петък, 10 октомври 2014 г.

ОБРАЗУВАНЕ И ПРОТИЧАНЕ НА РЕВИЗИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО

Благодарение на: http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1990:sdp201305art&catid=13:fipbest&Itemid=35 1. Образуване на производството Ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане. Заповедта може да бъде изменяна с нова заповед. Когато ревизионното производство се прекратява, също се издава заповед. Заповедта за възлагане трябва да бъде издадена от: орган по приходите на съответната компетентна териториална дирекция, определена по правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК); изпълнителния директор на НАП или от определен от него заместник изпълнителен директор. В тези случаи е без значение в коя териториална дирекция е регистрирано ревизираното лице, тъй като изпълнителният директор или заместник изпълнителният директор може да назначи ревизия за всяко лице и за всички видове задължения. Ако е назначена ревизия за акцизи, заповедта се издава от началника на компетентното териториално митническо управление или от директора на Агенция „Митници”. Ако е назначена ревизия за местни данъци, заповедта се издава от орган от общинската приходна администрация. Заповедта има определено съдържание, което е уредено в чл. 113, ал. 1 ДОПК. Така например заповедта трябва да съдържа: данни за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 ДОПК; информация за органите, които ще извършват конкретната ревизия, и ръководителя на ревизията (това изискване е ново и е въведено с последните изменения на кодекса); срок за извършване на ревизията; данни за ревизирания период, и видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Заповедта за възлагане трябва да стигне до знанието на ревизираното лице по определен начин. Заповедта за възлагане трябва да бъде връчена, като се спазват изискванията на кодекса, разгледани по-горе. Заповедта за възлагане на ревизията не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от ревизионния акт. Доколкото заповедите за изменение трябва да се считат за част от първоначалната заповед за възлагане, спрямо тях трябва да важи същото правило, макар това да не е изразено изрично от законодателя. 2. Събиране на доказателства Доказателствата се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. По принцип не подлежат на доказване: общоизвестните факти, които са достояние на неопределен и широк кръг лица в съответното населено място; презюмираните факти, при които законът счита, че е постигнат определен резултат, защото е настъпила дадена предпоставка; служебно известните на органа факти. В производството по извършване на ревизия доказателствената тежест лежи върху ревизиращите органи, тъй като служебното начало е прогласено като принцип в чл. 5 от кодекса. Изключение от общите принципи за разпределение на доказателствената тежест представлява хипотезата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното. Ревизиращият орган изисква писмено от лицето представяне на доказателства в определен срок и лицето е длъжно да представи съответните доказателства или да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. Неизпълнението на задължението на ревизираното лице да представи доказателства не може да препятства издаването на ревизионен акт, тъй като законодателят е уредил презумпция относно поисканите, но непредставени доказателства. В случай че лицето не представи изискани доказателства, органът може да приеме, че те не съществуват и тогава той преценява само събраните в производството доказателства. Но ако поисканите доказателства бъдат представени до изтичането на срока за представяне на възражения срещу ревизионния доклад, органът е длъжен да ги обсъди, за да може да се изяснят всички фактически и правни основания и да бъде издаден един законосъобразен акт. Задълженото лице може да поиска събирането на доказателства или да представи такива, без да му бъдат поискани от ревизиращия орган, защото то има интерес да му бъдат определени права или задължения в размери, които съответстват на действителните. Доказателствената тежест лежи върху ревизираното лице, само когато това е изрично уредено от законодателя. В тези случаи то е длъжно да представи доказателства. Когато за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Когато отношенията или сделките са между свързани лица, както и в случаите на трансфери между място на стопанска дейност на чуждестранно лице в България и други части на същото предприятие в чужбина, се смята, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства. Когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието щ с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина. Ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на счетоводна и търговска информацията се извършва по този начин. В случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите могат да поискат съдействие от органите на МВР, включително за извършване на претърсване или изземане по предвидения за това в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) ред. Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на МВР на органите по приходите с протокол и опис. Когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на МВР, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. Задължението за представяне на доказателства се отнася и до третите лица, които са длъжни да представят намиращите се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за резултатите на ревизията. В ДОПК е предвидена възможност за постигане на споразумение между ревизирания субект и ревизиращия орган относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. 3. Ревизионен доклад Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад има определени реквизити и трябва да съдържа: имената и длъжността на органите, които го съставят; номера и датата на доклада; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването щ; извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства, както и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; предложение за установяване на задълженията; опис на приложените доказателства; подписи на органите, съставили доклада. Към ревизионния доклад се прилагат събраните доказателства, които са неразделна част от него. Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в 3-дневен срок от съставянето му. Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец. Ревизиращите органи уведомяват писмено органа, възложил ревизията, че са изготвили ревизионния доклад, в 3-дневен срок от изготвянето му. 4. Ревизионен акт В 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията издават ревизионен акт. Ако органите не постигнат съгласие, ревизионният акт се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. Ревизионният акт се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването му. Неизпълнението на задължението за връчване не може да опорочи издадения акт, тъй като то следва издаването на акта. Моментът на връчването има значение само с оглед началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване. Ако обаче ревизионният акт не е връчен (в срок или изобщо), задълженото лице може да узнае неговото съдържание по друг начин. Тогава жалбата срещу акта може да се подаде без ограничение във времето, тъй като няма установен начален момент, от който започва да тече срокът за обжалване. С ревизионния акт, издаден от орган по приходите, се установяват, изменят, прихващат или възстановяват: данъци по ЗКПО (корпоративен данък, данъци върху разходите, данъци при източника, алтернативни данъци - данъци върху хазартната дейност, данък върху приходите на бюджетни предприятия и данък върху дейността от опериране на кораби); данъци по ЗДДФЛ - данък върху дохода и данъци при източника; ДДС; глоби и имуществени санкции, наложени от органите на НАП или от други органи, когато в наказателното постановление е посочена банкова сметка с титуляр - структура на НАП; задължителни социалноосигурителни вноски; задължителни здравноосигурителни вноски; задължителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване; вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”; вноски за Учителския професионален фонд; лихви, когато при забавено плащане по изброените задължения се дължат такива. С акта, издаден от митнически орган, се установяват, изменят, прихващат, възстановят задължения за акциз при внос и сделки на територията на страната. С ревизионния акт, издаден от орган на общинската приходна администрация, се установяват, изменят, прихващат, възстановяват задължения за местни данъци и такси. Ревизионният акт се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа: името и длъжността на органите, които го издават; номера и датата на акта; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването щ; мотиви за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начин, и срок за изпълнението им; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът; подписи на органите, които са го издали. Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. В РА могат да не бъдат изложени отделни мотиви, различни от фактическите и правни констатации на ревизионния доклад, ако задълженото лице не е направило възражения и не е представило доказателства срещу доклада. Това е случай, когато излагането на мотивите на акта предхожда във времето издаването на самия акт. В този случай органите, които издават РА, приемат като свои мотиви фактическите и правни констатации на органите, извършили ревизията. Органите, които издават ревизионни актове, не са обвързани с предложените размери на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, направени в ревизионния доклад. Те са обвързани само от правните норми, които трябва да изтълкуват и приложат правилно с оглед всички събрани и обсъдени доказателства. Нещо повече, решаващият орган в производството по административно обжалване също може да изложи в решението си мотиви, различни от фактическите и правни констатации на РА, дори когато го потвърждава. Последица от издаването на РА е, че започва да тече срок за доброволно плащане. Съгласно чл. 127 ДОПК, РА подлежи на принудително изпълнение, след като изтече 14-дневният срок за доброволно плащане, освен ако изпълнението не е спряно по реда на кодекса. 5. Заповед за прекратяване на производството В 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение органите прекратяват производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо. Ако органите не постигнат съгласие, заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В ДОПК законодателят не е уредил изчерпателно общите хипотези, при които производството се прекратява, с изключение на специалните случаи на смърт на задължено физическо лице или прекратяване на задължено юридическо лице. Съгласно чл. 36, производството се прекратява, когато преди издаването на РА ревизираното физическо лице почине или ревизираното юридическо лице престане да съществува. В тези случаи заповедта за прекратяване се връчва на наследниците или правоприемниците. Трябва да се постави и съобщение за връчване на определено за целта място в териториалната дирекция и съобщението да се публикува в Интернет. Заедно с поставяне на съобщението органът изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение. Ако лицето не се яви до изтичане на 14-дневния срок от поставянето на съобщението, заповедта се прилага към преписката и се смята за редовно връчена. Наследниците или правоприемниците могат да поискат от свое име издаването на РА, но в този случай ще се проведе ново производство, в което като страни ще бъдат конституирани правоприемниците. Освен при тази хипотеза, заповед за прекратяване трябва да се издаде и когато е налице някое от основанията, предвидени в чл. 27, ал. 2 АПК, щом като те са приложими спрямо ревизионното производство по ДОПК. Заповедта за прекратяване, заедно със заповедта за определяне на органа, който е компетентен да издаде акта, се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването щ. Заповедта за прекратяване подлежи на обжалване по общия ред за обжалване на ревизионния акт. Доц. д-р Ганета МИНКОВА

