вторник, 27 март 2012 г.

И фирмите без дейност подават декларация за облагане с корпоративни данъци до 2 април

Изтича срокът за дистанционна връзка на касовите апарати
Дружествата, които през 2011 г. не са извършвали дейност, подават декларация за облагане с корпоративни данъци през тази година. Формулярът съдържа единствено демографските данни на задълженото лице и част, в която се декларира, че за данъчния период не е извършвана дейност и не дължи данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Декларацията за облагане с корпоративни данъци за данъчната 2011 г. се подава до 2 април 2012 г. В този срок трябва да бъде платен и дължимия корпоративен данък от дружествата, които са осъществявали дейност. За фирмите, които подадат своите документи по електронен път е предвидена отстъпка в размер на 1% от дължимия данък, но не повече от 1000 лв. До момента в НАП са подадени повече корпоративни декларации по интернет, отколкото на хартия. От получените 170 000 формуляра 92 000 са подадени по електронен път.
В оставащите до края на седмицата 3 работни дни всеки търговец, който има фискално устройство, трябва да го свърже със сървърите на НАП. Същият е и срокът, в който бензиностанциите и газ станциите трябва до монтират нивомерни системи на резервоарите си. До момента малко над 240 000 търговци вече са изпълнили изискването.

Наръчник по ДОПК - ІІ част

Наръчникът по Данъчно - осигурителния процесуален кодекс - ІІ част за 2012 година обхваща материята на Дял ІV „Събиране на публичните вземания” на кодекса. Изготвен е с цел  да подпомогне служителите от Национална агенция за приходите в процеса по прилагане на данъчното и осигурително законодателство.
Наръчникът може да бъде използван,  както за самостоятелна подготовка от органите по приходите и публичните изпълнители, така и като база за разработване на учебни материали за  провеждане на  първоначално и продължаващо обучения на служителите от Национална агенция за приходите.
Вижте още:
   

понеделник, 26 март 2012 г.

Лихвена амнистия за неплатени данъци?

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/25/1794984_ministerstvoto_na_finansite_podgotvia_lihvena/?sp=0#storystart
Тримесечен прозорец с лихвена амнистия за просрочени данъци и осигуровки подготвя Министерството на финансите, съобщиха два източника на "Капитал Daily". Идеята е облекчението да важи и за фирми, и за граждани.

Целта на държавата е да мотивира компаниите със затруднения заради кризата да се разплатят. В тримесечния гратисен период просрочените задължения ще могат да се внасят, а натрупаните лихви ще се опрощават. По сега действащото законодателство просрочените данъци (ако не са разсрочени от Националната агенция за приходите) се олихвяват с основния лихвен процент и наказателна добавка от 10 процентни пункта, а санкцията за забавените осигуровки е ОЛП плюс 20 пункта.

Финансовото министерство очаква основната част от събраните приходи да дойде от осигурителни вноски на фирми и самоосигуряващи се физически лица. Възможно е да се съберат и други данъчни задължения, но те ще имат много по-малък дял. Общата сума, която управляващите прогнозират да съберат като еднократен ефект за срока на амнистията, е около 30 млн. лв.

Предложението още не е изцяло избистрено и затова има вариант да важи само за осигуровки.

Само веднъж
Нормативно облекчението ще се въведе със специален закон или с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Експерт, работещ по проекта, коментира, че този жест ще е еднократен и няма да се повтаря, но ще даде глътка въздух на фирмите, които в момента търсят начин да разсрочат плащанията си към бюджета . "Искаме да стимулираме светлата част на икономиката да уреди взаимоотношенията си с държавата", каза един от авторите на проекта.
Депутати от управляващата партия заявиха, че биха подкрепили мярката, макар и да не са запознати с подробности около законопроекта, който все още не е готов.

Неясните суми
От Министерство на финансите не разполагат с прогноза какъв ще е размерът на лихвените приходи, от които държавата се отказва с предлаганата амнистия. Обяснението е, че не се знае кои точно длъжници ще се разплатят. Липсва и публично обявена статистика за просрочените задължения на частния сектор към държавата.

