четвъртък, 18 септември 2014 г.

Промените в закона за корпоративното подоходно облагане – стъпка към въвеждане на новата счетоводна директива?

Благодарение на: http://kazus-vk.net

Христо Досев – д.е.с., регистриран одитор


Когато седна да чета някой материал или коментар, винаги имам „едно наум” за информацията, поместена в текста, и тази, оповестена в самото заглавие. Понякога само поставянето на даден препинателен знак е в състояние да подскаже, че очакванията невинаги ще отговорят на действителността или поне оставят свобода на четящия сам да направи оценка и изводи на база на своето разбиране по поставения проблем.
В настоящия материал авторът ще се опита да пресъздаде основните принципни промени в корпоративното облагане, като разгледа измененията в ЗКПО, обнародвани в ДВ, бр. 68 от 02.08.2013 г., и бр. 100 от 19.11.2013 г., които са в основата на съществените промени в материалния данъчен закон, които данъчно задължените лица ще трябва да спазват считано от 01.01.2014 година.
Извън настоящия материал ще останат коментарите по редакционните промени в ЗКПО, направени с обнародването на ДВ, бр. 91 от 18.10.2013 г.1, както и последните поправки в закона, влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г.2, и ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.3.
Умишлено използвайки подзаглавие, което завършва с въпросителен знак (?), авторът има идеята да предизвика у читателите една дискусия по въпроса дали самото данъчно законодателство ще следва стъпките, които европейските директиви предначертават за самото счетоводно законодателство, а именно пътя на облекчаване на административната тежест за малките стопански обекти. Новото счетоводно законодателство, което се очаква да бъде въведено у нас не по-късно от 20.07.2015 година и което следва да влезе в сила не по-късно от 01.01.2016 година на база транспониране на изискванията на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 година, обнародвана на 29.06.2013 година в Официалния вестник на ЕС, брой L 182, има намерението да облекчи административната тежест на микропредприятията и на малките предприятия. В този смисъл целият „дух” на европейската директива би могъл да се оприличи с идеята мисли първо за най-малките. В духа на логиката е, ако се предвижда счетоводството за най-малките да бъде облекчено, то и данъците и нормативните разпоредби на материалните данъчни закони да бъдат опростени и лесни за прилагане. Не бива да се пропусне фактът обаче, че голяма част от неуредените и спорни въпроси в законите за облагането на доходите и печалбите, повдигнати на първата национална експертна конференция – 2013 по прилагане на данъците останаха не докрай решени или решени по начин, незадоволяващ напълно специалистите и практикуващите експерти. Дали с промените в ЗКПО считано от 01.01.2014 година законът ще стане по-лесен за прилагане, оставям читателите на сп. „Български законник” сами да си отговорят.
Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 100 от 2013 година
С приетите промени в ЗКПО със ЗИД на ЗКПО, обнародван в ДВ, бр. 100 от 19.11.2013 година, в сила от 01.01.2014 година, бяха променени редица от текстовете на закона, които се отнасят до:
1. Признаване на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания и данъчно третиране на задължения
Променен е текстът на чл. 37 от ЗКПО, който е свързан с признаване на приходи и разходи, свързани с последващи оценки и отписване на вземания. Съгласно новия текст непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания се признават най-рано в годината, в която настъпват обстоятелствата, посочени в чл. 37. В досегашния текст те се признаваха в годината на настъпване на обстоятелствата, предвидени в закона, което на практика до момента поставяше в неблагоприятно положение предприятията, които спазваха счетоводното законодателство и обезценяваха своите вземания – за които пропускането точно на годината, в която настъпва съответното обстоятелството, водеше след себе си негативния момент на невъзможност за обратното проявление на възникналата данъчна временна разлика. Подобен момент не съществуваше за предприятията, които не обезценяваха своите вземания и за които отписването на 100% се признаваше за данъчни цели, ако е било направено както в годината на настъпване на съответното обстоятелство, така и във всеки един следващ период.