вторник, 7 октомври 2014 г.

Третиране на щети, причинени от природни явления, по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане .

Благодарение на: http://www.tita.bg/page/392 Третиране на щети, причинени от природни явления, по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант Мащабните наводнения и градушките тази година отново направиха актуален въпроса за начина на третиране по реда на Закона за корпоративното подходно облагане (ЗКПО) на щети на активи (дълготрайни активи, както и материални запаси), породени от природни явления. Щетите могат да бъдат под формата на: - брак - липси или - повреда на дълготраен актив, която не изисква бракуване на актива, но налага сериозен ремонт или подобрение. Какво е данъчното третиране на брака и липсата на материални запаси, както и липсата на дълготрайни активи вследствие на природни явления (наводнения, градушка)? Природните явления са една от възможните проявления на т.н. непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ). Събитията, имащи характер на непреодолима сила, довели до брак и липса на материални запаси и липса на дълготрайни активи, имат специално третиране по реда на ЗКПО: •при събития породени от непреодолима сила довели до брак и липса на материални запаси (чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО): - отчетените счетоводно разходи се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 28, ал. 2 и 4 от ЗКПО; - отчетените счетоводно приходи от застраховки и продажба на бракувани активи се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 29 от ЗКПО; - направените в предходни период обезценки на бракувани материални запаси се обръщат по общия ред на чл. 35, ал. 1 от ЗКПО. •при събития породени от непреодолима сила довели до липса на дълготрайни активи (чл. 28, ал. 1 от ЗКПО): - отчетените счетоводно разходи се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 28, ал. 1 и 4 от ЗКПО; - отчетените счетоводно приходи от застраховки се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 29 от ЗКПО; - счетоводният финансов резултат се увеличава по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗКПО със счетоводната балансова стойност и намалява с данъчната му стойност по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО. Санкциониращата разпоредба на чл. 66, ал. 3, т. 1 от ЗКПО не се прилага. Има ли специално третиране по реда на ЗКПО при брак на дълготрайни активи, породени от непреодолима сила? ЗКПО не предвижда никакво специално третиране при събития, имащи характер на непреодолима сила при брак на дълготрайни активи. Това е така, тъй като бракът на дълготрайни активи, за разлика от липсата им, винаги се признава за целите на ЗКПО, независимо от това кои са причините, които са го породили. Следователно при брак на дълготрайни активи: •отчетените счетоводно приходи от застраховки или продажба на бракувания актив или части от него се признават за данъчни цели и не са обект на преобразуване в намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 29 от ЗКПО; •отчетен счетоводно разход във връзка с възстановен данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност се признава за данъчни цели. (Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО относно непризнаване на разход за възстановен данъчен кредит се отнася за случаи на непризнати разходи от липси на дълготрайни активи, но не и за брак на дълготрайни активи); •единственото преобразуване е свързано с увеличение на счетоводния финансов резултат по реда начл. 66, ал. 1 от ЗКПО със счетоводната балансова стойност и едновременно намаление с данъчната му стойност по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО. Целта е счетоводната балансова стойност да се замести с данъчната. Ако те са равни по същество се признава счетоводната балансова стойност. Така, че при брак на дълготрайни активи не е необходимо да се доказва, че причината за брака е непродолима сила, за да има посоченото по-горе благоприятно данъчно третиране. Това, на което обаче следва да се обърне сериозно внимание е документирането на брака на дълготрайни активи от гледна точка на счетоводните изисквания. За да се приложи посоченото по-горе благоприятно данъчно третиране е изключително важно бракът на дълготрайни активи да бъде документиран по съответния ред, а именно със: •Заповед на ръководителя, с която се определя комисия по бракуването. Комисията трябва да се оглавява от председател и да има най-малко двама членове. Желателно е да присъстват лица със съответното техническо образование (архитект, инженер и др. подобни лица). •Първичен документ за бракуване на актива по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството, служещ като документално основание за счетоводното отписване на актива. Най-често се съставя протокол за брак. (Виж примерен образец на Протокол за брак на дълготраен актив). Той се изготвя след извършен от комисията технически преглед на състоянието на предлагания за бракуване актив и съдържа становището на комисията, за причината, поради която активът вече не може да се използва по прякото му предназначение в предприятието, като съответно се прави предложение за начина на бракуване. В протокола изрично се посочват данни за актива, вкл. кога е въведен в действие, данни за техническото състояние на актива и какви са основанията (причините) за бракуването му, както и данни за това дали има виновно лице за брака (в последния случай не следва да се отчита счетоводен разход за брак, а вземане) и по какъв начин да се бракува. Протокoлът се утвърждава от ръководителя. •При взето решение активът да се предаде на друго предприятие следва да се състави приемателно-предавателен протокол за предаването му. •При взето решение за бракуване чрез ликвидация, ръководителят издава заповед за ликвидация и назначава комисия за ликвидация. •Сметка за ликвидация. При условие, че активът подлежи на ликвидация се изготвя Сметка за резултатите от ликвидацията на ДМА, в която се описват получените полезени отпадъци. Те се заприходяват със Складова разписка. •Протокол за ликвидация. Комисията за ликвидация удостоверява, че предвиденият начин за ликвидация е осъществен. Протокoлът се утвърждава от ръководителя. (Виж примерен образец на Протокол за ликвидация. Може да се издаде и общ протокол за брак и ликвидация (Виж примерен образец на общ Протокол за брак и ликвидация.) (Примерните образци са разработени на база на образците, посочени в Албума за първични счетоводни документи, изд. ФорКом, С. 1991 г., който до началото на 90 -те години имаше нормативна сила.) Следва да се има предвид, че бракуваният актив може да пребивава в патримониума на предприятието само до приключване на процеса на ликвидация. Не може например, да се говори, че е извършен брак на сграда, при условие,че сградата съществува в патримониума на предприятието и съответно липсва р егламентиран срок на ликвидация, след изтичане на който сградата следва да е физически унищожена. Какви са изискванията на приходните органи и съда, за да се приеме, че бракът и липсата на материални запаси, както и липсата на дълготрайни активи е действително резултат на непреодолима сила? Доколкото при: •брак и липса на материални запаси, както и •липса на дълготрайни активи, вследствие на непреодолима сила, санкциониращото третиране по реда на чл. 28, ал. 1, 2 и 4 от ЗКПО не се прилага, е важно да се изяснят какви са изискванията на приходните органи, както и на съда, за да се приеме еднозначно, че е налице именно непреодолима сила. Изискванията се свеждат до: •Обуславяне на щетите именно от събитие изцяло отговарящо на дефиницията на „непреодолима сила“; •Документално доказване на размера на нанесените щети, именно като резултат на непреодолима сила. Какво разбират приходните органи и съдът под „непреодолима сила“? В данъчното законодателство липсва легална дефиниция за непреодолима сила. Ползва се общоприетата дефиниция на непреодолима сила, въведена в чл. 306, ал. 2 от ТЗ: „непреодолима сила” е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. При прегледа на данъчната и съдебната практика се открояват два аспекта в тази кратка дефиниция от трихарактеристики - непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер: •обективен елемент, свързан с непредвидимостта и извънредността на събитието. Такива събития са и природните явления - земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар (ако не се дължи на причини, за които лицето отговаря) и т.