Идеята не е нова

Амнистия само за просрочените осигурителни задължения предложи през пролетта на 2010 г. социалният министър Тотю Младенов. Тогава кризата се усещаше най-отчетливо от частния сектор, а социалното министерство заяви, че невнесените осигуровки са достигнали 300 млн. лв. В началото на август 2010 г. правителството официално се отказа от тази идея заради опасения, че европейската комисия може да разследва и санкционира България за предоставяне на непозволена държавна помощ. Тогава обаче се обмисляше лихвена амнистия само за неплатени осигуровки, а сегашната мярка ще обхване както осигуровките, така и всички останали данъци, събирани от държавата (т.е. без общинските).

Предложението възкръсна отново преди четири месеца. "Предложихме амнистия за просрочените задължения още миналия декември, на срещата "Бизнесът и правителството", организирана от КРИБ. Идеята ни бе тази амнистия да обхване само социални и здравни осигурителни вноски. Както се уговорихме с преди няколко дни с премиера, последваха срещи с министрите, в чиито ресори попадат нашите предложения", коментира Огнян Донев, който е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

През януари е имало среща и с вицепремиера Дянков и изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов, които не са били особено съгласни с предложението. "Но ще е хубаво, ако са ревизирали позицията си. На пръв поглед бюджетът би загубил от отказа си да събира лихвите по тези задължения, но, от друга страна, изниква въпросът какво може да се събере, ако обяви фирма във фалит. Дали това е главното, ако след това се загуби един коректен данъкоплатец, който надлежно е обявил задълженията си, но е имал затруднение да ги изплати", допълни Донев.

Той обаче смята 3-месечния срок за твърде дълъг. "Ако една фирма не се организира да плати до 30-ия или 60-ия ден, едва ли ще е готова и на 180-ия", смята той. В същото време Донев призова мярката да се приложи колкото може по-бързо, защото в противен случай ще стимулира фирмите да бавят плащанията си към бюджета и да ги използват като безлихвен оборотен заем до обявяването на амнистията.

Той също не посочи параметри за това какви приходи може да се осигурят и какъв може да е размерът на опростените лихви.

четвъртък, 22 март 2012 г.

Становище на НАП общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица

Изх. № 20-00-62
Дата 20.03.2012.г.                                                                                                                              
 ДО: ТЕРИИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ  ЗА ПРИХОДИТЕ
ДО:  ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”
                        
Относно: Изменения и допълнения на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски

I. Изменения и допълнения в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, направени с Постановление № 31 от 16 февруари 2012 г. бн. ДВ, бр. 16 от 24 февруари 2012 г., в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, т. 3 и        § 2, т. 2, които влизат в сила от 1 март 2012 г.)

1. В чл. 1, ал. 1 и в чл. 2, ал. 1, думите “земеделски производители, тютюнопроизводители” са заменени с думите “регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители”. Допълнението е с цел прецизиране на разпоредбата в терминологично отношение в съответствие с чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.

2. Изменена е разпоредбата на чл. 1, ал. 2, както следва: „При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.”
Разпоредбата е прецизирана, тъй като започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност не се установява единствено чрез подаването на декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата.


3. Допълнен е текстът на изречение второ от чл. 1, ал. 3, а именно: “При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.”
Разпоредбата е прецизирана, тъй като при започване на друга трудова дейност като самоосигуряващо се лице през календарната година, същото не може да променя вида на осигуряването си извън срока по чл. 1, ал. 4 от наредбата (до края на месец януари на съответната календарна година).

4. В чл. 2, ал. 3 е създадено ново изречение второ със следното съдържание:
„Лицата, регистрирани като земеделски производители или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване”.
Изменението е във връзка със съществуващата до момента възможност за внасяне на авансовите осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход, определен за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, включително за тези от тях, които извършват дейност и на друго основание като самоосигуряващи се лица.
С цел гарантиране на еднаквото прилагане на закона за всички категории лица, от 1 март 2012 г. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, задължително се осигуряват върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества).

5. В чл. 16 думите „избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход“ се заменят с „минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица“.
Промяната е с цел синхронизиране на текста от наредбата с чл. 4, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.

II. Изменения и допълнения в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, направени с Постановление № 32 от 16 февруари 2012 г. (Обн. ДВ, бр. 16 от 24 февруари 2012 г., в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, т. 2, буква „а”, която влиза в сила от 1 март 2012 г.)

