вторник, 24 юли 2012 г.

Промени в ЗАДС, ЗДДС, ЗМДТ и Наредба № Н-18

http://www.tita.bg/news/368
В ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г. са обнародвани:
  • Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИД ЗАДС) и
  • Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
като и двата нормативни акта са в сила от 17. 07. 2012 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИД ЗАДС)
Основната част от промените, въведени със ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, сав сила от 17. 07. 2012 г. По–важните промени са свързани със:

  • засилване на контрола на течните горивата, вкл. чрез кореспондираши промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с цел създаване механизъм за своевременно проследяване на документално отчетените с фактически потребените количества горива;

  • създаването на възможност (в сила от 01. 04. 2013 г.) за данъчно задължените лица да подават по електронен път заявления, искания, уведомления, отчети за бандероли и др.;

  • промени в документирането с акцизен данъчен документ, в сила от 01. 04. 2013 г., сред които е въвеждане на  задължение за лицензираните складодържатели, регистрираните по този закон лица, както и лицата по чл. 3, т. 4 и 6 да издават регистриран електронен акцизен данъчен документ (чл. 84 и чл. 85а от ЗАДС);

  • разширяване кръга на лицата, които подлежат на задължителна регистрация по закона, като са включени лицата, които извършват продажби на природен газ за моторно гориво. Посочени са изискванията, на които лицата трябва да отговарят за издаване на удостоверението за регистрация (чл. 57а и 57б от ЗАДС);

  • допълване и прецизиране на определения в чл. 4 от ЗАДС: "информационна система" (т. 49), "регистриран електронен акцизен данъчен документ",  (т. 50)  „битови нужди” (т. 51),„стопански нужди” (т. 52), " продажба на дребно" (т. 53), "краен продукт" (т. 54),  “минералогични процеси" (33), „металургични процеси” (33а), уточнено, че използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство за спортни и развлекателни цели и за лични нужди също попада в обхвата на „частни развлекателни полети и плаване” (т.15) и др.;

  • регламентиране реда за издаване на удостоверение за освободени от акциз крайни потребители (чл. 24а - чл. 24е от ЗАДС), както и за издаване на удостоверение за регистрация на независими малки пивоварни (чл. 55а от ЗАДС);

  • включване в обичайните операции, които могат да се извършват в данъчен склад,смесването на енергийни продукти с цел получаване на корабни горива, като се изисква предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение (чл. 65, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗАДС);

  • промени в административно наказателните разпоредби:
-         чл. 108а от ЗАДС, свързан с намаляване размера на глобите и имуществените санкции за лицата, които продават цигари без издадено разрешение за тази дейност;
-         чл. 113а от ЗАДС относно нарушаване на разпоредбата на чл. 84, ал. 15 от ЗАДС, в сила от 01. 04. 2013 г.;
-         чл. 123, ал. 6 от ЗАДС относно разширяване на обхвата на наказанията за нарушенията, свързани с притежаване на алкохолни напитки или тютюневи изделия, облепени с надпис DUTY FREE, извън случаите регламенитранеи в чл.123, ал. 7 от ЗАДС, вкл. намиране на такива стоки в превозни средства, у физически лица, в частни домове и т.н.;
-         чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, въвеждаща дефининиция на „маловажни случаи - тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв.;
-          чл. 128, ал. 3 от ЗАДС, регламентираща задължение на полицейските органи (а не както досега възможност) при установяване на нарушение да образуват административнонаказателно производство.
  • промени с прецизиращ и редакционен характер.
С преходни разпоредби на ЗИДЗАДС са извършени промени и в други нормативни актове, сред които са и Законът за данъка върху добавената стойност и Законът за местните данъци и такси.
Промените в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
Промените в ЗДДС, въведени с § 80 от ПЗР на ЗИДЗАДС, са свързани с:
  • въвеждане на задължение за лицата, които за целите на независимата си икономическа дейност извършват зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива, чрез средства за измерване на разход да регистрират и отчитат зареждането чрез фискална касова бележка, както и да предават данни дистанционно на НАП (чл. 118 , ал. 7 от ЗДДС – нова, в сила от 17. 07. 2012 г.);

  • въвеждане на задължение за всяко данъчно задължено лице - доставчик или получателпо доставка на течни горива, да подава в НАП данни по електронен път за доставеното/полученото количество течно гориво (чл. 118, ал. 8 от ЗДДС - нова, в сила от 17. 07. 2012 г.). От задължението за подаване на данни са изключени лицата, извършващи доставки/продажби чрез издаване на фискална касова бележка, както и лицата доставчици,издаващи данъчен документ по смисъла на ЗАДС (чл. 118, ал. 9 от ЗДДС  – нова, в сила от 17. 07. 2012 г.).