н. Всички тези събития от извънреден характер са случайни по своя произход, непредвидени и непредвидими, настъпващи независимо и въпреки волята на лицето и неговия контрол. •субективен елемент, произтичащ от задължението на данъчнозадълженото лице да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки. Този елемент е много важен. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено при положена грижа на добър стопанин, макар предвиждането му да е било трудно - например, ако при наводнение е наводнена част от стоката, която е поставена на полици, неотговарящи на стандартните изисквания за височина над пода или зърно е съхранявано под навес, а не в масивна постройка (зърнохранилище), хартия е пренасяна по време на проливен дъжд в открит камион и т.н. Независимо, че факторите причинили брака или липсата на материални запаси са вследствие на непредвидими природни явления – не е налице непреодолима сила, тъй като при взети съответни мерки от страна на данъчнозадълженото лице (в случая, полици на стандартна височина, масивно зърнохранилище, закрит камион) природните явления не биха довели до материални щети. Този втори аспект е изключително важно да бъде взет предвид от страна на данъчно задължените лица. Именно липсата на проявена грижа на добър стопанин по време на очевидно непредвидими събития, която би могла да редуцира или елиминира щетите, е най-честата причина приходните органи, а впоследствие и съдът да приемат, че по същество не е налице непреодолима сила за целите на ЗКПО и да откажат признаването за данъчни цели на разходите от настъпилите щети под формата на брак и липси на материални запаси, както и липса на дълготрайни активи. И вместо това да ги третират по общия ред на чл. 28, ал. 1, 2 и 4 от ЗКПО като непризнати за данъчни цели. (Виж разяснение № 96-00-314 от 19. 07. 2011 г. на Дирекция "ОУИ" - Пловдив и свързаното с него решение на ВАС № 4511 от 01.04.2013 г. по адм. д. № 11683/2012 г., Iо. Разяснението и съдебното решение са свързани със щети при катастрофа с транспортно средство, но изводите относно дефиницията на непреодолима сила, а именно какво визират трите характеристики (непредвидено или непредотвратимосъбитие от извънреден характер) са изцяло приложими и при природни явления. Следователно, изключително важно е да се докаже, че никакви разумни мерки на данъчнозадълженото лице не биха могла да предотвратят претърпените щети вследствие на природните явления. Какви са изискванията за документално доказване на щети, породени от непреодолима сила за целите на ЗКПО? В ЗКПО не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които следва да разполага лицето за доказване на обстоятелството "непреодолима сила". Според приходните органи в тази връзка за доказателства могат да послужат всякакви документи,издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожението, липсата или брака не са по вина на лицето. (Виж разяснение № 23-29-71 от 03.10. 2013 г. на Дирекция „ОДОП“ - София.) Според нас, такъв комплект от документи включва: •Документи, удостоверяващи самия факт на наличие на природно явление като наводнение, проливен дъжд, градушка и т.н. за съответния период, когато е документирана щетата (заповед на общината за обявено бедствено положение, документ от съответната Хидрометеорологична служба за проливни дъждове или градушка) и •Протокол за количеството и вида на бракуваните или липсващи материални запаси или дълготрайни активи, изготвен от комисия, утвърдена със заповед на директора на предприятието и парафиран от него, но съгласуван с дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (ПБЗН), респ. длъжностни лица от общината, в който като причина за брака или липсата еднозначно е посочено настъпилото природно явление. Протоколът не следва да е обобщен за предприятието като цяло, а по обекти, в които са настъпили съответните събития. Възможно е компетентните органи да изготвят отделен констативен протокол/и какво са констатирали при огледа на съответното помещение/я. (Важно е обаче да се има предвид, че само протокол за брак, респ. опис или сравнителна ведомост за липса на материални запаси, съставен единствено от данъчнозадълженото лице, не е достатъчен.) и •Документи, установяващи безспорната връзка между констатирания брак/липса и непреодолимата сила. Трябва да може да се докаже, че установените количества бракувани или липсващи материални запаси по вид са в пряка причинна връзка само и единствено от непреодолимото природно явление. При липса на такива документални доказателства щетата под формата на брак или липса на материални запаси, респ. липси на дълготрайни активи, не се признава за разход за данъчни цели. В тази връзка следва да се има превид, че: - освен посочване в изготвения протокол на съответното природно явление като причина за брака или липсата на активите, допълнително недвусмислено следва да бъде доказано, че именно посочените по вид и количества активи са погинали вследствие на това природно явление. Например, документално на база на водената счетоводна отчетност и първичните документи следва да може да се докаже, че именно бракуваните/липсващите материални запаси от съответния вид и количество, са тези, които са се намирали в помещението, в което е станало наводнението, респ. друг вид събитие, имащо характер на непреодолима сила. - освен това следва да може да се докаже, че лицето е процедирало с грижата на добър стопанин. Ако, например, в резултат на наводнение, при което водата е достигнанала 30 см. в даден склад са бракувани само материални запаси, съхранявани на пода на помещението в разрез с изиквания за съхранение по определен ред, то разходът за брак няма за причина непреодолима сила, а е вследствие на нехайно поведение на данъчнозадълженото лице. С други думи притежаване само на документ от общината за обявено бедствено положение/или документ от съответната Хидрометеорологична служба за проливни дъждове или градушка, придружен с вътрешен документ (протокол за брак /опис или сравнителна ведомост за липси) не е основание за признаване на разход от брак или липси на материални запаси или липси на дълготрайни активи за целите на ЗКПО. Доказването на всички изискуеми обстоятелства: •че лицето е положило грижа на добър стопанин, •че именно тези количества и вид запаси са бракувани или липсващи именно вследствие на непреодолимата сила, •че именно бракуваните и липсващите материални запаси са били в съответните помещения, където е настъпило природното явление е доста сложна процедура. Затова практиката (и данъчна и съдебна) при признаване на разходи за брак и липси на материални запаси вследствие на непреодолима сила не е особенно окуражаваща. Може ли за целите на ЗКПО да се приеме, че дълготраен актив може частично да бъде бракуван? ЗКПО не предвижда възможност за частично бракуване на данъчно амартизируем актив и съответно за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО по отношение на част от дълготраен актив. Например, ако част от сграда е повредена вследствие на градушка, няма как да се отпише и бракува, още повече, след няма някаква конкретна обособена част от нея, която да е погинала. По-скоро при частична повреда на включен в данъчния амортизационен план дълготраен актив става въпрос за две неща: •при липса на предприети мерки за възстановяване на повредената част на актива - в съответствие с приложимите счетоводни стандарти накрая на годината следва да се извършиобезценка, съответстваща на стойността на повредена част. В този случай: - Счетоводно отчетеният разход за обезценка няма да бъде признат за данъчни цели на основание на чл. 65 от ЗКПО; - Едновременно стова обаче стойността на актива в данъчния амортизационен план остава непроменена (чл. 61, т. 1 от ЗКПО). •при мерки за въстановявене на повредената част е налице ремонт или подобрение на дълготраен актив, което трябва да се осчетоводи по съответния ред, предвиден в приложимите стандарти, а именно: - При ремонт – като текущ разход; - При подобрение (последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди) - в стойността на актива, като за данъчни цели се имат предвид разпоредбата на чл. 63 и чл. 64 от ЗКПО. Без да навлизаме в подробности за критериите за разграничаване на ремонта и подобрението, ще обърнем само внимание, че в данъчната и съдебната практика често срещан критерий, по който даден разход следва да се класифицира като подобрение, а не като ремонт, е увеличаване на полезния срок на ползване на актива. Ако обаче възстановяването на увредения актив е изцяло за сметка на застрахователя едва ли става въпрос за подобрение... СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