1. Изменения и допълнения в чл. 1

1.1 В съответствие с промяната на чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване  е изменен чл. 1, ал. 7 от наредбата.
Съгласно новата редакция на чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване (специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето), осигурителните вноски се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. В тази връзка в изречение първо на чл. 1, ал. 7 от наредбата думите “начислено, но неизплатено или неначислено” се заличават, а думите “минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя” се заменят с “минималната месечна работна заплата за страната”.
Изречение второ се изменя така: “Когато лицето не е работило през целия месец, осигурителните вноски се внасят  върху не по-малко от минималната месечна работна заплата, определена пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.”

1.2 В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от наредбата са направени следните изменения и допълнения:
1.2.1 В т. 1 размерът на дневните пари при командировка, върху които не се дължат и внасят осигурителни вноски, е ограничен до двукратния им размер, определен в нормативен акт.
1.2.2 В точка 7 на чл. 1, ал. 2 от наредбата ал. 3 на чл. 232 от Кодекса на труда се заличава, тъй като обезщетението, което се дължи на основание горецитираната разпоредба от кодекса, се изплаща от работника на работодателя и няма характер на доход от трудова дейност, съответно не представлява осигурителен доход.
1.2.3 Направени са изменения в т. 8 като думите “и чл. 294” се заменят с “чл. 294 и паричните средства по чл. 226з”, с оглед превеждането на разпоредбата в съответствие с промяната на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от февруари 2010 и издаване на Наредба № 1 от 7 февруари 2011 г. за условията и реда за материално подпомагане в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия (Обн. ДВ. бр. 15 от                  18 февруари 2011 г.), а думите “и отличия” се заличават, тъй като същите имат морална стойност.
В т. 9 в началото се добавят думите “възнагражденията по чл. 234, ал. 3” от Закона за Министерството на вътрешните работи. Периодите на временно отстраняване от длъжност, за които се изплащат въпросните възнаграждения, се зачитат за осигурителен стаж на основание разпоредбата чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, която регламентира и размера на осигурителния доход за тези периоди.
С тази цел са направени и допълнения в т. 11 и т. 12, като съответно е предвидено осигурителни вноски да не се дължат върху възнагражденията по чл. 231 от Закона за съдебната власт и тези по чл. 99, ал. 4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” .
Поради  промяна на Закона за Министерството на вътрешните работи в т. 9 думите “чл. 212, ал. 5” се заменят с “чл. 212, ал. 6”.
1.2.4 В т. 10 се предвижда върху паричните награди, изплащани съгласно Закона за държавния служител, да не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Допълнението е с оглед еднаквото третиране на сумите за паричните награди по всички специални закони като доход, върху който не се дължат задължителни осигурителни вноски.
1.2.5 Създават се нови т. 13 и т. 14, съгласно които осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване не се дължат върху сумите и доволствията по          чл. 23, ал. 1 - 7, компенсационните суми по чл. 25 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и стойността на представителното облекло по чл. 28, предметните и парични награди по чл. 29 от Закона за сметната палата. Досегашната т. 13 става т. 15.

2. С оглед прецизиране на текста на разпоредбата на чл. 1а, ал. 2, след думите “осигурителните вноски се внасят върху” се добавят думите “не по-малко от”.

3. Изменения и допълнения в чл. 3

3.1. В съответствие с промяната на чл. чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, ал. 1, изречение второ се изменя така:
„За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 – 6”.
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване (специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето) са изключени от текста на разпоредбата, тъй като съгласно новата редакция на чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за тази категория лица се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Съответно препратката към реда за определяне на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1,  т. 9 от Кодекса за социално осигуряване е заличена в разпоредбата.

3.2. С оглед регламентирането на реда за определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, ал. 3, т. 1 и т. 3 от наредбата са изменени. В т. 1 са включени регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, чийто облагаем доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а в т. 3 са включени тези, на които облагаемия доход се формира по реда  на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Също така е предвидено при определяне на годишния осигурителен доход на лицата по т. 1 и т. 3 от ал. 3 да не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Това допълнение е предвид характера на тези плащания, които като цяло представляват средства за подпомагане, във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не възнаграждения за положен труд. Получените от регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет не представляват доходи от трудова дейност.

4. Създава се чл. 4а:
Съгласно текста на ал. 1 на новата разпоредба, лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, за периодите, през които не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи (чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване), трябва да представят пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани или да декларират обстоятелството, че не са били осигурявани на друго основание. С текста на новата разпоредба се цели улесняване прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване от осигурителите.

