събота, 25 февруари 2012 г.

Поне още 5 дни отпуск за ненормирано работно време

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1245011
Служител, назначен на 4 часа и с ненормирано работно време, има ли право на допълнителен годишен отпуск?
Ж. Георгиева, София
Работникът в случая следва да ползва допълнителен платен годишен отпуск заради това, че работи при условията на ненормирано работно време.
Поради особения характер на работата работодателят след консултации със синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Служителите с ненормирано работно време са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Като компенсация за това те имат право да ползват допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 5 работни дни.Условията за ползване на отпуск за ненормиран работен ден са две: работодателят да е установил за съответната длъжност ненормиран ден и служителят да има поне 8 месеца трудов стаж.
Законът не поставя допълнителни изисквания. Така например не е предвидено размерът на този отпуск да се определя пропорционално на времето, през което работниците и служителите имат действително отработени дни. Законодателят не е поставил също така ограничение, че само при пълно работно време може да се работи при условията на ненормиран работен ден. В този смисъл има практика и на Министерството на труда и социалната политика.
Работникът или служителят с ненормиран работен ден сам преценява дали и кога е необходимо да продължи да изпълнява трудовите си задължения след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Работодателят определя колко точно да бъдат дните на допълнителния отпуск, като следва да се съобразява с минималния му размер по закон от поне 5 работни дни.
Справка: чл. 138, чл. 139а, ал. 4, чл. 155, ал. 2, чл. 156, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.

петък, 24 февруари 2012 г.

Промени в ППЗДДС, обнародвани в бр.15 на ДВ от 21.02.2012

Правилник за изменение и допълнение на
Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност


МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 76 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2006 г., бр. 3 и 16 от 2007 г., бр. 39 и 71 от 2008 г.; доп., бр. 105 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 4 от 2009 г.; изм., бр. 100 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 6 от 2010 г., бр. 10 и 84 от 2011 г.)
§ 1. В чл. 9, ал. 2 т. 4 се изменя така:
„4. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.“
§ 2. Член 40 се изменя така:
„Чл. 40. (1) За доказване на доставките по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, същият следва да разполага със:
1. копие от регистъра на настанените туристи;
2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;
3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.
(2) За доказване на доставката по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата по настаняване в туристически обект се предоставя от туроператор, който не прилага глава шестнадесета от закона, същият следва да разполага със:
1. фактура и договор с лица, извършващи настаняване в категоризирани туристически обекти;
2. фактура за доставката.“
§ 3. В чл. 56а, ал. 4 думите „този закон“ се заменят със „закона“.
§ 4. В чл. 73, ал. 4 след думите „ чл. 107, т. 3“ се добавят думите „буква „а“.“
§ 5. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 3 се изменя така:
„3. копие от документите за самоличност, ако лицето – акредитиран представител, е физическо лице;“.
2. Алинея 4 се отменя.
§ 6. В чл. 77 ал. 3 се отменя.
§ 7. В чл. 79, ал. 2, т. 1 думите „чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС“ се заменят с „чл. 141 2006/112/ ЕО“.
§ 8. В чл. 85, ал. 1 и 2 думите „или туристическият агент“ и „или туристическия агент“ се заличават, а думата „туристът“ се заменя с „пътуващото лице“.
§ 9. В чл. 86 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и туристическите агенти“ се заличават.
2. В ал. 2 и 4 думите „или туристическият агент“ се заличават.
§ 10. В чл. 87 ал. 1 се изменя така:
„(1) При възникване на данъчно събитие за доставката на обща туристическа услуга туроператорът начислява данъка за извършената от него доставка на обща туристическа услуга, като съставя протокол най-късно до 15 дни от възникване на данъчното събитие.“
§ 11. Създава се чл. 87а:
„Доставки на обща туристическа услуга
Чл. 87а. За доказване на доставките по чл. 136, ал. 1 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, доставчикът трябва да разполага с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба.“
§ 12. В чл. 102 ал. 1 се изменя така:
„(1) Данъкът, дължим за вътрешнообщностното придобиване, се внася от лицето по чл.101 в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.“
§ 13. В чл. 110 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „в Републики“ се заменят с „в Република“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, освобождава:
1. институциите на Европейския съюз от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги са предназначени за официално ползване;
2. лицата по чл. 109, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги, предназначени за официално ползване, са с място на изпълнение в друга държава членка.“
3. Създава се нова ал. 8:
„(8) Статутът на лицата, посочени в чл. 173, ал. 5 от закона, освободени от задължение за заплащане на данък, за които Република България е държава домакин, се удостоверява чрез заверяване от Националната агенция за приходите на клетка 6, т. 6.1 на приложение № 21. В случаите на освобождаване по ал. 5 приложение № 21, удостоверяващо статута на лицето, е неразделна част от решението.“
4. Досегашната ал. 8 става ал. 9.
§ 14. В чл. 112, ал. 3, т. 1 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
§ 15. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 4, буква „б“ след думите „от закона“ се добавя „включително получените авансови плащания“;
б) в т. 9 след думите „чл. 21, ал. 2“ се добавя „от закона, включително получените авансови плащания“.
2. В ал. 4 след думите „не се включват“ се добавя „издадените данъчни документи във връзка с получени авансови плащания по вътреобщностни доставки на стоки, както и“.
3. Алинея 5 се изменя така: 
„(5) VIES декларация не се подава в случаите, когато за съответния данъчен период регистрираното лице едновременно:
1. не е извършило вътреобщностни доставки;
2. не е извършило доставки на услуги, включително не е получило авансови плащания по чл. 21, ал. 2 от закона, с място на изпълнение на територията на друга държава членка;
3. не е извършило доставки като посредник в тристранна операция;
4. не е отразило пропуснати данни за предходен данъчен период в съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона.“
§ 16. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 5:
„(5) Лицата по ал. 4, вписани в регистър БУЛСТАТ по реда на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да изберат идентификационният им номер за целите на ДДС да е единният им идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът „BG“. Правото на избор се осъществява с подаване на писмена декларация пред компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.“
§ 17. В приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 се правят следните изменения:
1. В раздел „Изисквания към съдържанието на полетата във файловете“ думите „Полетата в условен формат „Символен“ могат да съдържат цифри, букви и разделители (като "/-;,. и др.)“ се заменят с „Полетата в условен формат „Символен“ могат да съдържат символи от кодовата таблица Windows 1251 с код от 20 до FF включително.“
2. Във файл „DEKLAR.TXT“ на редове 01-13 и 01-24 в колона 2 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
3. Във файл „PRODAGBI.ТХТ“ на редове 02-13 и 02-24 в колона 2 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
§ 18. В приложение № 13 към чл. 116, ал. 1 в клетки 13 и 24 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 19. Прекратяването на дейността на търговски дружества и кооперации на 1 януари 2012 г. съгласно § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, както и заличаването на клоновете на чуждестранни търговци съгласно ал. 1 на същия параграф е основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 4 от закона.
§ 20. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 16, т. 1, който влиза в сила от  1 март 2012 г., и § 14, § 16, т. 2 и 3 и § 17, които влизат в сила от 1 юни 2012 г.
Министър: Симеон Дянков
1649


четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Осигуряване на регистриран земеделски производител

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 4;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2;
ДОПК – чл. 128 и чл. 129