сряда, 1 октомври 2014 г.

Публикувано е допълнение към ръководството за деклариране на ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише

От 01. 01. 2015 г. предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги на крайни потребители, ще се облагат с ДДС в страната, в която е установен клиентът (държавата членка по потребление). За да избегнат необходимостта от задължителна регистрация по ДДС във всяка една държава членка на ЕС, в която доставят своите услуги на крайни потребители (нерегистрирани за целите на ДДС), доставчиците ще могат да се регистрират за ползване на специален режим за деклариране чрез информационната система MOSS (Mini-One-Stop-Shop). Подаването на заявления за регистрация по MOSS, както и тримесечни справки декларации ще се извършва изцяло по електронен път, чрез електронните услуги на НАП.
Заявления ще могат да се подават от 01. 10. 2014 г., като регистрацията ще влиза в сила от 01. 01. 2015 г.  Държавата членка, където ще се регистрират доставчиците, се нарича държава членка по идентификация и тя ще бъде единично звено за контакт за идентификация по ДДС, подаване на справки-декларации за ДДС и плащане на дължимия във всички държави членки по потребление ДДС.
За да могат предприятията да се ориентират по-лесно в използването на MOSS и произтичащите от специалната регистрация задължения, са подготвени допълнителни разяснения във връзка с контрола на данните в MOSS, които допълват практическото ръководство за този режим (особено за малките и средните предприятия и за предприятията извън ЕС).  

СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

четвъртък, 25 септември 2014 г.

Социалният министър увеличи минималните осигуровки

http://www.capital.bg/

Плащанията на работодателите догодина със сигурност ще са по-високи. Причината е, че социалният министър Йордан Христосков административно увеличи минималните осигурителни прагове за 2015 г. с 4.2%. Решението засяга над половина от браншовете, в които работят около 2 млн. души. В тези сектори не беше постигнато споразумение между работодатели и синдикати. В останалите увеличение също има, но то е неравномерно (виж таблицата).

За да стимулират преговорите между работодатели и синдикати за подписване на споразумения, Христосков предупреди преди седмици, че ще вдигне еднолично минималните осигуровки. Заплахата не доведе до много нови договорености. Причината: бизнесът не вижда реално основание да се вдигат заплати и осигуровки, а профсъюзите настояват за постоянни увеличения. С действието си министърът реално уважи искането на синдикатите и пренебрегна работодателите.

Министерско решение

"Дадохме достатъчно време, за да се договорят работодателите и синдикатите, включително за по-нисък процент на нарастване от 4.2%", каза Христосков. Според министъра има умишлено недоговаряне, което в някои браншове е довело до замръзване на праговете през последните 2-3 години, а това можело да дискредитира системата на договаряне.
В съобщението на социалното министерство обаче се казва, че праговете се вдигат с 4.2% в браншовете без споразумение, независимо дали миналата година са били увеличавани или не. В предходните две години малко над половината от секторите успяваха да договорят равнище на минималните осигуровки, а в останалите браншове нивата оставаха непроменени.
До 19 септември работодателите и синдикатите успяха да подпишат споразумения в 41 от общо 85 икономически дейности. Първоначалният срок беше до края на август, но тъй като имаше едва 35 споразумения, министърът взе решение процедурата да бъде удължена. За три седмици обаче бяха подписани едва 6 споразумения, а броят на засегнатите осигурени работници и служители остана почти без промяна – около 1 млн. души. При средния ръст също нямаше съществено изменение – около 4.2%.

Криви сметки

Изчисленията на социалния министър показват, че финансовият ефект от новите прагове в секторите със споразумения ще е 36.2 млн. лв. От административното вдигане се очаква да постъпят близо 13 млн. лв., с което допълнителните средства във фондовете на държавното общественото осигуряване (ДОО) през 2015 г. трябва да бъдат около 50 млн. лв.
Според Зорница Славова, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ), сметката на министъра е чисто аритметическа, без да са взети предвид негативните ефекти от подобно вдигане. "По малка ще е сумата, която ще влезе в бюджета на ДОО, а също така може да очакваме преминаване на хора в сивата икономика и съкращения на персонал", обясни икономистът. Изследване на ИПИ показва, че половината от работещите извън София се осигуряват на минималните прагове или около 10% над тях. "Вдигането означава част от тях да минат в сивия сектор, друга част да бъдат съкратени, което означава по-малко приходи в бюджета", смята Славова.
Социалният министър обаче не е на това мнение. "Практиката е показала, че нито намалява заетостта от увеличението на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата, нито нараства безработицата. Ако всички тези пресмятания се сбъдваха, сега безработицата трябваше да бъде 50%", смята Христосков.
Георги Стоев от "Индъстри уоч" е на мнение, че възстановяването на заетостта в България е твърде крехко и всяко такова сътресение може да се отрази негативно. "Ръстът на пазара на труда е съвсем малък. Ако пък гледаме подписаните договори, при тях дори има свиване на наетите на трудов договор с около 35 хиляди. Това означава, че възстановяването на заетостта е извън трудовоправните взаимоотношения", смята Стоев. Според него отрицателните ефекти от вдигането на праговете и минималната работна заплата (МРЗ) са повече от положителните. "Всяко вдигане на данъците наистина може да има някакъв положителен ефект за бюджета под формата на повече постъпления. Нетно обаче минусите са повече", смята той. Негативните ефекти според него са свързани с повече сива икономика, съкращения на персонал, спиране на производства, отлив на чужди инвестиции.

СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

сряда, 24 септември 2014 г.

Изборът на подходящ счетоводител за вашия бизнес


Изборът на подходящ счетоводител за Вашия бизнес

Трудно е да се намери добър счетоводител - толкова трудно, че в действителност, това се е превърнало в нещо като шега в света на малкия бизнес. Ето как да намерите правилния счетоводител за Вашата фирма.