5. В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите “до 31 декември 2011 г.” се заменят с “до 31 декември 2012 г.”.
С промяната на горецитираната разпоредба се удължава периодът, за който при определяне на осигурителния доход за първите три работни дни от временната неработоспособност, вместо възнаграждението за дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, се взема предвид възнаграждението за дните по параграф 22о,         т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.




ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:


                                                                                         /КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

понеделник, 19 март 2012 г.

Информация на НАП относно Декларацията по чл. 142, ал. 5 от ДОПК

На Интернет страницата на НАП напомнят за крайния срок за подаване на Декларациято по чл. 142, ал. 5 от ДОПК (02. 04. 2012 г.), която за първи път ще се подава тази година.
 
Санкцията за неподадена в срок декларация е в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 10 000 лв. (чл. 275 от ДОПК).
 
Тази декларация се подава от данъчнозадължени лица, приложили преференциални разпоредби на Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) при облагане с данък при източника по реда на ЗКПО или окончателния данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като решението за прилагане на данъчната преференция (данъчното облекчение):
  • по-ниска данъчна ставка от приетатта в българското законодателство или
  • освобождаване от облагане в България
е взето от самото данъчно задължено лице-платец на доход без да е било приложена процедура за получаване на разрешение от приходните органи за прилагане на СИДДО (чл. 142, ал. 5 от ДОПК).
 
Законово право данъчнозадълженото лице само да прецени дали има основание за преференциално третиране на доход в полза на чуждестранно лице по реда на СИДДО дава разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ДОПК, според която когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, той не следва да подава искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК пред приходните органи по реда нa  чл. 139 от ДОПК за получаване на разрешение за  прилагане на СИДДО.
 
С подаването на Декларациято по чл. 142, ал. 5 от ДОПК данъчнозадължени лица информират вече НАП за взетите от тях решения за прилагане на преференциални разпоредби на СИДДО при доходи до 500 000 лв.

До 2 май предприятията информират НАП за платени доходи

15 Март 2012
До 2 май 2012 предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили доходи през 2011 г. на физически лица, различни от тези по трудов договор, са длъжни да представят в НАП справка за изплатените суми. НАП сравнява информацията с доходите, описани от физическите лица в техните годишни декларации. Така ако някой е получил пари по граждански договор, но не ги е декларирал пред данъчните, рискува да му бъде назначена проверка или  данъчна ревизия.
В справката за изплатени доходи се обявяват лицата, на които са изплатени суми по граждански договори, суми за наеми, суми за рента и аренда за ползване на земеделска земя, суми от доброволно пенсионно и здравно осигуряване и др. В справката не се включват само:
  • Изплатените доходи от трудови правоотношения;
  • Доходите от задължително социално осигуряване, както и
  • Доходите, изплатени на чуждестранни физически лица, които се облагат с окончателен данък и подлежат на деклариране от платеца на дохода.
Санкциите за непредставяне на данни за изплатени суми на физически лица, както и за посочване на неверни или непълни данни в справката са в размер до 250 лева. Глобата се налага за всяко недекларирано физическо лице, на което са изплатени доходи различни от изброените по-горе.
Повече информация за сроковете за подаване, както и помощ при попълване на данъчни и осигурителни декларации може да се получи на информационния телефон на НАП – 0700 18 700, на цената на един разговор за цялата страна.
Вижте още:

четвъртък, 8 март 2012 г.

Честит 8-ми март, скъпи майки!

 
НА МАЙКА МИ
Христо Фотев

Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми - мислите.
И докосни ги - моля те - накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те - и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.

понеделник, 5 март 2012 г.

9 или 20 - В кои случаи може да се използва ниската ставка на ДДС в туризма?

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2012/03/02/1778959_9_ili_20/
"Какво продаваш - хотелско настаняване ли, защото говориш за ТО... а да не би да става въпрос за комисионна за самолетни билети?"
Ако четете специализирани данъчни форуми, ще забележите, че подобни дискусии напоследък са доста често явление. От началото на годината влязоха в сила поредните изменения в данъчното законодателство, които засягат туристическия бранш. А заедно с тях се появиха и множество въпроси как те трябва да се прилагат на практика от хотелиери и туроператори. Постепенно темата се превърна и в основен обект за дебат между хората от брашна.
Картината постепенно започва да се прояснява, след като преди десетина бяха обнародвани и измененията в правилника за прилагането на Закона за ДДС.