Създадена е нова ал. 2, към чл. 37 от закона, с която изрично се предвижда, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и отписване на вземания се признават, когато независимо от настъпване на обстоятелствата, изброени в ал. 1 на същия член, вземането бъде уредено. Следва да се обърне вниманието, че уредено вземане означава то да е напълно изплатено. Ето защо ако поради някаква причина дори минимална част от него остане неуредена, то за това обезценено вземане механизмът на чл. 37, ал. 2 от ЗКПО няма да проработи ефективно никога по отношение на реинтегрираните обезценки (счетоводно отчетени приходи от събрани суми, след обезценка на вземането). В смисъл предприятието ще бъде принудено да плати още веднъж данък – върху размера на счетоводно отчетения приход от събраното обезценено вземане, защото все още е останала несъбрана част от това вземане.
Важен момент е дефиринциране на изтичането на давностния срок на 3 и 5 години, в зависимост от това какво предвижда търговското законодателство. В този смисъл променено е и едно от обстоятелствата, при възникването на което се признават за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки от отписване на вземания – а именно вече ще се признават приходи и разходи от последващи оценки и отписване на взимания при изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо5. Досега приходите и разходите се признаваха за данъчни цели при изтичане на 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Аналогично на направените промени в чл. 37 е коригиран и текстът на чл. 46, ал. 1, т. 1 от закона, съгласно който счетоводният финансов резултат ще се коригира за данъчни цели със задълженията на данъчно задълженото лице, за които е изтекъл давностният срок – 3-годишен или 5-годишен в зависимост от вида на задължението.
2. Разходи, представляващи доходи на местните физически лица
С направените промени е разширен и прецизиран текстът на чл. 42, ал. 2 от закона, в който са посочени кои разходи, представляващи доходи на местни физически лица, неплатени към края на отчетната година, се признават за данъчни цели в годината на осчетоводяването им. За данъчни цели вече ще се признават начислените в полза на физически лица, но неизплатени към 31.12. на съответната година обезщетения, определени като задължителни в нормативен акт. Специално обръщаме внимание на читателите, че ако предприятието е решило да даде бонуси и премии на своя персонал, нает по трудово правоотношение, за месец декември 2014 година, които ефективно ще бъдат изплатени през месец януари на 2015 година, това възнаграждение няма да се признае за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане и за него ще се приложи механизмът на чл. 42 от ЗКПО. По подобен начин на данъчно преобразуване ще подлежи начисленият, но неизплатен през съответната година доход на персонала – необлагаем по реда на ЗДДФЛ (например ваучерите до 60 лева), който представлява допълнително възнаграждение по силата на акт на предприятието (заповед), а не по силата на нормативен акт.
3. Промени в данъчните облекчения, представляващи минимална или регионална държавна помощ
Разширен е обхватът на общините, в които се прилага данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица (преотстъпване на корпоративен данък). Това се осъществява, като процентът, с който трябва да се надвишава средната безработица за страната, е намален от 35 на сто на 25 на сто. В същото време се въвеждат 2 нови условия:
Ÿ През целия данъчен период лицето трябва поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко половината от тях да са заети пряко в извършваната производствена дейност, и
Ÿ И през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала трябва да са лица с постоянен адрес в общини с висока безработица;
чието спазване е наложително с оглед преотстъпването на корпоративния данък.
Съответно е направена корекция в текста на чл. 189, ал. 1 т. 3 с оглед на това, че вече като общини с висока безработица се приемат тези, в които безработицата е 25% над средната в страната.
4. Удържане на данък при доходите на чуждестранни юридически лица
Създадена е нова алинея 6 към чл. 195 от ЗКПО, с която се освобождават от облагане с данък при източника доходи от лихви:
Ÿ По облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Ÿ По заем, предоставен от чуждестранно юридическо лице – емитент на облигации или на други дългови ценни книжа. Като са въведени изисквания емитентът да бъде местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, той да е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице и облигациите или другите дългови ценни книжа да са допуснати до търговия на регулиран пазар.
Във връзка с редакцията на чл. 195 е създадена и нова т. 70 в § 1 от допълнителните разпоредби на закона, която пояснява какво представлява „регулиран пазар” за целите на закона.
5. Облагане с данък при източника на доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, начислени на свързани лица