Въпрос: Какво е определението за счетоводител? 
Отговор: . Някой, който решава един проблем, за който не знаехте, че имаш по начин, който не разбирате;

Добре, но това може би не е съвсем справедливо. Но както с повечето шеги и тук има зрънце истина. Повечето малки фирми избират счетоводител или счетоводна къща едва  когато финансовите предизвикателства са станали твърде големи, за да се справят без експертна помощ. Много често са налице и следните обстоятелства:
1.    Искате да подобрите финансовото състояние на вашия бизнес. 
2. Работите със собствен счетоводен софтуер, но той не Ви предоставя данните във вида, който е разбираем за Вас. 
3.  Имате проблеми с различаването на понятията Паричен поток и Отчет за приходите и разходите.
4. Или не можете да преминете сам от едностранно счетоводство ( най простия пример на отчитане на приходите и разходите) към двустранно счетоводство, характерно с текущо начисляване.
5. Не можете да предоставите необходимите отчето на банките във вида, който изискват от Вас.
6.     Вашите финансови отчети са неточни или непълни? И имате проблеми със получаването на финансиране или по време на данъчни ревизии или проверки.

Това са все добри причини,за да се оглеждате за добър счетоводител. Всичко зависи от големината на фирмата Ви. Ако сте собственик на малка фирма и губите време със счетоводен продукт, вместо да се концентрирате върху бизнеса си, това е добра индикация, че е време да намерите някой знаещ . Ето как да решите дали имате нужда от счетоводна фирма или вътрешен счетоводител , как да се определите каква квалификация да търсите във Вашия счетоводител, и как да изберете най-подходящия счетоводител за вашия бизнес.


Изборът на подходящ счетоводител: сключване на договор със счетоводна къща или наемане на собствен вътрешен счетоводител.
Вие може би сте от един от многото предприемачи, които стартират свой ​​собствен бизнес и в началото изпълняват ролята и на счетоводител  -  сами подготвяте всичките си отчети и декларации в допълнение към почти всичко останало в бизнеса си. Като началото използвате ,Word, Excel и програмните продукти предоставени от НАП и някак се справятe.  Но идва моментът, в който фирмата се разраства и вече има смисъл да прехвърлите  отговорността за данъците, осигуровките и десетките отчети и декларации на специалисти. Правилният счетоводител може да помогне на бизнеса не само с данъчните декларации, но с дългосрочно данъчно и бизнес планиране. Моментът в който вземете решение да намерите счетоводител е много важен – вече вярвате, че ако имате счетоводител, финансовото бъдеще на вашата фирма ще е по-добро, надявате, че той ще бъде човек, добре запознат с това, което ви трябва, и някой, който е с много натрупан опит. Преди да започнете да търсите най-подходящия счетоводител, трябва да определите дали имате нужда от счетоводна къща или вътрешен счетоводител на трудов договор.

На пазар за за счетоводител
Изборът на подходящ счетоводител: Кога е време?
Много малки фирми нямат толкова голям документооборот, който да изисква наемането на счетоводител на пълен работен ден ( а дори и на непълен). От друга страна, финансовото състояние на бизнеса им е такова, че те биха могли да се възползват от по-редовен преглед и осчетоводяване на документите, вместо да чакат последния момент в края на годината. 
Наемането на външен счетоводител или счетоводна къща на базата на консултации е добра първа стъпка за разрастващия се бизнес. Външната фирмата често може да струва по-малко от заплатата и ползите от служител на пълно работно време , като в същото време спестените средства могат да се използват за консултации с адвокат по данъчно право или дипломиран експерт счетоводител, с които счетоводните къщи често разполагат. 

Счетоводна къща
Счетоводните къщи обикновено изпълняват следните счетоводни функции:
·         Изготвяне на данъчни декларации;
·         Изготвяне на финансовите отчети;
·         Анализ и/или решаване на данъчни и счетоводни проблеми;
·         Мениджмънт на работните заплати и всичко свързано с наемането на персонала;
·         Представителство пред институциите.
Всяка компания е различна,собственикът на фирмата може да се разшири обхватът на работата и да има допълнителни изисквания към счетоводителя си, които са свързани с всекидневната работа ( например фактуриране, водене на каса, водене на присъствена форма, отчитане на работното време), но обикновено това е отговорност на вътрешния счетоводител – не е изгодно да наемете счетоводна къща за тези задължения.
Счетоводната къща работи освен с Вас и със други свои клиенти и затова нямя да може да Ви предостави цялото си време. Повечето счетоводни къщи предлагат пакет от услуги, за които заплащате фиксирана абонамента цена, но може да има различни цени за различни счетоводни функции, в зависимост от нивото на сложност. Имайте предвид, че един добър данъчен експерт, следва да се спести пари на компанията по-големи от неговото заплащане. Общата  годишна фактурирана сума може да изглежда висока, но пък вече имате професионален вид на финансовата си документация и добра данъчна защита.

Вътрешен счетоводител
Когато бизнесът расте непрестанно и сделките стават по-сложни, е време да се помисли за наемане на пълно или непълно работно време на вътрешен счетоводител. Заплатата на вътрешния счетоводител зависи от размера на бизнеса . Често много собственици преценяват, че им е по- изгодно на този етап да наемат вътрешен счетоводител, който да им бъде на разположение през целия ден.
Консултирайте се с колеги и други бизнес партньори, относно изискванията за нивото и заплащането на вътрешния счетоводител. Фирмите за подбор на персонал също биха могли да Ви ориентират. Разбира се бихте могли да обвържете заплата и с конкретни резултати.

Изборът на подходяща счетоводител: Ключови квалификации
След като вече сте решили какъв счетоводител да наемете – вътрешен или външен ( счетоводна къща) е важно да определите каква квалификация трябва да има Вашия бъдещ счетоводител, за да започнете търсенето.
Добри показатели са:

         1)       Завършен Университет със специалност „ Счетоводна отчетност“с магистърска степен, завършена Търговско банкова гимназия ( Икономически Техникум) или Математическа гимназия би било предимство. 
         2)    Да има минималния стаж, който заедно с образователния му ценз да му позволява да съставя Финансовите отчети на предприятието.
В чл. 35 ЗСч е определено, че съставител на финансов отчет може да бъде лице (както физическо, така и юридическо), което отговаря на определените със закона изисквания за минимален професионален стаж и минимална степен на завършено образование. Не случайно е подчертана думата “завършено”. Необходим е документ за завършено образование, а не за образование, което е в процес на завършване.       
Изискванията за професионален стаж и за образователна степен са взаимно свързани, т.е. те зависят едно от друго. Така и ще ги коментираме.
а) висше икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
при магистърска степен - 2 години;
при бакалавърска степен - 3 години;
при степен “специалист” - 4 години.
Това комбиниране не е случайно. При по-висока образователна степен се изисква по-малък професионален стаж.
б) друго висше икономическо образование и професионален стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол -пет години;
в) средно икономическо образование - осем години стаж като счетоводител.
Както се вижда, съставител на годишния финансов отчет може да е само икономист по образование, но не непременно с висше икономическо образование и не непременно по счетоводство и контрол. Допускат се и други видове икономическо образование, в това число и средно, но се изисква по-продължителен професионален стаж. А ако кандидатът има средно икономическо образование, стажът обезателно трябва да бъде като счетоводител.
       3)    Да има стабилен опит в данъчното и осигурителното право    
       4)    Да владее поне един чужд език.  Владеенето на английски език  е голямо предимство ако фирмата Ви е международна или се занимава с търговия с чужди партньори или ако имате чуждестранни съдружници, поради това, че английският език е много разпространен в света на бизнеса.


