четвъртък, 25 септември 2014 г.

Социалният министър увеличи минималните осигуровки

http://www.capital.bg/

Плащанията на работодателите догодина със сигурност ще са по-високи. Причината е, че социалният министър Йордан Христосков административно увеличи минималните осигурителни прагове за 2015 г. с 4.2%. Решението засяга над половина от браншовете, в които работят около 2 млн. души. В тези сектори не беше постигнато споразумение между работодатели и синдикати. В останалите увеличение също има, но то е неравномерно (виж таблицата).

За да стимулират преговорите между работодатели и синдикати за подписване на споразумения, Христосков предупреди преди седмици, че ще вдигне еднолично минималните осигуровки. Заплахата не доведе до много нови договорености. Причината: бизнесът не вижда реално основание да се вдигат заплати и осигуровки, а профсъюзите настояват за постоянни увеличения. С действието си министърът реално уважи искането на синдикатите и пренебрегна работодателите.

Министерско решение

"Дадохме достатъчно време, за да се договорят работодателите и синдикатите, включително за по-нисък процент на нарастване от 4.2%", каза Христосков. Според министъра има умишлено недоговаряне, което в някои браншове е довело до замръзване на праговете през последните 2-3 години, а това можело да дискредитира системата на договаряне.
В съобщението на социалното министерство обаче се казва, че праговете се вдигат с 4.2% в браншовете без споразумение, независимо дали миналата година са били увеличавани или не. В предходните две години малко над половината от секторите успяваха да договорят равнище на минималните осигуровки, а в останалите браншове нивата оставаха непроменени.
До 19 септември работодателите и синдикатите успяха да подпишат споразумения в 41 от общо 85 икономически дейности. Първоначалният срок беше до края на август, но тъй като имаше едва 35 споразумения, министърът взе решение процедурата да бъде удължена. За три седмици обаче бяха подписани едва 6 споразумения, а броят на засегнатите осигурени работници и служители остана почти без промяна – около 1 млн. души. При средния ръст също нямаше съществено изменение – около 4.2%.

Криви сметки

Изчисленията на социалния министър показват, че финансовият ефект от новите прагове в секторите със споразумения ще е 36.2 млн. лв. От административното вдигане се очаква да постъпят близо 13 млн. лв., с което допълнителните средства във фондовете на държавното общественото осигуряване (ДОО) през 2015 г. трябва да бъдат около 50 млн. лв.
Според Зорница Славова, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ), сметката на министъра е чисто аритметическа, без да са взети предвид негативните ефекти от подобно вдигане. "По малка ще е сумата, която ще влезе в бюджета на ДОО, а също така може да очакваме преминаване на хора в сивата икономика и съкращения на персонал", обясни икономистът. Изследване на ИПИ показва, че половината от работещите извън София се осигуряват на минималните прагове или около 10% над тях. "Вдигането означава част от тях да минат в сивия сектор, друга част да бъдат съкратени, което означава по-малко приходи в бюджета", смята Славова.
Социалният министър обаче не е на това мнение. "Практиката е показала, че нито намалява заетостта от увеличението на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата, нито нараства безработицата. Ако всички тези пресмятания се сбъдваха, сега безработицата трябваше да бъде 50%", смята Христосков.
Георги Стоев от "Индъстри уоч" е на мнение, че възстановяването на заетостта в България е твърде крехко и всяко такова сътресение може да се отрази негативно. "Ръстът на пазара на труда е съвсем малък. Ако пък гледаме подписаните договори, при тях дори има свиване на наетите на трудов договор с около 35 хиляди. Това означава, че възстановяването на заетостта е извън трудовоправните взаимоотношения", смята Стоев. Според него отрицателните ефекти от вдигането на праговете и минималната работна заплата (МРЗ) са повече от положителните. "Всяко вдигане на данъците наистина може да има някакъв положителен ефект за бюджета под формата на повече постъпления. Нетно обаче минусите са повече", смята той. Негативните ефекти според него са свързани с повече сива икономика, съкращения на персонал, спиране на производства, отлив на чужди инвестиции.

СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

сряда, 24 септември 2014 г.

Изборът на подходящ счетоводител за вашия бизнес


Изборът на подходящ счетоводител за Вашия бизнес

Трудно е да се намери добър счетоводител - толкова трудно, че в действителност, това се е превърнало в нещо като шега в света на малкия бизнес. Ето как да намерите правилния счетоводител за Вашата фирма.


Въпрос: Какво е определението за счетоводител? 
Отговор: . Някой, който решава един проблем, за който не знаехте, че имаш по начин, който не разбирате;

Добре, но това може би не е съвсем справедливо. Но както с повечето шеги и тук има зрънце истина. Повечето малки фирми избират счетоводител или счетоводна къща едва  когато финансовите предизвикателства са станали твърде големи, за да се справят без експертна помощ. Много често са налице и следните обстоятелства:
1.    Искате да подобрите финансовото състояние на вашия бизнес. 
2. Работите със собствен счетоводен софтуер, но той не Ви предоставя данните във вида, който е разбираем за Вас. 
3.  Имате проблеми с различаването на понятията Паричен поток и Отчет за приходите и разходите.
4. Или не можете да преминете сам от едностранно счетоводство ( най простия пример на отчитане на приходите и разходите) към двустранно счетоводство, характерно с текущо начисляване.
5. Не можете да предоставите необходимите отчето на банките във вида, който изискват от Вас.
6.     Вашите финансови отчети са неточни или непълни? И имате проблеми със получаването на финансиране или по време на данъчни ревизии или проверки.

Това са все добри причини,за да се оглеждате за добър счетоводител. Всичко зависи от големината на фирмата Ви. Ако сте собственик на малка фирма и губите време със счетоводен продукт, вместо да се концентрирате върху бизнеса си, това е добра индикация, че е време да намерите някой знаещ . Ето как да решите дали имате нужда от счетоводна фирма или вътрешен счетоводител , как да се определите каква квалификация да търсите във Вашия счетоводител, и как да изберете най-подходящия счетоводител за вашия бизнес.


Изборът на подходящ счетоводител: сключване на договор със счетоводна къща или наемане на собствен вътрешен счетоводител.
Вие може би сте от един от многото предприемачи, които стартират свой ​​собствен бизнес и в началото изпълняват ролята и на счетоводител  -  сами подготвяте всичките си отчети и декларации в допълнение към почти всичко останало в бизнеса си. Като началото използвате ,Word, Excel и програмните продукти предоставени от НАП и някак се справятe.  Но идва моментът, в който фирмата се разраства и вече има смисъл да прехвърлите  отговорността за данъците, осигуровките и десетките отчети и декларации на специалисти. Правилният счетоводител може да помогне на бизнеса не само с данъчните декларации, но с дългосрочно данъчно и бизнес планиране. Моментът в който вземете решение да намерите счетоводител е много важен – вече вярвате, че ако имате счетоводител, финансовото бъдеще на вашата фирма ще е по-добро, надявате, че той ще бъде човек, добре запознат с това, което ви трябва, и някой, който е с много натрупан опит. Преди да започнете да търсите най-подходящия счетоводител, трябва да определите дали имате нужда от счетоводна къща или вътрешен счетоводител на трудов договор.