Изменен е текстът на чл. 200а от закона, като са създадени нови алинеи 2 и 3 които допълват настоящия текст и на основание техните текстове намалената данъчна ставка от 5 на сто може да се прилага и преди да е изтекъл срокът за притежаването на изискуемия минимум от капитала в случаите, когато към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато. Предвидено е, в случай че притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато, преди да са изтекли двете години, за начислените доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения дължимият данък при източника да се коригира, като се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто и в този случай ще се дължи лихва за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.
6. Скрито разпределение на печалбата
Прецизиран е текстът на чл. 267 от административнонаказателните разпоредби на ЗКПО, с който се предвижда налагане на санкция в случай на извършено скрито разпределение на печалбата. Санкцията ще се определя вече не на база начисления разход, а на база изплатената сума, представляваща скрито разпределение на печалбата. Като е предвидено и да не се налага санкция, в случай че ДЗЛ само е декларирало сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата в ГДД.
Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 68 от 2013 година
Разходи за стипендии на ученици и студенти (въведен с ДВ, бр. 68 от 02.08.2013 г.)
С въвеждането на чл. 177а в ЗКПО се регламентират изцяло нов момент при данъчното стимулиране при предоставянето на стипендии, което е обвързано с времето, за което се предоставя стипендията (от 1 до 2 години); периодът на обучение (последните два класа за придобиване на образователна степен „магистър” или „бакалавър”) и възраст на обучаващия се (до навършване на 25-годишна възраст). Фактът, че се сменя философията по данъчно признаване на този вид разход – като същият не се обвързва с реализирания финансов резултат – печалба или загуба, нито от определен процент от положителния счетоводен финансов резултат може на пръв поглед да звучи обнадеждаващо за бизнеса. Въпреки това обаче този нов механизъм според автора крие своите подводни камъни.
Като за начало следва читателите да обърнат внимание, че в ЗКПО не се дава дефиницията на понятието „учредена и предоставена стипендия”. Извличайки смисъла на това понятие от своите собствени представи и разбирания, авторът смята, че за да имаме учредяване на стипендия, следва да имаме ясно и недвусмислено регламентирани правила от самия дарител. Тези правила и изисквания би следвало да са оповестени и достъпни така, че всеки заинтересован (а не само посоченото от дарителя лице) да може се запознае с тях. По този начин би се предоставила на всички кандидати равнопоставеност в конкурсното начало. Освен това би следвало да има и съответните критерии за оценяване, за да може да се определи спечелилият кандидат, а не същият да бъде посочен от дарителя.
Защото стипендията не е ли учредена, дори и да са спазени всички останали изисквания на материалния данъчен закон – няма да бъде данъчно признат разход по реда на ЗКПО.
1 Промените в ЗКПО, обнародвани в ДВ, бр. 91 от 18.10.2013 година, са свързани с транспонирането в нашето данъчно законодателство на текстовете на Директива 2013/13/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на данъчното облагане, поради присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз. В този смисъл към списъка на дружествата в държавите – членки на Европейския съюз, и към този с данъците в държавите – членки на Европейския съюз, са добавени съответстващите такива в хърватското търговско и данъчно законодателство.
3 С § 16 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г., се правят съответните изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен. По силата на новата алинея 5 към чл. 201 с декларацията по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, са задължени да предоставят информация за доходите от възнаграждения по договори за управление и контрол и за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията, подавана за четвъртото тримесечие на съответната година.
4 ПНЕК – 2013 по прилагане на данъците (за въпроси с повишена трудност и с нееднозначни решения) се проведа на 28 и 29 май в зала № 10 на НДК, на която взеха участие водещи експерти и консултанти в областта на данъците, данъчни адвокати, дипломирани експерт-счетоводители и ръководители от различни сектори и направления при ЦУ на НАП.
5 Съгласно чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания – т.е. споразумения, за които е предвидено възнаграждението да се плаща периодично (сметки за ел.енергия, вода, телефон, интернет, газификация, отопление ТЕЦ и други подобни).
Източник: сп. Български законник


СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

Няма коментари:

Публикуване на коментар