понеделник, 30 септември 2013 г.

Сливане на офис Студентска и офис Младост на НАП от 01.10.2013

От 1 октомври офисът на НАП в Студентски град става част от офис „Младост“

30 Септември 2013
От 1 октомври офисът на НАП в Студентски град се слива с този в район „Младост“. Всички фирми и физически лица, които сега обслужват своите задължения в офис „Студентска“, ще продължат да ползват услугите на приходната агенция на адреса на офис „Младост“: София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 (в сградата на Изпълнителна агенция „Държавна собственост" към Министерство на отбраната). От НАП напомнят, че всеки клиент може да се възползва също и от напълно безплатните електронни услуги на Агенцията. По този начин фирмите и гражданите могат да си спестят средства и време.
След сливането на двата офиса, от 1 октомври 2013 г. клиентите на офис „Студентска“ ще плащат дължимите суми по банковата сметка на офис „Младост“. От НАП, уточняват още, че в обслужването на клиентите на офис „Младост“ няма да има никаква промяна.
В офиса на НАП в Студентски град се обслужват 30500 физически лица и 7590 фирми, от които близо 2000 са регистрирани по ЗДДС. На посочилите електронен адрес за кореспонденция с НАП, вече са изпратени съобщения за предстоящата промяна.
Допълнителна информация за сливането на двата офиса, за банковите сметки за плащане на данъци и осигурителни вноски, клиентите на НАП могат да получат на телефон 0700 18 700, на цената на стандартен градски разговор.

БСК намери пробойни в новия Закон за ДДС

БСК намери пробойни в новия Закон за ДДС
http://banks.dir.bg/2013/09/30/news15127604.html

От БСК изразиха опасения от готвените промени при отчитането на данък добавена стойност (ДДС). Според камарата ползите от тях могат да бъдат доста по-малки, отколкото административната тежест, която ще донесат.
БСК извежда четири възможни проблема, които ще затруднят работата на компаниите, след като промените бъдат приети от Народното събрание.

В края на миналата седмица Министерският съвет внесе в парламента проект за промяна на Закона за ДДС. В мотивите към текстовете е написано, че въвеждането на специалния режим има за цел подпомагане на малките компании, които изпитват трудности при плащането на данъка към бюджета, преди да са получили плащане по извършени от тях доставки или услуги.

От БСК обаче коментират, че някои неуточнени момента в концепцията ще доведат до проблеми за компаниите. Работодателската организация например посочва, че не е ясен механизмът за водене на дневниците по ДДС. Съставянето на дневници е задължително според разпоредбите на Закона за ДДС и в него се описват фактурите по направените покупки и съответно продажби през месеца.

С въвеждането на касовата отчетност ще има три вида издадени или получени фактури – с получено пълно плащане, които се отразяват в дневника, с получено частично плащане, които също се отразят в дневника, но с изчислен коефициент на дължимия данък и фактури, които не са платени и които не трябва да се отразят в дневниците.

От БСК коментират, че няма предвидена разпоредба как да се документират фактури при продължително просрочие и докога една фактура може да не бъде отразена в дневниците на компаниите. На практика автоматизираното водене на дневниците за ДДС ще стане почти невъзможно, а бизнесът ще плаща по-големи разходи за счетоводни услуги, смятат от работодателската организация.

Касовата отчетност ще създаде проблеми и при ревизиите на предприятията, посочват още от БСК. Според тях заради необходимостта да бъде установено пълно или частично плащане, срокът за данъчната проверка ще бъде значително по-дълъг.

Касовата отчетност би трябвало да намали междуфирмената задлъжнялост, но според БСК има вероятност и някои компании да не търсят вземанията си навреме, тъй като няма да са длъжни да начислят в бюджета дължимия данък. Така е възможно обемът на просрочените задължения и сроковете за тяхното погасяване да се увеличават, предупреждават от камарата.

Четвъртият проблем, който виждат от БСК, е че касовата отчетност на ДДС няма да бъде задължителна за всички. Според тях предприятията, които прилагат „стандартна“ отчетност ще избягват тези с „касова“ отчетност, заради усложненията, задължителното разплащане по банков път и ограниченията във възникването на правото за приспадане по банков път.