Вие като собственик на фирмата трябва да знаете с какъв счетоводител или счетоводна къща ще се чувствате  удобно. Може да се чувствате по-спокойни , ако работите с по-малка счетоводна къща, където на вашите казуси ще се отделя повече време и внимание . Бъдете наясно, че в счетоводните къщи обикновено е определен един човек , който отговаря за Вашата фирма – разберете кой и и непременно се запознайте с него. Вашето решение за  това каква квалификация да търсите в един счетоводител зависи и от това от какви точно счетоводни услуги се нуждаете – може би търсите някой да изготви данъчната Ви декларация и Финансовите Ви отчети в края на годината. Но ако искате текущо прогнозиране на данъците ви, съвети за финансово планиране или управление на персонала или изготвяне на бизнес план, може да се наложи да потърси някой с много по-добра квалификации и опит . 
Попитайте Вашите приятели, колеги и бизнес партньори коя счетоводна къща използват. Попитайте хора със сходен на вашия бизнес за имена и препоръки.   
В много отношения, счетоводителят е надежден бизнес консултант, затова отделете време и потърсете Вашия.


СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

КОИ ЛИЦА МОГАТ ДА БЪДАТ СЪСТАВИТЕЛИ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

КОИ ЛИЦА МОГАТ ДА БЪДАТ СЪСТАВИТЕЛИ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

http://www.trudipravo.bg/

Предстои изготвянето и представянето на финансовите отчети за 2014 г. от всички предприятия по смисъла на Закона за счетоводството. Това прави актуална темата за съставителите на годишните финансови отчети. Тази тема ще бъде предмет и на настоящия коментар.
Фигурата на съставителя на финансовите отчети беше въведена с промените в Закона за счетоводството през 2006 г. (обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 105 от 2006 г.). За тази цел в глава пета на счетоводния закон бе въведен раздел с ново наименование - раздел втори “Съставители на финансови отчети” - вместо наименованието “Главни счетоводители”.
През 2014 г. промени в съдържанието на този раздел не са правени. Все пак според нас за читателите ще бъде полезно да се припомнят и коментират основните характеристики на тази много съществена фигура в счетоводната система на предприятието - съставител на финансовия отчет.
Главните въпроси, които според нас се нуждаят от коментар, са два:
1. Първо - какви са функциите, правата, задълженията и отговорностите на съставителя на финансови отчети, или какъв е правният статус на съставителите на финансови отчети?
2. И второ - кои лица могат да бъдат съставители на годишни финансови отчети на предприятията?
1. Функции, права, задължения и отговорности на съставителите на финансови отчетиПо-съществените функции, права и задължения на съставителите на финансови отчети, които определят и правния им статус, са определени в чл. 34 от Закона за счетоводството (ЗСч). Други са утвърдени от практиката, без да са изрично регламентирани в правна норма. Ще се спрем и на двете групи функции, права и задължения. Те са:
а) да изготвя съставните части на годишния финансов отчет, определени в чл. 26 ЗСч: счетоводен баланс; отчет за приходите и разходите (отчет за доходите); отчет за паричните потоци; отчет за собствения капитал и приложение;
б) да участва в изготвянето на годишния доклад за дейността на предприятието за годината. Този доклад се изисква по реда на
чл. 33 ЗСч. Използваме израза “да участва в изготвянето” вместо израза “да изготви”, защото годишният доклад за дейността се изготвя от ръководството на предприятието. И все пак съставителят на финансовия отчет няма как да не участва активно в неговото изготвяне, защото не само разполага с нужната за доклада информация, но и създава съществена част от нея при изготвяне на финансовия отчет. Освен това, на основание на чл. 38, ал. 4 ЗСч, регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на финансовите отчети, са задължени да изразят в одиторския си доклад мнение относно съответствието на годишния доклад за дейността и годишния финансов отчет за 2010 г. Ако при изготвянето на годишния доклад за дейността не е участвал съставителят на финансовия отчет, съществува риск да се допусне несъответствие в информацията на годишния доклад и на годишния финансов отчет. Така че съставителят на финансовия отчет е заинтересован да участва активно в изготвянето на годишния доклад за дейността през 2014 г.;
в) когато предприятието е задължено да изготвя консолидиран финансов отчет и консолидиран годишен доклад за дейността, посочените по-горе изисквания към съставителите на финансови отчети са валидни с пълна сила;
г) да постави името и фамилията си и да подпише с личния си подпис всички съставни части на годишния финансов отчет. Кой по-точно следва да постави името и да подпише годишния финансов отчет за 2014 г. във всичките му съставни части, когато съставител е физическо лице и когато съставител е специализирано счетоводно предприятие, ще коментираме по-долу;
д) много съществена е нормата на чл. 36 от Закона за счетоводството. Ще се опитаме да я коментираме, защото тя може да стане повод за различни изводи и заключения. С тази норма се определя, че съставителите на финансовите отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието.
Когато съставител на финансовия отчет е главният счетоводител на предприятието, няма никакви проблеми, защото той е отговорен служител на предприятието, намира се в трудово правоотношение с него и е естествено да отговаря за цялостната организация на счетоводната дейност в предприятието през отчетната година.
Когато обаче съставителят на финансовите отчети не е главният счетоводител (може да няма такава длъжност, а може и съставянето на финансовия отчет да се възложи на друго физическо или юридическо лице, въпреки че в предприятието има отговорен или главен счетоводител), тогава може да възникнат проблеми, свързани с реализирането на коментираната по-горе отговорност. Според нас в подобни случаи в договорите за възлагане на задълженията на съставител на финансовия отчет трябва да се запише изрично правото на съставителя да организира счетоводната дейност на предприятието още от началото на отчетната година. Защото не може да се носи отговорност без права. Не бива да се забравя и нормата на чл. 24 от Закона да счетоводството, според която органите за управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях.
2. Кои лица могат да бъдат съставители на финансовите отчети за 2014 г.?Този въпрос е решен в чл. 34 от Закона за счетоводството. В алинея първа на този член е определено, че съставител на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, което отговаря на изискванията на счетоводния закон. Нека да припомним кои са тези изисквания на закона.
В чл. 35 ЗСч е определено, че съставител на финансов отчет може да бъде лице (както физическо, така и юридическо), което отговаря на определените със закона изисквания за минимален професионален стаж и минимална степен на завършено образование. Не случайно е подчертана думата “завършено”. Необходим е документ за завършено образование, а не за образование, което е в процес на завършване.         
Изискванията за професионален стаж и за образователна степен са взаимно свързани, т.е. те зависят едно от друго. Така и ще ги коментираме.
а) висше икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
  • при магистърска степен - две години;
  • при бакалавърска степен - три години;
  • при степен “специалист” - четири години.
Това комбиниране не е случайно. При по-висока образователна степен се изисква по-малък професионален стаж.
б) друго висше икономическо образование и професионален стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол -пет години;
в) средно икономическо образование - осем години стаж като счетоводител.
Както се вижда, съставител на годишния финансов отчет може да е само икономист по образование, но не непременно с висше икономическо образование и не непременно по счетоводство и контрол. Допускат се и други видове икономическо образование, в това число и средно, но се изисква по-продължителен професионален стаж. А ако кандидатът има средно икономическо образование, стажът обезателно трябва да бъде като счетоводител.
Нека да онагледим тези изисквания с примери.
Първи случай:
 Лицето Ангелина Георгиева има завършено висше икономическо образование и получена степен “магистър по счетоводство и контрол”. Има професионален стаж като служител във финансова инспекция пет години.
Втори случай: Лицето Петър Каменов има придобита степен “бакалавър по счетоводство” и пет години професионален стаж, от които три години като счетоводител и две години  като данъчен инспектор.
Трети случай: Лицето Анна Крумова има средно икономическо образование по счетоводство и професионален стаж като счетоводител шест години.
Четвърти случай: Лицето Тодор Стоянов има висше икономическо образование - икономика на транспорта и магистърска степен по тази специалност. Професионалният му стаж е четири години - като инспектор по вътрешноведомствен контрол.
Кои от тези лица могат да бъдат съставители на финансовия отчет?
Решение: На изискванията на чл. 35, ал. 1 от Закона за счетоводството отговарят двама от посочените по-горе четирима кандидати:
  • Ангелина Георгиева, която има магистърска степен по счетоводство и контрол и 5 години стаж по изискваната от закона специалност (при минимум две);
  • Петър Каменов, който има бакалавърска степен по счетоводство и 5 години професионален стаж по професии, посочени в чл. 35 от закона (изискват се 3 години стаж).
Останалите две лица не могат да бъдат съставители на финансови отчети.
Ана Крумова не може да бъде съставител на финансов отчет, въпреки че има средно образование по счетоводство, защото професионалният й стаж е 6 години, а се изискват 8.
Тодор Стоянов също не може да бъде съставител на финансов отчет, въпреки че има висше икономическо образование по несчетоводна специалност, защото има професионален стаж по изискваните от закона специалности 4 години, а се изискват 5.
Интересен е и въпросът към коя дата се определят стажът и завършената образователна степен?
Това не е уточнено в текстовете на закона, но би трябвало да се подразбира. Към датата, към която лицето е назначено да изпълнява длъжността “съставител на финансови отчети”, то трябва да отговаря на законовите изисквания.
Има и едно общо изискване, което не може да отминем. В чл. 35, ал. 2 ЗСч е регламентирано, че съставител на финансов отчет може да бъде лице, което не е осъждано за престъпления от общ характер по глава пета и по раздел първи на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс.
Тъй като в чл. 34, ал. 2 ЗСч е определено, че съставител на годишния финансов отчет може да бъде и специализирано счетоводно предприятие, което отговаря на изискванията на този закон, нека да разгледаме и въпроса за специализираните счетоводни предприятия.
В т. 7 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството е определено, че специализирано счетоводно предприятие е всяко лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети по реда на този закон.
А за кого са валидни изискванията за професионален стаж и образователна степен, когато съставител на финансовия отчет е специализирано счетоводно предприятие?
Този въпрос е изяснен в чл. 34, ал. 3, буква “б” на счетоводния закон. В тази норма е определено, че годишният финансов отчет се подписва от лицето, което управлява и представлява предприятието, което е съставител на финансовия отчет - когато този отчет е съставен от специализирано счетоводно предприятие. Който подписва отчетът, той отговаря за неговото съставяне, той трябва да има и изискуемите се от закона качества - професионален стаж и образователен ценз. При специализираното счетоводно предприятие това е лицето, което управлява и представлява предприятието.
Д-р Иван ЗЛАТКОВ, д.е.с., регистриран одитор


СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net

четвъртък, 18 септември 2014 г.

Промените в закона за корпоративното подоходно облагане – стъпка към въвеждане на новата счетоводна директива?

Благодарение на: http://kazus-vk.net

Христо Досев – д.е.с., регистриран одитор


Когато седна да чета някой материал или коментар, винаги имам „едно наум” за информацията, поместена в текста, и тази, оповестена в самото заглавие. Понякога само поставянето на даден препинателен знак е в състояние да подскаже, че очакванията невинаги ще отговорят на действителността или поне оставят свобода на четящия сам да направи оценка и изводи на база на своето разбиране по поставения проблем.
В настоящия материал авторът ще се опита да пресъздаде основните принципни промени в корпоративното облагане, като разгледа измененията в ЗКПО, обнародвани в ДВ, бр. 68 от 02.08.2013 г., и бр. 100 от 19.11.2013 г., които са в основата на съществените промени в материалния данъчен закон, които данъчно задължените лица ще трябва да спазват считано от 01.01.2014 година.
Извън настоящия материал ще останат коментарите по редакционните промени в ЗКПО, направени с обнародването на ДВ, бр. 91 от 18.10.2013 г.1, както и последните поправки в закона, влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г.2, и ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.3.
Умишлено използвайки подзаглавие, което завършва с въпросителен знак (?), авторът има идеята да предизвика у читателите една дискусия по въпроса дали самото данъчно законодателство ще следва стъпките, които европейските директиви предначертават за самото счетоводно законодателство, а именно пътя на облекчаване на административната тежест за малките стопански обекти. Новото счетоводно законодателство, което се очаква да бъде въведено у нас не по-късно от 20.07.2015 година и което следва да влезе в сила не по-късно от 01.01.2016 година на база транспониране на изискванията на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 година, обнародвана на 29.06.2013 година в Официалния вестник на ЕС, брой L 182, има намерението да облекчи административната тежест на микропредприятията и на малките предприятия. В този смисъл целият „дух” на европейската директива би могъл да се оприличи с идеята мисли първо за най-малките. В духа на логиката е, ако се предвижда счетоводството за най-малките да бъде облекчено, то и данъците и нормативните разпоредби на материалните данъчни закони да бъдат опростени и лесни за прилагане. Не бива да се пропусне фактът обаче, че голяма част от неуредените и спорни въпроси в законите за облагането на доходите и печалбите, повдигнати на първата национална експертна конференция – 2013 по прилагане на данъците останаха не докрай решени или решени по начин, незадоволяващ напълно специалистите и практикуващите експерти. Дали с промените в ЗКПО считано от 01.01.2014 година законът ще стане по-лесен за прилагане, оставям читателите на сп. „Български законник” сами да си отговорят.
Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 100 от 2013 година
С приетите промени в ЗКПО със ЗИД на ЗКПО, обнародван в ДВ, бр. 100 от 19.11.2013 година, в сила от 01.01.2014 година, бяха променени редица от текстовете на закона, които се отнасят до:
1. Признаване на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания и данъчно третиране на задължения
Променен е текстът на чл. 37 от ЗКПО, който е свързан с признаване на приходи и разходи, свързани с последващи оценки и отписване на вземания. Съгласно новия текст непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания се признават най-рано в годината, в която настъпват обстоятелствата, посочени в чл. 37. В досегашния текст те се признаваха в годината на настъпване на обстоятелствата, предвидени в закона, което на практика до момента поставяше в неблагоприятно положение предприятията, които спазваха счетоводното законодателство и обезценяваха своите вземания – за които пропускането точно на годината, в която настъпва съответното обстоятелството, водеше след себе си негативния момент на невъзможност за обратното проявление на възникналата данъчна временна разлика. Подобен момент не съществуваше за предприятията, които не обезценяваха своите вземания и за които отписването на 100% се признаваше за данъчни цели, ако е било направено както в годината на настъпване на съответното обстоятелство, така и във всеки един следващ период.
Създадена е нова ал. 2, към чл. 37 от закона, с която изрично се предвижда, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и отписване на вземания се признават, когато независимо от настъпване на обстоятелствата, изброени в ал. 1 на същия член, вземането бъде уредено. Следва да се обърне вниманието, че уредено вземане означава то да е напълно изплатено. Ето защо ако поради някаква причина дори минимална част от него остане неуредена, то за това обезценено вземане механизмът на чл. 37, ал. 2 от ЗКПО няма да проработи ефективно никога по отношение на реинтегрираните обезценки (счетоводно отчетени приходи от събрани суми, след обезценка на вземането). В смисъл предприятието ще бъде принудено да плати още веднъж данък – върху размера на счетоводно отчетения приход от събраното обезценено вземане, защото все още е останала несъбрана част от това вземане.
Важен момент е дефиринциране на изтичането на давностния срок на 3 и 5 години, в зависимост от това какво предвижда търговското законодателство. В този смисъл променено е и едно от обстоятелствата, при възникването на което се признават за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки от отписване на вземания – а именно вече ще се признават приходи и разходи от последващи оценки и отписване на взимания при изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо5. Досега приходите и разходите се признаваха за данъчни цели при изтичане на 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Аналогично на направените промени в чл. 37 е коригиран и текстът на чл. 46, ал. 1, т. 1 от закона, съгласно който счетоводният финансов резултат ще се коригира за данъчни цели със задълженията на данъчно задълженото лице, за които е изтекъл давностният срок – 3-годишен или 5-годишен в зависимост от вида на задължението.
2. Разходи, представляващи доходи на местните физически лица
С направените промени е разширен и прецизиран текстът на чл. 42, ал. 2 от закона, в който са посочени кои разходи, представляващи доходи на местни физически лица, неплатени към края на отчетната година, се признават за данъчни цели в годината на осчетоводяването им. За данъчни цели вече ще се признават начислените в полза на физически лица, но неизплатени към 31.12. на съответната година обезщетения, определени като задължителни в нормативен акт. Специално обръщаме внимание на читателите, че ако предприятието е решило да даде бонуси и премии на своя персонал, нает по трудово правоотношение, за месец декември 2014 година, които ефективно ще бъдат изплатени през месец януари на 2015 година, това възнаграждение няма да се признае за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане и за него ще се приложи механизмът на чл. 42 от ЗКПО. По подобен начин на данъчно преобразуване ще подлежи начисленият, но неизплатен през съответната година доход на персонала – необлагаем по реда на ЗДДФЛ (например ваучерите до 60 лева), който представлява допълнително възнаграждение по силата на акт на предприятието (заповед), а не по силата на нормативен акт.
