър стопанин по време на очевидно непредвидими събития, която би могла да редуцира или елиминира щетите, е най-честата причина приходните органи, а впоследствие и съдът да приемат, че по същество не е налице непреодолима сила за целите на ЗКПО и да откажат признаването за данъчни цели на разходите от настъпилите щети под формата на брак и липси на материални запаси, както и липса на дълготрайни активи. И вместо това да ги третират по общия ред на чл. 28, ал. 1, 2 и 4 от ЗКПО като непризнати за данъчни цели. (Виж разяснение № 96-00-314 от 19. 07. 2011 г. на Дирекция "ОУИ" - Пловдив и свързаното с него решение на ВАС № 4511 от 01.04.2013 г. по адм. д. № 11683/2012 г., Iо. Разяснението и съдебното решение са свързани със щети при катастрофа с транспортно средство, но изводите относно дефиницията на непреодолима сила, а именно какво визират трите характеристики (непредвидено или непредотвратимосъбитие от извънреден характер) са изцяло приложими и при природни явления. Следователно, изключително важно е да се докаже, че никакви разумни мерки на данъчнозадълженото лице не биха могла да предотвратят претърпените щети вследствие на природните явления. Какви са изискванията за документално доказване на щети, породени от непреодолима сила за целите на ЗКПО? В ЗКПО не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които следва да разполага лицето за доказване на обстоятелството "непреодолима сила". Според приходните органи в тази връзка за доказателства могат да послужат всякакви документи,издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожението, липсата или брака не са по вина на лицето. (Виж разяснение № 23-29-71 от 03.10. 2013 г. на Дирекция „ОДОП“ - София.) Според нас, такъв комплект от документи включва: •Документи, удостоверяващи самия факт на наличие на природно явление като наводнение, проливен дъжд, градушка и т.н. за съответния период, когато е документирана щетата (заповед на общината за обявено бедствено положение, документ от съответната Хидрометеорологична служба за проливни дъждове или градушка) и •Протокол за количеството и вида на бракуваните или липсващи материални запаси или дълготрайни активи, изготвен от комисия, утвърдена със заповед на директора на предприятието и парафиран от него, но съгласуван с дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (ПБЗН), респ. длъжностни лица от общината, в който като причина за брака или липсата еднозначно е посочено настъпилото природно явление. Протоколът не следва да е обобщен за предприятието като цяло, а по обекти, в които са настъпили съответните събития. Възможно е компетентните органи да изготвят отделен констативен протокол/и какво са констатирали при огледа на съответното помещение/я. (Важно е обаче да се има предвид, че само протокол за брак, респ. опис или сравнителна ведомост за липса на материални запаси, съставен единствено от данъчнозадълженото лице, не е достатъчен.) и •Документи, установяващи безспорната връзка между констатирания брак/липса и непреодолимата сила. Трябва да може да се докаже, че установените количества бракувани или липсващи материални запаси по вид са в пряка причинна връзка само и единствено от непреодолимото природно явление. При липса на такива документални доказателства щетата под формата на брак или липса на материални запаси, респ. липси на дълготрайни активи, не се признава за разход за данъчни цели. В тази връзка следва да се има превид, че: - освен посочване в изготвения протокол на съответното природно явление като причина за брака или липсата на активите, допълнително недвусмислено следва да бъде доказано, че именно посочените по вид и количества активи са погинали вследствие на това природно явление. Например, документално на база на водената счетоводна отчетност и първичните документи следва да може да се докаже, че именно бракуваните/липсващите материални запаси от съответния вид и количество, са тези, които са се намирали в помещението, в което е станало наводнението, респ. друг вид събитие, имащо характер на непреодолима сила. - освен това следва да може да се докаже, че лицето е процедирало с грижата на добър стопанин. Ако, например, в резултат на наводнение, при което водата е достигнанала 30 см. в даден склад са бракувани само материални запаси, съхранявани на пода на помещението в разрез с изиквания за съхранение по определен ред, то разходът за брак няма за причина непреодолима сила, а е вследствие на нехайно поведение на данъчнозадълженото лице. С други думи притежаване само на документ от общината за обявено бедствено положение/или документ от съответната Хидрометеорологична служба за проливни дъждове или градушка, придружен с вътрешен документ (протокол за брак /опис или сравнителна ведомост за липси) не е основание за признаване на разход от брак или липси на материални запаси или липси на дълготрайни активи за целите на ЗКПО. Доказването на всички изискуеми обстоятелства: •че лицето е положило грижа на добър стопанин, •че именно тези количества и вид запаси са бракувани или липсващи именно вследствие на непреодолимата сила, •че именно бракуваните и липсващите материални запаси са били в съответните помещения, където е настъпило природното явление е доста сложна процедура. Затова практиката (и данъчна и съдебна) при признаване на разходи за брак и липси на материални запаси вследствие на непреодолима сила не е особенно окуражаваща. Може ли за целите на ЗКПО да се приеме, че дълготраен актив може частично да бъде бракуван? ЗКПО не предвижда възможност за частично бракуване на данъчно амартизируем актив и съответно за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО по отношение на част от дълготраен актив. Например, ако част от сграда е повредена вследствие на градушка, няма как да се отпише и бракува, още повече, след няма някаква конкретна обособена част от нея, която да е погинала. По-скоро при частична повреда на включен в данъчния амортизационен план дълготраен актив става въпрос за две неща: •при липса на предприети мерки за възстановяване на повредената част на актива - в съответствие с приложимите счетоводни стандарти накрая на годината следва да се извършиобезценка, съответстваща на стойността на повредена част. В този случай: - Счетоводно отчетеният разход за обезценка няма да бъде признат за данъчни цели на основание на чл. 65 от ЗКПО; - Едновременно стова обаче стойността на актива в данъчния амортизационен план остава непроменена (чл. 61, т. 1 от ЗКПО). •при мерки за въстановявене на повредената част е налице ремонт или подобрение на дълготраен актив, което трябва да се осчетоводи по съответния ред, предвиден в приложимите стандарти, а именно: - При ремонт – като текущ разход; - При подобрение (последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди) - в стойността на актива, като за данъчни цели се имат предвид разпоредбата на чл. 63 и чл. 64 от ЗКПО. Без да навлизаме в подробности за критериите за разграничаване на ремонта и подобрението, ще обърнем само внимание, че в данъчната и съдебната практика често срещан критерий, по който даден разход следва да се класифицира като подобрение, а не като ремонт, е увеличаване на полезния срок на ползване на актива. Ако обаче възстановяването на увредения актив е изцяло за сметка на застрахователя едва ли става въпрос за подобрение... СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