На пазар за за счетоводител
Изборът на подходящ счетоводител: Кога е време?
Много малки фирми нямат толкова голям документооборот, който да изисква наемането на счетоводител на пълен работен ден ( а дори и на непълен). От друга страна, финансовото състояние на бизнеса им е такова, че те биха могли да се възползват от по-редовен преглед и осчетоводяване на документите, вместо да чакат последния момент в края на годината. 
Наемането на външен счетоводител или счетоводна къща на базата на консултации е добра първа стъпка за разрастващия се бизнес. Външната фирмата често може да струва по-малко от заплатата и ползите от служител на пълно работно време , като в същото време спестените средства могат да се използват за консултации с адвокат по данъчно право или дипломиран експерт счетоводител, с които счетоводните къщи често разполагат. 

Счетоводна къща
Счетоводните къщи обикновено изпълняват следните счетоводни функции:
·         Изготвяне на данъчни декларации;
·         Изготвяне на финансовите отчети;
·         Анализ и/или решаване на данъчни и счетоводни проблеми;
·         Мениджмънт на работните заплати и всичко свързано с наемането на персонала;
·         Представителство пред институциите.
Всяка компания е различна,собственикът на фирмата може да се разшири обхватът на работата и да има допълнителни изисквания към счетоводителя си, които са свързани с всекидневната работа ( например фактуриране, водене на каса, водене на присъствена форма, отчитане на работното време), но обикновено това е отговорност на вътрешния счетоводител – не е изгодно да наемете счетоводна къща за тези задължения.
Счетоводната къща работи освен с Вас и със други свои клиенти и затова нямя да може да Ви предостави цялото си време. Повечето счетоводни къщи предлагат пакет от услуги, за които заплащате фиксирана абонамента цена, но може да има различни цени за различни счетоводни функции, в зависимост от нивото на сложност. Имайте предвид, че един добър данъчен експерт, следва да се спести пари на компанията по-големи от неговото заплащане. Общата  годишна фактурирана сума може да изглежда висока, но пък вече имате професионален вид на финансовата си документация и добра данъчна защита.

Вътрешен счетоводител
Когато бизнесът расте непрестанно и сделките стават по-сложни, е време да се помисли за наемане на пълно или непълно работно време на вътрешен счетоводител. Заплатата на вътрешния счетоводител зависи от размера на бизнеса . Често много собственици преценяват, че им е по- изгодно на този етап да наемат вътрешен счетоводител, който да им бъде на разположение през целия ден.
Консултирайте се с колеги и други бизнес партньори, относно изискванията за нивото и заплащането на вътрешния счетоводител. Фирмите за подбор на персонал също биха могли да Ви ориентират. Разбира се бихте могли да обвържете заплата и с конкретни резултати.

Изборът на подходяща счетоводител: Ключови квалификации
След като вече сте решили какъв счетоводител да наемете – вътрешен или външен ( счетоводна къща) е важно да определите каква квалификация трябва да има Вашия бъдещ счетоводител, за да започнете търсенето.
Добри показатели са:

         1)       Завършен Университет със специалност „ Счетоводна отчетност“с магистърска степен, завършена Търговско банкова гимназия ( Икономически Техникум) или Математическа гимназия би било предимство. 
         2)    Да има минималния стаж, който заедно с образователния му ценз да му позволява да съставя Финансовите отчети на предприятието.
В чл. 35 ЗСч е определено, че съставител на финансов отчет може да бъде лице (както физическо, така и юридическо), което отговаря на определените със закона изисквания за минимален професионален стаж и минимална степен на завършено образование. Не случайно е подчертана думата “завършено”. Необходим е документ за завършено образование, а не за образование, което е в процес на завършване.       
Изискванията за професионален стаж и за образователна степен са взаимно свързани, т.е. те зависят едно от друго. Така и ще ги коментираме.
а) висше икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
при магистърска степен - 2 години;
при бакалавърска степен - 3 години;
при степен “специалист” - 4 години.
Това комбиниране не е случайно. При по-висока образователна степен се изисква по-малък професионален стаж.
б) друго висше икономическо образование и професионален стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол -пет години;
в) средно икономическо образование - осем години стаж като счетоводител.
Както се вижда, съставител на годишния финансов отчет може да е само икономист по образование, но не непременно с висше икономическо образование и не непременно по счетоводство и контрол. Допускат се и други видове икономическо образование, в това число и средно, но се изисква по-продължителен професионален стаж. А ако кандидатът има средно икономическо образование, стажът обезателно трябва да бъде като счетоводител.
       3)    Да има стабилен опит в данъчното и осигурителното право    
       4)    Да владее поне един чужд език.  Владеенето на английски език  е голямо предимство ако фирмата Ви е международна или се занимава с търговия с чужди партньори или ако имате чуждестранни съдружници, поради това, че английският език е много разпространен в света на бизнеса.


Вие като собственик на фирмата трябва да знаете с какъв счетоводител или счетоводна къща ще се чувствате  удобно. Може да се чувствате по-спокойни , ако работите с по-малка счетоводна къща, където на вашите казуси ще се отделя повече време и внимание . Бъдете наясно, че в счетоводните къщи обикновено е определен един човек , който отговаря за Вашата фирма – разберете кой и и непременно се запознайте с него. Вашето решение за  това каква квалификация да търсите в един счетоводител зависи и от това от какви точно счетоводни услуги се нуждаете – може би търсите някой да изготви данъчната Ви декларация и Финансовите Ви отчети в края на годината. Но ако искате текущо прогнозиране на данъците ви, съвети за финансово планиране или управление на персонала или изготвяне на бизнес план, може да се наложи да потърси някой с много по-добра квалификации и опит . 
Попитайте Вашите приятели, колеги и бизнес партньори коя счетоводна къща използват. Попитайте хора със сходен на вашия бизнес за имена и препоръки.   
В много отношения, счетоводителят е надежден бизнес консултант, затова отделете време и потърсете Вашия.


СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

КОИ ЛИЦА МОГАТ ДА БЪДАТ СЪСТАВИТЕЛИ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

КОИ ЛИЦА МОГАТ ДА БЪДАТ СЪСТАВИТЕЛИ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

http://www.trudipravo.bg/

Предстои изготвянето и представянето на финансовите отчети за 2014 г. от всички предприятия по смисъла на Закона за счетоводството. Това прави актуална темата за съставителите на годишните финансови отчети. Тази тема ще бъде предмет и на настоящия коментар.
Фигурата на съставителя на финансовите отчети беше въведена с промените в Закона за счетоводството през 2006 г. (обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 105 от 2006 г.). За тази цел в глава пета на счетоводния закон бе въведен раздел с ново наименование - раздел втори “Съставители на финансови отчети” - вместо наименованието “Главни счетоводители”.
През 2014 г. промени в съдържанието на този раздел не са правени. Все пак според нас за читателите ще бъде полезно да се припомнят и коментират основните характеристики на тази много съществена фигура в счетоводната система на предприятието - съставител на финансовия отчет.
Главните въпроси, които според нас се нуждаят от коментар, са два:
1. Първо - какви са функциите, правата, задълженията и отговорностите на съставителя на финансови отчети, или какъв е правният статус на съставителите на финансови отчети?
2. И второ - кои лица могат да бъдат съставители на годишни финансови отчети на предприятията?
1. Функции, права, задължения и отговорности на съставителите на финансови отчетиПо-съществените функции, права и задължения на съставителите на финансови отчети, които определят и правния им статус, са определени в чл. 34 от Закона за счетоводството (ЗСч). Други са утвърдени от практиката, без да са изрично регламентирани в правна норма. Ще се спрем и на двете групи функции, права и задължения. Те са:
а) да изготвя съставните части на годишния финансов отчет, определени в чл. 26 ЗСч: счетоводен баланс; отчет за приходите и разходите (отчет за доходите); отчет за паричните потоци; отчет за собствения капитал и приложение;
б) да участва в изготвянето на годишния доклад за дейността на предприятието за годината. Този доклад се изисква по реда на
чл. 33 ЗСч. Използваме израза “да участва в изготвянето” вместо израза “да изготви”, защото годишният доклад за дейността се изготвя от ръководството на предприятието. И все пак съставителят на финансовия отчет няма как да не участва активно в неговото изготвяне, защото не само разполага с нужната за доклада информация, но и създава съществена част от нея при изготвяне на финансовия отчет. Освен това, на основание на чл. 38, ал. 4 ЗСч, регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на финансовите отчети, са задължени да изразят в одиторския си доклад мнение относно съответствието на годишния доклад за дейността и годишния финансов отчет за 2010 г. Ако при изготвянето на годишния доклад за дейността не е участвал съставителят на финансовия отчет, съществува риск да се допусне несъответствие в информацията на годишния доклад и на годишния финансов отчет. Така че съставителят на финансовия отчет е заинтересован да участва активно в изготвянето на годишния доклад за дейността през 2014 г.;
в) когато предприятието е задължено да изготвя консолидиран финансов отчет и консолидиран годишен доклад за дейността, посочените по-горе изисквания към съставителите на финансови отчети са валидни с пълна сила;
г) да постави името и фамилията си и да подпише с личния си подпис всички съставни части на годишния финансов отчет. Кой по-точно следва да постави името и да подпише годишния финансов отчет за 2014 г. във всичките му съставни части, когато съставител е физическо лице и когато съставител е специализирано счетоводно предприятие, ще коментираме по-долу;
д) много съществена е нормата на чл. 36 от Закона за счетоводството. Ще се опитаме да я коментираме, защото тя може да стане повод за различни изводи и заключения. С тази норма се определя, че съставителите на финансовите отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието.
Когато съставител на финансовия отчет е главният счетоводител на предприятието, няма никакви проблеми, защото той е отговорен служител на предприятието, намира се в трудово правоотношение с него и е естествено да отговаря за цялостната организация на счетоводната дейност в предприятието през отчетната година.
Когато обаче съставителят на финансовите отчети не е главният счетоводител (може да няма такава длъжност, а може и съставянето на финансовия отчет да се възложи на друго физическо или юридическо лице, въпреки че в предприятието има отговорен или главен счетоводител), тогава може да възникнат проблеми, свързани с реализирането на коментираната по-горе отговорност. Според нас в подобни случаи в договорите за възлагане на задълженията на съставител на финансовия отчет трябва да се запише изрично правото на съставителя да организира счетоводната дейност на предприятието още от началото на отчетната година. Защото не може да се носи отговорност без права. Не бива да се забравя и нормата на чл. 24 от Закона да счетоводството, според която органите за управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях.
2. Кои лица могат да бъдат съставители на финансовите отчети за 2014 г.?Този въпрос е решен в чл. 34 от Закона за счетоводството. В алинея първа на този член е определено, че съставител на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, което отговаря на изискванията на счетоводния закон. Нека да припомним кои са тези изисквания на закона.
В чл. 35 ЗСч е определено, че съставител на финансов отчет може да бъде лице (както физическо, така и юридическо), което отговаря на определените със закона изисквания за минимален професионален стаж и минимална степен на завършено образование. Не случайно е подчертана думата “завършено”. Необходим е документ за завършено образование, а не за образование, което е в процес на завършване.         
Изискванията за професионален стаж и за образователна степен са взаимно свързани, т.е. те зависят едно от друго. Така и ще ги коментираме.
а) висше икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
  • при магистърска степен - две години;
  • при бакалавърска степен - три години;
  • при степен “специалист” - четири години.
Това комбиниране не е случайно. При по-висока образователна степен се изисква по-малък професионален стаж.
б) друго висше икономическо образование и професионален стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол -пет години;
в) средно икономическо образование - осем години стаж като счетоводител.
Както се вижда, съставител на годишния финансов отчет може да е само икономист по образование, но не непременно с висше икономическо образование и не непременно по счетоводство и контрол. Допускат се и други видове икономическо образование, в това число и средно, но се изисква по-продължителен професионален стаж. А ако кандидатът има средно икономическо образование, стажът обезателно трябва да бъде като счетоводител.
Нека да онагледим тези изисквания с примери.
Първи случай:
 Лицето Ангелина Георгиева има завършено висше икономическо образование и получена степен “магистър по счетоводство и контрол”. Има професионален стаж като служител във финансова инспекция пет години.
Втори случай: Лицето Петър Каменов има придобита степен “бакалавър по счетоводство” и пет години професионален стаж, от които три години като счетоводител и две години  като данъчен инспектор.
Трети случай: Лицето Анна Крумова има средно икономическо образование по счетоводство и професионален стаж като счетоводител шест години.
Четвърти случай: Лицето Тодор Стоянов има висше икономическо образование - икономика на транспорта и магистърска степен по тази специалност. Професионалният му стаж е четири години - като инспектор по вътрешноведомствен контрол.
Кои от тези лица могат да бъдат съставители на финансовия отчет?
Решение: На изискванията на чл. 35, ал. 1 от Закона за счетоводството отговарят двама от посочените по-горе четирима кандидати:
  • Ангелина Георгиева, която има магистърска степен по счетоводство и контрол и 5 години стаж по изискваната от закона специалност (при минимум две);
  • Петър Каменов, който има бакалавърска степен по счетоводство и 5 години професионален стаж по професии, посочени в чл. 35 от закона (изискват се 3 години стаж).
Останалите две лица не могат да бъдат съставители на финансови отчети.
Ана Крумова не може да бъде съставител на финансов отчет, въпреки че има средно образование по счетоводство, защото професионалният й стаж е 6 години, а се изискват 8.
Тодор Стоянов също не може да бъде съставител на финансов отчет, въпреки че има висше икономическо образование по несчетоводна специалност, защото има професионален стаж по изискваните от закона специалности 4 години, а се изискват 5.
Интересен е и въпросът към коя дата се определят стажът и завършената образователна степен?
Това не е уточнено в текстовете на закона, но би трябвало да се подразбира. Към датата, към която лицето е назначено да изпълнява длъжността “съставител на финансови отчети”, то трябва да отговаря на законовите изисквания.
Има и едно общо изискване, което не може да отминем. В чл. 35, ал. 2 ЗСч е регламентирано, че съставител на финансов отчет може да бъде лице, което не е осъждано за престъпления от общ характер по глава пета и по раздел първи на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс.
Тъй като в чл. 34, ал. 2 ЗСч е определено, че съставител на годишния финансов отчет може да бъде и специализирано счетоводно предприятие, което отговаря на изискванията на този закон, нека да разгледаме и въпроса за специализираните счетоводни предприятия.
В т. 7 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството е определено, че специализирано счетоводно предприятие е всяко лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети по реда на този закон.
А за кого са валидни изискванията за професионален стаж и образователна степен, когато съставител на финансовия отчет е специализирано счетоводно предприятие?
Този въпрос е изяснен в чл. 34, ал. 3, буква “б” на счетоводния закон. В тази норма е определено, че годишният финансов отчет се подписва от лицето, което управлява и представлява предприятието, което е съставител на финансовия отчет - когато този отчет е съставен от специализирано счетоводно предприятие. Който подписва отчетът, той отговаря за неговото съставяне, той трябва да има и изискуемите се от закона качества - професионален стаж и образователен ценз. При специализираното счетоводно предприятие това е лицето, което управлява и представлява предприятието.
Д-р Иван ЗЛАТКОВ, д.е.с., регистриран одитор


СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

четвъртък, 18 септември 2014 г.

Промените в закона за корпоративното подоходно облагане – стъпка към въвеждане на новата счетоводна директива?

Благодарение на: http://kazus-vk.net

Христо Досев – д.е.с., регистриран одитор


Когато седна да чета някой материал или коментар, винаги имам „едно наум” за информацията, поместена в текста, и тази, оповестена в самото заглавие. Понякога само поставянето на даден препинателен знак е в състояние да подскаже, че очакванията невинаги ще отговорят на действителността или поне оставят свобода на четящия сам да направи оценка и изводи на база на своето разбиране по поставения проблем.
В настоящия материал авторът ще се опита да пресъздаде основните принципни промени в корпоративното облагане, като разгледа измененията в ЗКПО, обнародвани в ДВ, бр. 68 от 02.08.2013 г., и бр. 100 от 19.11.2013 г., които са в основата на съществените промени в материалния данъчен закон, които данъчно задължените лица ще трябва да спазват считано от 01.01.2014 година.
Извън настоящия материал ще останат коментарите по редакционните промени в ЗКПО, направени с обнародването на ДВ, бр. 91 от 18.10.2013 г.1, както и последните поправки в закона, влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г.2, и ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.3.
Умишлено използвайки подзаглавие, което завършва с въпросителен знак (?), авторът има идеята да предизвика у читателите една дискусия по въпроса дали самото данъчно законодателство ще следва стъпките, които европейските директиви предначертават за самото счетоводно законодателство, а именно пътя на облекчаване на административната тежест за малките стопански обекти. Новото счетоводно законодателство, което се очаква да бъде въведено у нас не по-късно от 20.07.2015 година и което следва да влезе в сила не по-късно от 01.01.2016 година на база транспониране на изискванията на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 година, обнародвана на 29.06.2013 година в Официалния вестник на ЕС, брой L 182, има намерението да облекчи административната тежест на микропредприятията и на малките предприятия. В този смисъл целият „дух” на европейската директива би могъл да се оприличи с идеята мисли първо за най-малките. В духа на логиката е, ако се предвижда счетоводството за най-малките да бъде облекчено, то и данъците и нормативните разпоредби на материалните данъчни закони да бъдат опростени и лесни за прилагане. Не бива да се пропусне фактът обаче, че голяма част от неуредените и спорни въпроси в законите за облагането на доходите и печалбите, повдигнати на първата национална експертна конференция – 2013 по прилагане на данъците останаха не докрай решени или решени по начин, незадоволяващ напълно специалистите и практикуващите експерти. Дали с промените в ЗКПО считано от 01.01.2014 година законът ще стане по-лесен за прилагане, оставям читателите на сп. „Български законник” сами да си отговорят.
Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 100 от 2013 година
С приетите промени в ЗКПО със ЗИД на ЗКПО, обнародван в ДВ, бр. 100 от 19.11.2013 година, в сила от 01.01.2014 година, бяха променени редица от текстовете на закона, които се отнасят до:
1. Признаване на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания и данъчно третиране на задължения
Променен е текстът на чл. 37 от ЗКПО, който е свързан с признаване на приходи и разходи, свързани с последващи оценки и отписване на вземания. Съгласно новия текст непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания се признават най-рано в годината, в която настъпват обстоятелствата, посочени в чл. 37. В досегашния текст те се признаваха в годината на настъпване на обстоятелствата, предвидени в закона, което на практика до момента поставяше в неблагоприятно положение предприятията, които спазваха счетоводното законодателство и обезценяваха своите вземания – за които пропускането точно на годината, в която настъпва съответното обстоятелството, водеше след себе си негативния момент на невъзможност за обратното проявление на възникналата данъчна временна разлика. Подобен момент не съществуваше за предприятията, които не обезценяваха своите вземания и за които отписването на 100% се признаваше за данъчни цели, ако е било направено както в годината на настъпване на съответното обстоятелство, така и във всеки един следващ период.
Създадена е нова ал. 2, към чл. 37 от закона, с която изрично се предвижда, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и отписване на вземания се признават, когато независимо от настъпване на обстоятелствата, изброени в ал. 1 на същия член, вземането бъде уредено. Следва да се обърне вниманието, че уредено вземане означава то да е напълно изплатено. Ето защо ако поради някаква причина дори минимална част от него остане неуредена, то за това обезценено вземане механизмът на чл. 37, ал. 2 от ЗКПО няма да проработи ефективно никога по отношение на реинтегрираните обезценки (счетоводно отчетени приходи от събрани суми, след обезценка на вземането). В смисъл предприятието ще бъде принудено да плати още веднъж данък – върху размера на счетоводно отчетения приход от събраното обезценено вземане, защото все още е останала несъбрана част от това вземане.
Важен момент е дефиринциране на изтичането на давностния срок на 3 и 5 години, в зависимост от това какво предвижда търговското законодателство. В този смисъл променено е и едно от обстоятелствата, при възникването на което се признават за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки от отписване на вземания – а именно вече ще се признават приходи и разходи от последващи оценки и отписване на взимания при изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо5. Досега приходите и разходите се признаваха за данъчни цели при изтичане на 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Аналогично на направените промени в чл. 37 е коригиран и текстът на чл. 46, ал. 1, т. 1 от закона, съгласно който счетоводният финансов резултат ще се коригира за данъчни цели със задълженията на данъчно задълженото лице, за които е изтекъл давностният срок – 3-годишен или 5-годишен в зависимост от вида на задължението.
2. Разходи, представляващи доходи на местните физически лица
С направените промени е разширен и прецизиран текстът на чл. 42, ал. 2 от закона, в който са посочени кои разходи, представляващи доходи на местни физически лица, неплатени към края на отчетната година, се признават за данъчни цели в годината на осчетоводяването им. За данъчни цели вече ще се признават начислените в полза на физически лица, но неизплатени към 31.12. на съответната година обезщетения, определени като задължителни в нормативен акт. Специално обръщаме внимание на читателите, че ако предприятието е решило да даде бонуси и премии на своя персонал, нает по трудово правоотношение, за месец декември 2014 година, които ефективно ще бъдат изплатени през месец януари на 2015 година, това възнаграждение няма да се признае за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане и за него ще се приложи механизмът на чл. 42 от ЗКПО. По подобен начин на данъчно преобразуване ще подлежи начисленият, но неизплатен през съответната година доход на персонала – необлагаем по реда на ЗДДФЛ (например ваучерите до 60 лева), който представлява допълнително възнаграждение по силата на акт на предприятието (заповед), а не по силата на нормативен акт.