          ОТНОСНО:  Осигуряване на регистриран земеделски производител
         
          В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ”…….. от 29.11.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
          В писмото си посочвате, че упражнявате дейност като земеделски производител от 01.01.2005 г., но в Регистъра на земеделските производители сте вписана едва на 11.11.2005г. При регистрацията Ви като самоосигуряващо се лице в РУСО – ….. сте заявили начало на дейност от 01.01.2005 г., което се вижда от издаденото Ви удостоверение от териториалното поделение на НОИ. От тази дата до момента се осигурявате като земеделски производител, но поради очевидното несъответствие между датата на започване на дейността и тази на регистрацията Ви като земеделски производител служителите в РУСО - ….. са отказали да заверят осигурителната Ви книжка за 2005 г.
          Поставяте следните въпроси:
1.      Валидна ли е регистрацията Ви в НОИ с начало на дейност и осигуряване от 01.01.2005 г.
2.      На какво правно основание периодът преди регистрацията Ви като земеделски производител не се признава за осигурителен стаж?
3.      Каква ще е съдбата на внесените за това време осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване?
          Във връзка с гореизложеното, изразявам следното становище:
          На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. „Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО).
          Редът за регистрация на земеделските производители е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          Регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" ("ОДЗ") по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския производител (чл. 3, ал. 4 от Наредба № 3/1999 г.). Регистрираните земеделски производители или упълномощени от тях лица представят ежегодно в срок от 1 октомври до 28 февруари актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския производител за срок до 28 февруари на следващата стопанска година (чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г., изм. ДВ, бр. 79 от 2011 г.). Бенефициентите, които изпълняват проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., могат да подават информацията по ал. 3 до края на съответната стопанска година (чл. 5, ал. 4 – нова, изм. ДВ, бр. 79 от 2011 г от Наредба № 3/1999 г.). При неспазване на задължението по ал. 3 земеделският производител губи правата си по чл. 6 до заверка на регистрационната му карта за следващата година (чл. 3, ал. 5 - предишна ал. 4, изм. ДВ, бр. 79 от 2011 г. от Наредба № 3/1999 г.).
              Съгласно § 13 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №3/1999 г., обн. ДВ, бр. 79 от 2011 г., през стопанската 2011 - 2012 г. регистрираните земеделски производители подават актуална информация по чл. 5, ал. 3 в срок до 25 март 2012 г.
При прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на областната дирекция "Земеделие" за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. Заявлението за отписване се подава в областна дирекция "Земеделие" или чрез общинската служба по земеделие. При отписване от регистъра по предходната алинея земеделският производител може да се регистрира отново през следващата календарна година (чл. 11, ал. 6-7 от Наредба № 3/1999 г.).
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
До 31.12.2005 г. на основание действащите дотогава разпоредби на чл. 5, ал. 3, изречение второ от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ (Загл. изм.-ДВ, бр. 2 от 2010 г.) регистрираните земеделски производители имаха задължението да се регистрират като самоосигуряващи се лица се в съответното териториално поделение на НОИ чрез подаване на декларация по утвърден образец от управителя на осигурителния институт - в 7-дневен срок от започването на трудовата дейност. През 2005 г. при вписването си в Регистъра на земеделските производители към Областна дирекция “Земеделие и гори” (ОД “ЗГ”) регистрираните земеделски производители също получаваха регистрационни карти, които подлежаха на заверка до 25 март на следващата година.
           От цитираната нормативна уредба следва, че земеделският производител придобива качеството на „регистриран земеделски производител” от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3/1999 г. и притежава това качество до деня на отписването му, при условие че ежегодно (до 25 март) заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие”. Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок – до 25 март на съответната година, губи качеството си на регистриран земеделски производител от 26 март, независимо че към този момент то все още не е отписано от регистъра на земеделските производители.
            В тази връзка, моментът на придобиване качеството на “регистриран земеделски производител” може да е  различен от момента на реалното започване на дейност от самоосигуряващото се лице. Относим към общественото осигуряване е именно този по-късен момент на полагане на труд и развиване на дейност като регистриран земеделски производител, от който за лицето възниква задължението да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в компетентната териториална дирекция на НАП (до 31.12.2005 г. в ТП на НОИ) в 7- дневен срок от  започване или възобновяване на трудовата дейност, с която да заяви началото на трудовата дейност и вида на осигуряването. И обратно, ако земеделският производител упражнява трудова дейност без съответната регистрация в ОД “Земеделие”, той остава извън обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и за това време не се счита за осигурено лице по смисъла на тази разпоредба.
Внесените осигурителни вноски за времето преди съответното лице да придобие качеството на регистриран земеделски производител, както и след неговото изгубване, са недължимо внесени на това основание и подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128-129 от ДОПК. Прихващането или възстановяването се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето до компетентната териториална дирекция на НАП. Искането се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
В конкретния случай, доколкото вписването Ви в Регистъра на земеделските производители е станало на 11.11.2005 г., за периода от 01.01.2005 г. до 10.11.2005 г. Вие не попадате сред осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, тъй като не отговаряте на задължителното условие за регистрация по установения ред. Неоснователно внесените осигурителни вноски за този период могат да Ви бъдат възстановени или прихванати за погасяване на други изискуеми вземания, събирани от НАП, по описания по-горе ред на чл. 128-129 от ДОПК. За тези периоди следва да бъдат подадени и декларации за заличаване на подадени вече декларации, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 3, ал. 5 от цитираната наредба декларации образец № 1, 3 и 5 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.