сряда, 1 октомври 2014 г.

Публикувано е допълнение към ръководството за деклариране на ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише

От 01. 01. 2015 г. предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги на крайни потребители, ще се облагат с ДДС в страната, в която е установен клиентът (държавата членка по потребление). За да избегнат необходимостта от задължителна регистрация по ДДС във всяка една държава членка на ЕС, в която доставят своите услуги на крайни потребители (нерегистрирани за целите на ДДС), доставчиците ще могат да се регистрират за ползване на специален режим за деклариране чрез информационната система MOSS (Mini-One-Stop-Shop). Подаването на заявления за регистрация по MOSS, както и тримесечни справки декларации ще се извършва изцяло по електронен път, чрез електронните услуги на НАП.
Заявления ще могат да се подават от 01. 10. 2014 г., като регистрацията ще влиза в сила от 01. 01. 2015 г.  Държавата членка, където ще се регистрират доставчиците, се нарича държава членка по идентификация и тя ще бъде единично звено за контакт за идентификация по ДДС, подаване на справки-декларации за ДДС и плащане на дължимия във всички държави членки по потребление ДДС.
За да могат предприятията да се ориентират по-лесно в използването на MOSS и произтичащите от специалната регистрация задължения, са подготвени допълнителни разяснения във връзка с контрола на данните в MOSS, които допълват практическото ръководство за този режим (особено за малките и средните предприятия и за предприятията извън ЕС).  

СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net