3. Промени в данъчните облекчения, представляващи минимална или регионална държавна помощ
Разширен е обхватът на общините, в които се прилага данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица (преотстъпване на корпоративен данък). Това се осъществява, като процентът, с който трябва да се надвишава средната безработица за страната, е намален от 35 на сто на 25 на сто. В същото време се въвеждат 2 нови условия:
Ÿ През целия данъчен период лицето трябва поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко половината от тях да са заети пряко в извършваната производствена дейност, и
Ÿ И през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала трябва да са лица с постоянен адрес в общини с висока безработица;
чието спазване е наложително с оглед преотстъпването на корпоративния данък.
Съответно е направена корекция в текста на чл. 189, ал. 1 т. 3 с оглед на това, че вече като общини с висока безработица се приемат тези, в които безработицата е 25% над средната в страната.
4. Удържане на данък при доходите на чуждестранни юридически лица
Създадена е нова алинея 6 към чл. 195 от ЗКПО, с която се освобождават от облагане с данък при източника доходи от лихви:
Ÿ По облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Ÿ По заем, предоставен от чуждестранно юридическо лице – емитент на облигации или на други дългови ценни книжа. Като са въведени изисквания емитентът да бъде местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, той да е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице и облигациите или другите дългови ценни книжа да са допуснати до търговия на регулиран пазар.
Във връзка с редакцията на чл. 195 е създадена и нова т. 70 в § 1 от допълнителните разпоредби на закона, която пояснява какво представлява „регулиран пазар” за целите на закона.
5. Облагане с данък при източника на доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, начислени на свързани лица
Изменен е текстът на чл. 200а от закона, като са създадени нови алинеи 2 и 3 които допълват настоящия текст и на основание техните текстове намалената данъчна ставка от 5 на сто може да се прилага и преди да е изтекъл срокът за притежаването на изискуемия минимум от капитала в случаите, когато към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато. Предвидено е, в случай че притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато, преди да са изтекли двете години, за начислените доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения дължимият данък при източника да се коригира, като се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто и в този случай ще се дължи лихва за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.
6. Скрито разпределение на печалбата
Прецизиран е текстът на чл. 267 от административнонаказателните разпоредби на ЗКПО, с който се предвижда налагане на санкция в случай на извършено скрито разпределение на печалбата. Санкцията ще се определя вече не на база начисления разход, а на база изплатената сума, представляваща скрито разпределение на печалбата. Като е предвидено и да не се налага санкция, в случай че ДЗЛ само е декларирало сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата в ГДД.
Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 68 от 2013 година
Разходи за стипендии на ученици и студенти (въведен с ДВ, бр. 68 от 02.08.2013 г.)
С въвеждането на чл. 177а в ЗКПО се регламентират изцяло нов момент при данъчното стимулиране при предоставянето на стипендии, което е обвързано с времето, за което се предоставя стипендията (от 1 до 2 години); периодът на обучение (последните два класа за придобиване на образователна степен „магистър” или „бакалавър”) и възраст на обучаващия се (до навършване на 25-годишна възраст). Фактът, че се сменя философията по данъчно признаване на този вид разход – като същият не се обвързва с реализирания финансов резултат – печалба или загуба, нито от определен процент от положителния счетоводен финансов резултат може на пръв поглед да звучи обнадеждаващо за бизнеса. Въпреки това обаче този нов механизъм според автора крие своите подводни камъни.
Като за начало следва читателите да обърнат внимание, че в ЗКПО не се дава дефиницията на понятието „учредена и предоставена стипендия”. Извличайки смисъла на това понятие от своите собствени представи и разбирания, авторът смята, че за да имаме учредяване на стипендия, следва да имаме ясно и недвусмислено регламентирани правила от самия дарител. Тези правила и изисквания би следвало да са оповестени и достъпни така, че всеки заинтересован (а не само посоченото от дарителя лице) да може се запознае с тях. По този начин би се предоставила на всички кандидати равнопоставеност в конкурсното начало. Освен това би следвало да има и съответните критерии за оценяване, за да може да се определи спечелилият кандидат, а не същият да бъде посочен от дарителя.
Защото стипендията не е ли учредена, дори и да са спазени всички останали изисквания на материалния данъчен закон – няма да бъде данъчно признат разход по реда на ЗКПО.
1 Промените в ЗКПО, обнародвани в ДВ, бр. 91 от 18.10.2013 година, са свързани с транспонирането в нашето данъчно законодателство на текстовете на Директива 2013/13/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на данъчното облагане, поради присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз. В този смисъл към списъка на дружествата в държавите – членки на Европейския съюз, и към този с данъците в държавите – членки на Европейския съюз, са добавени съответстващите такива в хърватското търговско и данъчно законодателство.
3 С § 16 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г., се правят съответните изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен. По силата на новата алинея 5 към чл. 201 с декларацията по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, са задължени да предоставят информация за доходите от възнаграждения по договори за управление и контрол и за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията, подавана за четвъртото тримесечие на съответната година.
4 ПНЕК – 2013 по прилагане на данъците (за въпроси с повишена трудност и с нееднозначни решения) се проведа на 28 и 29 май в зала № 10 на НДК, на която взеха участие водещи експерти и консултанти в областта на данъците, данъчни адвокати, дипломирани експерт-счетоводители и ръководители от различни сектори и направления при ЦУ на НАП.
5 Съгласно чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания – т.е. споразумения, за които е предвидено възнаграждението да се плаща периодично (сметки за ел.енергия, вода, телефон, интернет, газификация, отопление ТЕЦ и други подобни).
Източник: сп. Български законник


СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

вторник, 16 септември 2014 г.

Специална регистрация по ДДС в НАП от 01. 01. 2015 г. за българските доставчици на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и електронни услуги, предоставяни на лица от други държави-членки на ЕС.

От 1 януари 2015 г. всички доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио-и телевизионно излъчване и електронни услуги ще се облагат според мястото, където е установен получателят. За да се гарантира правилното данъчно облагане на тези услуги, предприятията от Европейския съюз (ЕС) и от държави извън ЕС ще трябва да определят статуса на техния клиент (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и мястото, където е установен този получател (в коя държава от ЕС или извън ЕС). Промяната на практика задължава доставчиците на изброените услуги да се регистрират по ДДС във всяка една държава членка на ЕС, в която доставят такива услуги на данъчно незадължени лица. Това се налага във връзка с промени, приети през 2008 г. на ниво ЕС като част от специализираното европейско законодателство (Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета и Регламент (ЕС) № 967/2012 на Съвета) или т.нар. „Европейски ДДС пакет“.

За да избегнат тази административна тежест, българските доставчици на обхванатите от промяната услуги могат да се регистрират за ползване на специален режим за деклариране на дължимия към другите държави-членки ДДС за предоставени от тях услуги на данъчно незадължени лица на тяхна територия. Това ще става чрез специална информационна система MOSS (Mini-One-Stop-Shop). Държавата-членка, където ще се регистрират доставчиците (за българските доставчици, това е България), се нарича държава членка по идентификация и тя ще бъде мястото за идентификация по ДДС за целите на специалния режим, подаване на справки-декларации за ДДС и плащане на дължимия към всички държави членки по потребление ДДС. Заявления за регистрация по MOSS ще могат да се подават от 01. 10. 2014 г., като регистрацията ще влиза в сила от 01. 01. 2015 г. Подаването на заявления за регистрация по MOSS, както и тримесечни справки декларации за деклариране на дължимия за предоставените услуги ДДС ще се извършва изцяло по електронен път, чрез електронните услуги на НАП, които са достъпни с електронен подпис.

Промяната не засяга доставките на изброените по-горе услуги от български доставчици към крайни клиенти, установени на територията на България. Други сделки, които не са засегнати от промените, влизащи в сила от 2015 г.:

1) доставката на стоки (включително дистанционните продажби), когато електронни системи се използват само за даване на поръчката, и
2) доставката на услуги, различни от далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и електронните услуги.

Повече информация може да прочетете на интернет страницата на НАП на адрес: http://www.nap.bg/page?id=340 , както и да получите чрез infocenter@nra.bg.

СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net


Данъчна практика относно третиране по реда на ЗДДФЛ на депозит при сключен договор за наем .

Благодарение на : http://www.tita.bg/page/389

Въпрос: Дружество има сключен договор за наем с местно физическо лице. Въпросите са:
  1. При договорен дължим от наемателя депозит следва ли да се удържа данък при изплащането му и да се издава Сметка за изплатени суми и Служебна бележка?
  2. Този депозит явява ли се доход на физическото лице и подлежи ли на деклариране с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в годината на получаването му?
  3. Как следва да бъде документиран изплатеният депозит от гледна точка на ЗДДФЛ?

Отговор: В разяснение на приходните органи (разяснение № 96-00-475 от 25. 07. 2012 г. на Дирекция „ОУИ“ - Пловдив) при отговора на поставените въпроси е пояснено, че утвърдените в практиката предварителни плащания под формата на депозит при сключен договор за наем (в размер на един или два месечни наеми на наемодателя) имат гаранционна и обезщетителна функция, тъй като гарантират доброто изпълнение на договорните отношения и подлежат на връщане и/или гарантират покриване на разходи, направени във връзка с ползване на имуществото под наем и не платени от наемателя при изтичане на срока на договора.
  
Посочено е, че в данъчно правен аспект, депозитът към момента на плащането му на наемодателя:
  • не представлява доход за лицето - получател на наема и не подлежи на облагане с данък и
  • платецът не изготвя за него Сметка за изплатена сума и Служебна бележка,
но наемодателят - получател на депозита следва да издаде документ за сумата – квитанция, съдържаща реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ).
При изтичане на срока на договора в случаи, че не се налага с изплатения депозит да се покрият направени разходи от наемателя и същия остава като плащане на част или цяла наемна вноска, сумата по депозита ще се трансформира в облагаем доход и ще подлежи на облагане с данък на датата на извършеното прихващане или на датата на задължението за плащане на поредната наемна вноска като доход от наем, съгласно договора за наем и на основание чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Забележка на редакцията. Третирането в случай, че с изплатения депозит се покриват направени разходи от наемателя е разгледано в следващия въпрос.
Въпрос: През 2013 г. дружество е сключило договор за наем с физическо лице, въз основа на който дружеството е заплатило депозит в размер на 600,00 лв. След изтичането на договора, лицето е отказало да върне депозита на дружеството, поради установена щета в имота на стойност 15,00 лв., както и да представи документи за направените разходи.
В тази връзка възниква следния въпрос - какъв е видът на изплатения доход за невърнатия депозит поради установена щета за целите на ЗДДФЛ и съответно скакъв код следва да се отчете в Справката за изплатени доходи на физически лица за 2013 г.?
Отговор: В разяснение на приходните органи (разяснение № 5-53-04-132 от 07.03.2014 г. на Дирекция „ОДОП“ – София) при отговора на поставения въпрос е посочено, че в конкретния случай, невъзстановеният от физическото лице депозит по договора за наем има характер на доход от други източници и по-конкретно на обезщетение за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, регламентиран в чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и съответно следва да се посочи с код 115 "Обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер по чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ" в кол. 8 на Част ІІ на Справката, докато самият наем се вписва с код 112 - "Доходи от наем на недвижимо имущество, вкл. вноски по договор за лизинг, в който не е предвидено прехвърляне правото на собственост върху недвижимо имущество по чл. 31 от ЗДДФЛ".