Посочените две групи лица следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до 31 декември 2012 г. (§ 15б от ПЗР на ЗДДС).
В тази връзка се изисква с наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС да се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с НАП за предаване на данните по чл. 118, ал. 6 и 8 от ЗДДС, видът на данните по  чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, както и начинът и формата на подаването им (чл. 118, ал. 10 от ЗДДС). Министърът на финансите в срок до три месеца от влизането в сила на ЗИД ЗАДС да направи съответните промени в наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС (§ 81 от ПЗР на ЗИДЗАДС).
От 01. 01. 2013 г. се променя и режимът на третиране на услугите, предоставяни от държавен съдебен изпълнител (чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "о"- нова, в сила от 01. 01. 2013 г.). С преходната разпоредба на § 15в. от ПЗР на ЗДДС е регламениран начинът на третиране, в случай, че до 31 декември 2012 г. включително е получено авансово плащане за доставка на услуга, предоставяна от държавен съдебен изпълнител, за която данъчното събитие възниква след тази дата.
Промените в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Промените в ЗМДТ, въведени с § 82 от ПЗР на ЗИДЗАДС, са свързани с регламениране на нов начин на определяне на данъчната оценка за целите на облагане с данък наследствонедвижимите имоти на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава - по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 33, ал. 1, т. 7 от ЗМДТ - нова, в сила от 17. 07. 2012 г.) (До промяната наследените недвижими имоти в чужбина се облагаха на базата на пазарната им стойност.)
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (НИД на Наредба № Н-18)
Основната част от промените Наредба № Н-18 от декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства са свързани с нормативно регламентиране на продажбите на стоки и услуги чрез автомати на самообслужване - всяко устройство - електронно, електрическо и/или механично, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер (т. 10 от § 1 на ДР на Наредба № Н-18).
Третирането е диференцирано в зависимост от характера на продажбата::
  • продажбите на услуги с развлекателен характер (б.р. например, детски люлки, автомати, предоставящи достъп до интернет) и продажбите на стоки (б. р. например, продажба на кафе, сандвичи, играчки), извършвани чрез автомати на самообслужване, се регистрират и отчитат от ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване), като се допуска фискалната касова бележка да не се издава на хартиен носител;

  • продажбите на други услуги (б.р. например, продажба на валута, заплащане на битови и комунални сметки) чрез автомати на самообслужване, извън тези по ал. 5, се регистрират и отчитат от фискални устройства по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2, които се вграждат в автомата, като задължително се издава фискална касова бележка на хартиен носител (чл. 3, ал. 5 и 6  на Наредба № Н-18).
Лицата, които извършват продажби чрез автомати на самообслужване следва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания на наредбата до 31 декември 2012 г. ( § 20 от ПЗР на Наредба № Н-18).
Друго изменение с уточняващ характер е свързано с  документалното отчитане на доставките на горива (Виж в приложение № 17, раздел І "Данни за обмен с НАП", т. т. 9 "Описание на полетата при съобщение за доставка на гориво по документи от ЕСФП (31) към НАП" промените в поле "АДД номер" и "АДД дата". Изисква се измененията да се вземат предвид от лицата, които извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход до  31 декември 2012 г. ( § 21 от ПЗР на Наредба № Н-18).
С § 19 от ПЗР на Наредба № Н-18 се изисква в тридневен срок от влизане в сила на наредбата мобилните оператори подават заявка за получаване на номенклатурен код.
НИД на Наредба № Н-18 е в сила от 17. 07. 2012 г.

петък, 6 юли 2012 г.


1000  София, бул. “Княз Дондуков” № 52               Телефон: (02) 98591   Факс: (02) 9870827

Изх. № 91-00-141                                   
Дата:  08.06.2012 г.                                                  
                                                                                    ДО
                                                                                   
                                                                                    ДИРЕКЦИЯ ОУИ”…………………

           
Относно: Допълнение към становище за данъчното третиране по ЗДДС на задатък” и други предварителни плащания по доставки

Настоящото становище е допълнение на Становище изх.№ 91-00-1 от 5.01.2009г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като изяснява данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане.
Извън посочените в предшестващото становище обстоятелства, които следва да се анализират при определяне дали едно предварително плащане по договор следва в аспект на приложението на ЗДДС да се третира като аванс, следва да се има предвид и следният критерий, който е с особено съществено значение: за да се определи като авансово плащане за облагаема доставка за целите на ЗДДС извършеното предварително плащане по договор следва да е насрещна престация за доставка, която може да бъде ясно идентифицирана. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз C-419/02.
Типичен  пример в това отношение са обичайно извършваните плащания при сключване на договор за наем на недвижим имот, които служат да обезпечат различни по естеството си случаи, като например:
-                     обезщетение на евентуално неизпълнение от страна на наемателя на задълженията му - например неплащане на сметки на потребените от наемателя ток, вода, парно, телефон, за които партидите на доставчиците на съответните стоки/услуги са на името на наемодателя и които не са включени в наемната цена, или
-                     обезщетение за евентуално нанесени повреди на отдадения под наем имот
-                     предвидени в договора неустойки, или
-                     покриване на неплатени месечни вноски.
В тези случаи, предвид обстоятелството, че заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като авансово плащане и не обуславя изискуемост на ДДС за размера на плащането. В този смисъл са и решения на ВАС по ахд № 464/2011г. и по ахд. №7287/2010г.
Изложеното по-горе е валидно и за данъчното третиране на суми, предварително платени по договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана доставката на стока или услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната сума е предоставена на доставчика по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни случаи до конкретизиране на точното предназначение на плащането за облагаема доставка изискуемост на ДДС не възниква.
При условие, че е налице договореност между страните по наемното правоотношение предварителното плащане да се приспадне от дължими от наемателя наемни вноски, същото ще попадне в обхвата на ДДС и би имало характер на плащане по доставката към момента, в който бъде постигнато съгласие за такова приспадане. Към този момент ще възникне изискуемост на данъка. Ако при липса на такава договореност сумата  бъде приспадната от наемната цена, данъчното събитие следва да се определи по общия ред на закона.



                                                     Изпълнителен  Директор на
                                                     НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
                                                     ПРИХОДИТЕ
                                                                                  /КРАСИМИР СТЕФАНОВ/