На лекия режим

За кои услуги може да се прилага редуцираната ставка по ДДС? За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се вземат предвид разпоредбите както на данъчното законодателство, така и на това в областта на туризма. Съгласно ЗДДС настаняване са основни туристически услуги, а според Закона за туризма в тази дефиниция се включват нощувка и хранене, както и транспортни услуги.
Необходимо е обаче да се има предвид, че освен тези услуги хотелиерите могат да включват в туристическия пакет и други при условията на т.нар. съпътстваща доставка. Данъчното законодателство предвижда, че такава е налице, когато основната доставка се съпътства от друга и плащането е определено общо. Има и трайна практика на Съда на Европейския съюз, в която се посочва, че една доставка може да се разглежда като съпътстваща, ако чрез нея се осигурява по-висока степен на удовлетвореност на ползването на основната. От гледна точка на получателя тази услуга няма самостоятелно значение. Tой не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството на основния предмет на доставката.
На тази база може да се направи изводът, че хотелиер може да включва в пакет, продаван на обща цена, освен настаняване също така и допълнителни услуги като СПА процедури, ползване на басейн, паркинг и др. Както беше уточнено обаче, плащането за услугите в този пакет следва да бъде определено общо и тогава за целият този пакет може да се приложи редуцираната ДДС ставка в размер на 9%.
Ако за някои от допълнителните услуги туристите заплащат отделно, то за тези услуги се прилага стандартната ДДС ставка от 20%. По този начин се създава възможност чрез структурирането на пакетите си хотелиерите и туроператорите пряко да оказват влияние върху данъчната тежест, която ще понесат туристите.
Тази задача обаче освен данъчен има и чисто маркетингов аспект. От ДДС гледна точка хотелиерите са стимулирани да включат максимално широка гама от услугите си в пакет, който да предлагат на туристите на обща цена, за която съответно да прилагат 9% ставка. От друга страна обаче, големият брой включени услуги оскъпява пакетите и продуктът може да се окаже неконкурентоспособен.
Другата крайност е услугите да се предлагат поотделно и по този начин само нощувката ще се облага с 9% ДДС. Този подход би увеличил данъчната тежест за туристите, особено ако те ползват по-голям набор от услуги.
Така на практика се получава, че в най-изгодна позиция ще се окажат хотелиерите, които познават както пазара, така и данъчното законодателство и практики. Предвид спецификите те могат да предложат пакети, които съответстват в най-голяма степен на потребностите на гостите им.
С промените от 1 януари се въведе нова дефиниция, съгласно която намалената ДДС ставка се прилага за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително и в случаите, когато се предоставя ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. Променената разпоредба по същество пресъздава дефиницията в основната ДДС директива на ЕС. Този подход е удачен, но е необходимо изрично да се уточни какво точно се включва в понятието "подобни заведения". В противен случай можем да станем свидетели на различни интерпретации както от страна на данъчните органи, така и от страна на данъкоплатците. Чрез промяната на дефиницията от началото на тази година вече няма изрично изискване услугата да се предоставя от хотелиер, т.е. редуцираната ставка може да се прилага в определени случаи и от туроператори. Запазва се обаче изискването хотелиерът, който предоставя услугата по настаняване, да притежава удостоверение за категоризация, като за доказването на доставката освен този документ следва да бъдат представяни също така и копие от регистъра на настанените туристи и фактура за доставката.

Най-спорният момент

Вълнения в туристическия бранш предизвикаха и промените по отношение на облагането с ДДС на туроператорските услуги. Основните въпроси са свързани с приложението на специалната схема за облагане на маржа.
С измененията в Закона за данък върху добавената стойност от началото на годината се въведе понятието "пътуващо лице". Това е всеки получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел препродажба. Съответно приложението на схемата за облагане на маржа се ограничи само да случаите, когато туроператор доставя общата туристическа услуга директно на пътуващо лице.
Важна промяна е, че от 1 януари 2012 г. доставките от туроператор към друг туроператор изрично се изключват от обхвата на специалната схема и за тях ще се прилагат общите правила. Това означава да се възстанови ДДС за закупените услуги и да се начисли ДДС по общия ред на другия туроператор. Когато сделката е за настаняване в България, доставката се облага с 9% ДДС, вследствие на отпадналото изискване доставчик на услугата по настаняване да бъде задължително хотелиер. Въведени са и изисквания за документално доказване на доставката, като туроператорът, който се явява доставчик, следва да разполага с фактура и договор с хотелиера, както и фактура за доставката.