Виж целия текст на разяснение № 5-53-04-132 от 07.03.2014 г. на Дирекция „ОДОП“ – София.

СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

четвъртък, 11 септември 2014 г.

ГИТ и НАП започват проверки за 4 часови трудови договори

Главна инспекция по труда (ГИТ) и Национална агенция за приходите (НАП) подготвят съвместна кампания за ограничаване на нерегламентираната заетост чрез полагане на труд на пълен работен ден при договор на непълен. От приходната агенция са избрали над 2000 предприятия, в които голяма част от персонала е нает на непълен работен ден и няма икономическа логика за това. Всяко от предприятията, селектирани като рискови, ще получи писмо, че е поставено под наблюдение заради рисковете за укриване на данъци и осигуровки чрез договаряне на по-кратък работен ден и съответно по-ниско възнаграждение от реално получаваното.
В следващите 2 седмици всички 2000 рискови предприятия ще  получат предупредителни писма от двете институции. Ако няма промяна в поведението на фирмите по отношение на сключените договори, ще последват съвместни проверки на инспекторите по труда и на данъчните инспектори.
Установяването на полагане на труд на пълен работен ден при сключен договор на непълен е трудно, особено без съдействието на работниците и служителите, които обикновено отказват такова. В тези случаи се налагат няколко последващи проверки, за да бъде доказано безспорно, че работникът или служителят редовно полага труд на пълен работен ден. Очакванията са чрез съвместните проверки с инспекторите на НАП ефективността при доказването на това нарушение да се увеличи. От двете ведомства напомнят още на работниците и служителите, че чрез съгласието си да сключват писмени трудови договори за непълен работен ден и срещу по-ниско от реално получаването възнаграждение, те губят и социални права.

СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

сряда, 10 септември 2014 г.

Измамници ”връщат” пари от името на НАП, но искат сметка

Измамници атакуват с имейли от името на НАП, съобщават от агенцията. Стотици хора са получили писма, че имат да им връщат до 1000 лв., но се иска банкова сметка
Писмото е на английски език и освен да заблуди, че имаме да взимаме пари, може да предизвика и сериозен стрес. Оказва се, че получателите на имейла, които не са с добър английски, остават с впечатление, че дължат 1000 лева.

От НАП обявиха, че това е измама, а те нямат практиката да искат по електронен път банкови данни.

"Във връзка със сигнали от клиенти на приходната администрация за получени съобщения по електронната поща, в които се иска попълване на банкови данни и информация за кредитни карти, уточняваме, че служители на агенцията никога и по никакъв повод не изискват банкова информация и данни за кредитни карти да бъде попълвана в електронни форми или изпращана по електронна поща", обявиха от приходната агенция.

От там уточняват, че получените от клиентите на НАП електронни писма, в които на английски език се съобщава за възстановяване на данък от 977.93 BGN са най-вероятно опит за измама.

Гражданите, получили писмо с подобно съдържание могат да се свържат с НАП за допълнителна информация на телефон 0700 18 700.

НАП е сезирала правоохранителните органи, по случая тече разследване. ДАНС вече разследва случая. Сайтът, към който се изпращат данните, ще бъде затворен.

СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

понеделник, 8 септември 2014 г.

Публикувано е общо становище на изпълнителния директор на НАП по прилагане на ЗДДС 30 Юли 2014

На сайта на НАП е публикувано :

Публикувано е Указание НФ-5/28.07.2014 г. на министъра на финансите за третиране на ДДС като допустим разход при изпълнение на проекти по оперативните програми

На сайта на НАП е публикувано:


СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

Относно третирането за целите на ЗКПО на частично събрано обезценено вземане .