3. Промени в данъчните облекчения, представляващи минимална или регионална държавна помощ
Разширен е обхватът на общините, в които се прилага данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица (преотстъпване на корпоративен данък). Това се осъществява, като процентът, с който трябва да се надвишава средната безработица за страната, е намален от 35 на сто на 25 на сто. В същото време се въвеждат 2 нови условия:
Ÿ През целия данъчен период лицето трябва поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко половината от тях да са заети пряко в извършваната производствена дейност, и
Ÿ И през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала трябва да са лица с постоянен адрес в общини с висока безработица;
чието спазване е наложително с оглед преотстъпването на корпоративния данък.
Съответно е направена корекция в текста на чл. 189, ал. 1 т. 3 с оглед на това, че вече като общини с висока безработица се приемат тези, в които безработицата е 25% над средната в страната.
4. Удържане на данък при доходите на чуждестранни юридически лица
Създадена е нова алинея 6 към чл. 195 от ЗКПО, с която се освобождават от облагане с данък при източника доходи от лихви:
Ÿ По облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Ÿ По заем, предоставен от чуждестранно юридическо лице – емитент на облигации или на други дългови ценни книжа. Като са въведени изисквания емитентът да бъде местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, той да е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице и облигациите или другите дългови ценни книжа да са допуснати до търговия на регулиран пазар.
Във връзка с редакцията на чл. 195 е създадена и нова т. 70 в § 1 от допълнителните разпоредби на закона, която пояснява какво представлява „регулиран пазар” за целите на закона.
5. Облагане с данък при източника на доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, начислени на свързани лица
Изменен е текстът на чл. 200а от закона, като са създадени нови алинеи 2 и 3 които допълват настоящия текст и на основание техните текстове намалената данъчна ставка от 5 на сто може да се прилага и преди да е изтекъл срокът за притежаването на изискуемия минимум от капитала в случаите, когато към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато. Предвидено е, в случай че притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато, преди да са изтекли двете години, за начислените доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения дължимият данък при източника да се коригира, като се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто и в този случай ще се дължи лихва за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.
6. Скрито разпределение на печалбата
Прецизиран е текстът на чл. 267 от административнонаказателните разпоредби на ЗКПО, с който се предвижда налагане на санкция в случай на извършено скрито разпределение на печалбата. Санкцията ще се определя вече не на база начисления разход, а на база изплатената сума, представляваща скрито разпределение на печалбата. Като е предвидено и да не се налага санкция, в случай че ДЗЛ само е декларирало сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата в ГДД.
Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), влезли в сила с обнародването им в ДВ, бр. 68 от 2013 година
Разходи за стипендии на ученици и студенти (въведен с ДВ, бр. 68 от 02.08.2013 г.)
С въвеждането на чл. 177а в ЗКПО се регламентират изцяло нов момент при данъчното стимулиране при предоставянето на стипендии, което е обвързано с времето, за което се предоставя стипендията (от 1 до 2 години); периодът на обучение (последните два класа за придобиване на образователна степен „магистър” или „бакалавър”) и възраст на обучаващия се (до навършване на 25-годишна възраст). Фактът, че се сменя философията по данъчно признаване на този вид разход – като същият не се обвързва с реализирания финансов резултат – печалба или загуба, нито от определен процент от положителния счетоводен финансов резултат може на пръв поглед да звучи обнадеждаващо за бизнеса. Въпреки това обаче този нов механизъм според автора крие своите подводни камъни.
Като за начало следва читателите да обърнат внимание, че в ЗКПО не се дава дефиницията на понятието „учредена и предоставена стипендия”. Извличайки смисъла на това понятие от своите собствени представи и разбирания, авторът смята, че за да имаме учредяване на стипендия, следва да имаме ясно и недвусмислено регламентирани правила от самия дарител. Тези правила и изисквания би следвало да са оповестени и достъпни така, че всеки заинтересован (а не само посоченото от дарителя лице) да може се запознае с тях. По този начин би се предоставила на всички кандидати равнопоставеност в конкурсното начало. Освен това би следвало да има и съответните критерии за оценяване, за да може да се определи спечелилият кандидат, а не същият да бъде посочен от дарителя.
Защото стипендията не е ли учредена, дори и да са спазени всички останали изисквания на материалния данъчен закон – няма да бъде данъчно признат разход по реда на ЗКПО.
1 Промените в ЗКПО, обнародвани в ДВ, бр. 91 от 18.10.2013 година, са свързани с транспонирането в нашето данъчно законодателство на текстовете на Директива 2013/13/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на данъчното облагане, поради присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз. В този смисъл към списъка на дружествата в държавите – членки на Европейския съюз, и към този с данъците в държавите – членки на Европейския съюз, са добавени съответстващите такива в хърватското търговско и данъчно законодателство.
3 С § 16 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г., се правят съответните изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен. По силата на новата алинея 5 към чл. 201 с декларацията по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, са задължени да предоставят информация за доходите от възнаграждения по договори за управление и контрол и за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията, подавана за четвъртото тримесечие на съответната година.
4 ПНЕК – 2013 по прилагане на данъците (за въпроси с повишена трудност и с нееднозначни решения) се проведа на 28 и 29 май в зала № 10 на НДК, на която взеха участие водещи експерти и консултанти в областта на данъците, данъчни адвокати, дипломирани експерт-счетоводители и ръководители от различни сектори и направления при ЦУ на НАП.
5 Съгласно чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания – т.е. споразумения, за които е предвидено възнаграждението да се плаща периодично (сметки за ел.енергия, вода, телефон, интернет, газификация, отопление ТЕЦ и други подобни).
Източник: сп. Български законник


СЧЕТОВОДНА КЪЩА „ПРИМА ИНТЕЛЕКТ“, www.primabg.net