И още няколко неясноти

За известно време неясен остана въпросът дали специалната схема ще може да се прилага и при доставки от туроператори към корпоративните им клиенти.
Отговор на този въпрос беше даден в наскоро публикуваните изменения в Правилника за прилагане на ЗДДС. В него като условие е въведено изискването при такива доставки туроператорът да разполага с писмена декларация от получателя на услугата, че доставката не е предназначена за последваща продажба.
Необходимо е да се уточни, че във всички случаи, когато туроператор продава обща туристическа услуга директно на пътуващо лице, маржът се облага със стандартната ДДС ставка в размер на 20%, а не с редуцираната 9% ДДС ставка.
Освен многото въпроси всички тези нови разпоредби създават и възможности за туристическия бранш. Оползотворяването им изисква предварителен и текущ анализ, резултатите от които могат да окажат пряко влияние върху ценовата конкурентоспособност на предлагания туристическия продукт.

Предисторията

От 1 април 2011 г. беше разширен обхвата на приложение на редуцираната 9% ДДС ставка за настаняване в туристически обекти. Дотогава тя се прилагаше само за настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване. Тоест получателят по доставката задължително трябваше да бъде туроператор.
Същевременно за индивидуалните туристи се прилагаше стандартната ДДС ставка в размер на 20%. Чрез този подход се реализираха значителни негативни ефекти. От една страна, се дискриминираха българските туристи, тъй като малка част от тях ползват услугите на туроператори, когато пътуват в страната. Негативен ефект имаше и за активните чуждестранни туристи, които организират пътуванията си сами. Така реално не се отчитаха важни тенденции на световните пазари като навлизането на нискотарифните авиокомпании и разширяващото се използване на интернет за директни резервации на туристически услуги.
Нещо повече - по този начин се оказваше негативно влияние и върху структурата на туристическия поток към страната и същевременно се стимулираха пътуванията на български граждани към курортите на конкурентните държави, където се прилагат редуцирани ДДС ставки за настаняване в хотели. Тъй като този режим на практика предполагаше прилагане на две различни ставки за една и съща услуга, очаквано беше получено предупреждение от Европейската комисия за коригиране на законодателството и като резултат от 1 април 2011 г. редуцираната ставка беше повишена на 9%, но вече с разширен обхват – настаняване, предоставено от хотелиер, без значение дали става въпрос за организирани или индивидуални туристи.
Редица дискусии предизвика и предложението на Министерството на финансите от октомври миналата година ставката в размер на 9% да се прилага за настаняване, предоставено в хотел. По този начин от обхвата на редуцираната ставка биха се изключили услугите на редица други туристически обекти като вилни и ваканционни селища, мотели, почивни станции, пансиони, хижи и др. Ако това предложение беше прието, отново бихме попаднали в хипотеза с неравностойно третиране, тъй като за една и съща услуга щяха да се прилагат две различни ставки. За щастие след реакция от страна на бизнеса това предложение отпадна.


Туристическият данък

Туристическият данък, който се събира от общините и беше въведен в началото на 2011 г., също продължава да бъде обект на обсъждане. Критиките са насочени към въведения минимален годишен праг на облагане, съответстващ на дължимия данък при 30% заетост на легловата база на съответния обект. Този праг обаче остава в сила и през 2012 г. Стигна се дори до сезиране на Конституционния съд от група депутати поради "недопустимо смесване на елементи от две категории преки данъци – подоходни и имуществени", като решението по казуса предстои. Що се отнася до ставките на данъка за 2012 г., то редица големи общини се насочиха към намаляването му. В София например средната ставка на данъка беше намалена от 1.80 лв. до 0.80 лв., като най-голямото редуциране е при петзвездните хотели. От началото на 2012 г. техните гости вече плащат 1.20 лв. на нощувка вместо 3 лв. (през 2011 г.). Намаление на ставката има и в Бургас, докато във Варна оставиха туристическият данък в размерите от миналата година.

*Светлин Кръстанов е доктор по икономика и старши данъчен консултант в Ernst & Young