Благодарение на www.tita.bg

Относно третирането за целите на ЗКПО на частично събрано обезценено вземане
Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
Един от често задаваните въпроси в практиката е:
„Какво следва да бъде третирането по реда на ЗКПО на отчетен счетоводен приход по повод частично събиране на обезценено вземане, при условие, че:
  • не са изтекли регламентираните три или пет години откакто вземането е изискуемо и
  • не са налице останалите условия на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО?“  
При отговора на този въпрос трябва да се започне с два момента: 
  • до края на 2013 г. в разпоредбата на чл. 37 от ЗКПО, регламентираща случаите, при които непризнат разход от обезценка/респ. от отписване на вземане в предходен период, може да се обърне се изброяваха основно случаи, когато вземането е несъбираемо. Липсваше разпоредба как следва да се процедира със създадени вече разходи /приходи от последващи оценки при събиране на вземането.
  • от 01. 01. 2014 г. пропускът бе запълнен, като с нова ал. 2 на чл. 37 от ЗКПО, изрично се регламентира, че когато преди настъпване на обстоятелство по чл. 37, ал. 1 от ЗКПО вземането бъде изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране или прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 от ЗКПО се признават за данъчни цели в годината на изпълнението
Така, че с добавяне на новата ал. 2 на чл. 37 от ЗКПО цялостният прочит на чл. 37 от ЗКПО е следният – непризнат разход от обезценка /респ. от отписване на вземане в предходен период може да се обърне само:
  • при наличие на някое от шестте условия на ал. 1 на чл. 37 от ЗКПО;
  • ако все още не е налице нито едно от условията по ал. 1 на чл. 37 от ЗКПО - само при пълно изпълнение на вземането.
Ще обърна внимание на термина „изпълнение“. Този термин е с по-ограничен обхват отколкото терминът „погасяване“. Погасяване на вземане включва:
  •  не само изпълнението му, т.е. когато срещу вземането се получават:
-        парични средства,
-        друг актив (например, при апорт на вземане срещу дялова вноска) или
-        прихващане срещу задължение, но и
  • опрощаването му. (Виж чл. 108 от раздел V „Погасяване на задължение“ на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)).
Това означава, с новото допълнение, ЗКПО приема, че при изпълнение на вземане 100 на сто и преди да е изтекъл 3 - или 5 - годишния му давностен му срок или преди да е налице някое от останалите пет обстоятелства по чл. 37, ал. 1 от ЗКПО непризнат разход от обезценка /респ. от отписване на вземане в предходен период може да се обърне.
Такава възможност обаче липсва при опрощаване на вземането на длъжника по смисъла на чл. 108 от ЗЗД. В този случай непризнатият разход от обезценка, респ. от отписване на вземане се превръща в постоянна разлика.
Докато за изключването на възможността за обръщане на непризнати разходи от обезценка, респ. от отписване на вземане при погасяването му чрез опрощаване може да се намери обяснение – трудно може да намери логично обяснение защо новата ал. 2 на чл. 37 от ЗКПО визира единствено напълно изпълненовземане и не предвижда възможност непризнати разходи от обезценка /респ. от отписване на вземане в предходен период да се признаят и при частично събиране на вземане. Единственото обяснение е – става въпрос за законодателен пропуск. Още повече, че предложената версия на ал. 2 на чл. 37 от ЗКПО в първоначалния й вариант, представен от МФ, предвиждаше възможност за обръщане на разход от обезценка /респ. от отписване на вземане и при частичното му събиране, пропорционално на събраната част.
Този пропуск изглежда още по - изненадващ, тъй като до 2013 г. при липсата на законодателна уредба, занимаваща се с третирането на непризнати разходи от обезценка /респ. от отписване на вземане в предходен период при събиране на вземане (без значение дали цялостно или частично), независимо от липсата на разпоредба, съществуваше популярна гледна точка, че такова обръщане е възможно както при цялостно, така и при частично събиране на вземането.
По отношение самия начин на обръщане на непризнат разход от обезценка при частично събиране на вземане бе налице и разяснение на приходните органи, публикувано в Система „Въпроси и отговори“ на Интернет страницата на НАП. (Виж разяснение № 20-00-369 от 23. 10. 2012 г. на Дирекция “ОУИ” - София.) Приходните органи приемаха, че непризнатият разход за обезценка може да се обърне до размера на събраната част.
При наличие от началото на 2014 г. на изричен текст, че обръщане на непризнати разходи от обезценка/ респ. от отписване на вземане може да стане само при пълно събиране на вземане, първата реакция бе, какво тогава правим с отчетените приходи, след като те не се редуцират от посочен в намаление непризнат разход за обезценка – облагаме ли ги?
В крайна сметка НАП излезе от доста неприятната ситуация, като в публикувания на Интернет страницата й Наръчник по корпоративно подоходно облагане 2014 г. във Фиш II. III. 4 „Корпоративен данък. Данъчни временни разлики от последващи оценки и от отписване на вземане“ разписа процедура на третиране, която да елиминира облагането на прихода /намалението на разходите от възстановяване на загуба от обезценка поради частично събиране на вземането.
Ще приведа описаната от НАП процедура, доколкото разясненията, дадени в Наръчника са задължителни за приходните органи.
Приведен е следният казус: Вземане­ (с 5-годишен давностен срок, изискуемо през Х0 г. - б.а. нека бъде 2012 г.) в размер на 100 ед. е обез­це­не­но през Х0 г. и СФР за тази година е увеличен с раз­хо­ди­те от обез­цен­ка в размер на 20 ед. (б.а.- т.е. балансовата стойност на вземането става 80 ед.) Взе­ма­не­то е събрано частично (90 ед.) през Х2 г. (б.а. нека бъде 2014 г.)
Процедура на преобразуване на СФР
1.     За Х0 г. - 2012 г.:
  • Счетоводен разход – 20 ед.
  • Увеличение на СФР – 20 ед. (чл. 34, ал. 1, изр.второ)
2.     За Х2 г. – 2014 г.:
  • Счетоводни приходи/намаление на разходите от възстановяване на загуба от обезценка – 10 ед. (б.а. събрана сума 90 ед.- балансова стойност на вземането – 80 ед.)
  • Намаление на СФР – 10 ед. (чл. 34, ал. 1, изр. второ) Това намаление се извършва, защото все още не е настъпило обстоятелство по чл. 37 – нито по ал. 1 (обхващаща основно хипотези на несъбираемост на вземания), нито по ал. 2 (регламентираща случай на пълно погасяване на вземането чрез изпълнение).
3.     Най-рано през Х5 г. – 2017 г.:
  • Намаление на СФР – 20 ед. (чл. 37, ал. 1, т. 1) – с непризнатите през Х0 г. разходи от обезценка
  • Увеличение на СФР –10 ед. (чл. 37, ал. 1, т. 1) – с непризнатите през Х2 г. приходи /намаление на разходите от възстановяване на загуба от обезценка.
Така на практика при вземане за 100 ед., от което са събрани 90 ед., а останалите 10 не, чрез способите на данъчното преобразуване ще се признаят тези 10 ед., които не са изпълнени.
Посочва се, че този данъчен ефект би се получил и ако вземането не беше обезценявано, а именно:
  • Най-рано през г. Х5 - 2017 г. би се признал за данъчни цели разход от отписване на вземане в размер на 10 ед. на основание чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗКПО. (б.а. събрана сума 90 ед.- балансова стойност на вземането –100 ед.)
Очевидно е налице разминаването в третирането при един същ казус – нерегламентирано в закона данъчно третиране при частично събиране на вземане:
  • преди да се въведе ал. 2 на чл. 37 от ЗКПО (Виж разяснение на НАП № 20-00-369 от 23. 10. 2012 г. на Дирекция “ОУИ” – София) и
  • след като се въведе ал. 2 на чл. 37 от ЗКПО (Виж цитираното по-горе процедура от Наръчника по ЗКПО за 2014 г.).
Разминаването произтича от факта, че с въвеждането на ал. 2 на чл. 37 от ЗКПО обръщане на непризнат разход от обезценка, респ. от отписване на вземане при частично събрано вземане вече очевидно е в нарушение на закона.
В крайна сметка въвеждането на ал. 2 на чл. 37 от ЗКПО породи повече проблеми при събиране на вземане, преди да са настъпили условията на чл. 37, ал. 1, отколкото даде адекватни решения, доколкото случаите на частично събиране на вземане са  по-често срещаните. Новата разпоредба не само наложи да се измисля сложна процедура на обръщане на отчетените приходи, но и поставя под съмнение доколко законосъобразни са били разясненията на НАП за предходни периоди до 2014 г.
Затова и в Заключителния документ на втората национала експертна конференция – 2014 г. по прилагане на ЗДДС и ЗКПО, организирана от списание „Счетоводство плюс“, проведена с участие на експерти на МФ и НАП и данъчни консултанти на 9-10 юни т.г. в София, публикуван в бр. 7-8 в списанието се предлага (стр.12) нормата на ал. 2 на чл. 37 от ЗКПО да бъде изцяло отменена поради възможностите за многовариантното й тълкуване и възникване на данъчни проблеми за минали периоди.
Ако обаче нормата не се отмени, най-предпазливият вариант при частично събиране на обезценени в предходен период вземания, преди да са настъпили условията на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО е да се прилага описаната в Наръчника по ЗКПО за 2014 г. процедура.

СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net