Прилагането на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

ОТНОСНО:  Прилагането на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица


        Поставяте въпроси по прилагането на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в редакцията след направеното изменение, в сила от 01.01.2010 г. /доп. ДВ., бр. 2 от 2010 г./. Интересувате се, доколко текстът на изречение трето от посочената норма, която гласи, че ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в регламентирания 7-дневен срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, има обратно действие. В случай че разпоредбата е приложима и когато осигуряването възниква преди 01.01.2010 г., желаете да получите отговор на следните въпроси:
1.      Ако самоосигуряващото се лице е декларирало осигуряване и за фонд „Общо заболяване и майчинство”, но не е спазило 7-дневния срок за подаване на декларацията, по какъв начин същата може да бъде коригирана?
2.      Необходимо ли да се коригират и подадените декларации образец № 1?
3.      Подлежат ли на възстановяване внесените от лицето осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство”?
        Във връзка с изложеното,  изразяваме следното становище по запитването:
        Правото на самоосигуряващите се лица /лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО/ да избират вида на осигуряването си /осигурените рискове, за които да се осигуряват/ се реализира по ред, определен в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
          Съгласно чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./, в редакцията от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г., видът на осигуряването се определя със заявление, което се подава от осигурения в териториалното поделение на НОИ /от 01.01.2006г. - в ТД на НАП/ в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната.
           Алинея 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е изменена, в сила от 01.01.2007 г. /изм. - ДВ, бр. 15 от 2007г./ като изречение второ от същата преминава в новосъздадената ал. 4 със следното съдържание: 
         Ал. 4 /нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г./ - Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. Специално за 2007 г., с оглед защита интереса на самоосигуряващите се лица, с § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧМЛ /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./ този срок бе удължен и самоосигуряващите се лица можеха да променят вида на осигуряването си чрез подаване на декларация в срок до 28.02.2007 г.
          В сила от 01.01.2008 г., в текста на чл. 1, ал. 3 /доп. – ДВ, бр. 17 от 2008 г./ е добавено изречението: При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
          В сила от 01.01.2010 г., е внесена още една промяна в чл. 1, ал. 3 /доп. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./ - разпоредбата е допълнена с изречение трето: При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
          От цитираните разпоредби е видно, че е налице пряка връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок от самоосигуряващото се лице и правото му да избере да се осигурява за един или за повече осигурени социални рискове. Тъй като разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от наредбата са императивни, ако не бъде упражнено правото по посочените разпоредби в установените в тях срокове, същото се преклудира. Преклудирането погасява правото на съответното лице да избере да се осигурява за по-високия осигурен риск – за общо заболяване и майчинство или да промени вида на осигуряването си /независимо в каква посока/. Минималният осигурен риск – само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт е задължителен за лицата, когато упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, дори и да не е подадена декларация в ТД на НАП /ТП на НОИ/ или ако такава е подадена след определения срок. Въпреки, че изричният текст в чл. 1, ал. 3, изречение трето от НООСЛБГРЧМЛ не съществува преди 1 януари 2010 г., считаме че и преди тази дата правото на самоосигуряващото се лице да заяви осигуряване за общо заболяване и майчинство се погасява с изтичането на 7-дневния срок. Това е така, тъй като предвиденият срок за деклариране вида осигуряване е преклузивен и подаването на декларация от осигуреното лице след този срок не може да породи правни последици за него.
           От изложеното следва, че когато едно самоосигуряващо се лице подаде декларация в компетентната ТД на НАП за започване/възобновяване на трудова дейност след изтичане на законоустановения 7-дневен срок, с която заявява каква осигурителна вноска ще внася - само за фонд Пенсии или и за фонд Общо заболяване и майчинство, по аргумент на противното, че не е упражнено правото на избор по чл. 1, ал. 3 или 4 от наредбата, приемаме, че:
ü  осигуряването ще се осъществява само за минимално определените като задължителни осигурителни рискове при започване на дейността;
ü  осигуряването ще продължи за същите рискове, за които лицето се е осигурявало   преди прекъсването на дейността, при възобновяване на дейността.
          Ежемесечното внасяне на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица по съответния код за вид плащане в размер по-висок от нормативно регламентирания, без да е подадена декларация за това, по своя характер и само по себе си не представлява правопораждащ факт. Самоосигуряващо се лице, което е заявило, че ще се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и което не е променило вида на осигуряването си по определения ред на чл. 1, ал. 3 или 4 от НООСЛБГРЧМЛ, не следва да се счита за осигурено за по-високия осигурен риск, независимо от обстоятелството, че е внасяло осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство" и е подавало декларация образец № 1 с данни за този вид осигуряване. В този случай осигурителните вноски, които са над размера за фонд "Пенсии", са внесени неоснователно и при поискване от лицето могат да му бъдат възстановени или прихванати срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК.
          В обратната хипотеза, ако лицето е избрало да се осигурява и за фонд "Общо заболяване и майчинство", но е внасяло осигурителни вноски само за фонд "Пенсии", то натрупва задължения към държавното обществено осигуряване от невнесените в срок осигурителни вноски за този фонд.
          Във всички случаи след 01 януари 2007 г. самоосигуряващо се лице, което не е заявило посредством декларация желание за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица в сроковете по чл. 1, ал. 3 и ал. 4 или § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧМЛ, не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение и не може да се счита за осигурено и за риска „Общо заболяване и майчинство”. В този смисъл е и становището на Изпълнителния директор на НАП изх. № 24-31-229/13.11.2007 г. при ЦУ на НАП, изразено във връзка с прилагането на чл.1, ал.3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./, копие от което Ви изпращаме. 
          В отговор на другите поставени въпроси в запитването относно необходимостта от извършване на корекция на декларираните обстоятелства с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, както и на подадените декларации образец № 1 по реда на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. Ви обръщаме внимание за следното: 
         Съгласно чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, като промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. С разпоредбата на ал. 3 изрично е посочено; че подадената след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени, се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. По силата на ал. 4 коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване.
         Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица /НООСЛБГРЧМЛ/ определя реда и сроковете за подаване на декларацията, с която самоосигуряващите се определят рисковете, за които желаят да се осигуряват: за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт или за общо заболяване и майчинство. Декларират се и други обстоятелства, свързани със започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудова дейност, както и избраната дейност, на чието основание самоосигуряващите се лица внасят авансовите си осигурителни вноски. Разглеждайки тази декларация в хипотезите на цитираните разпоредби, не може да се твърди, че със същата се определят задължителни осигурителни вноски. Тази декларация по-скоро е свързана с деклариране на обстоятелства от страна на лицето, които са от значение за определяне правата на осигуреното лице и съответно в повечето случаи възникват и задължения за Националния осигурителен институт, предвид нормативно определената дейност на института. В Кодекса за социално осигуряване и в НООСЛБГРЧМЛ няма регламентиран ред за подаване на декларация, свързана с промяна на вече декларирани обстоятелства след изтичане на срока за подаване, така че лицата могат да декларират нови обстоятелства в определените с наредбата срокове, което не е в противоречие с разпоредбите на чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
         Безспорно разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ДОПК визира декларациите по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда заподаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, тъй като в същата има предвиден ред, по който могат да се коригират декларирани данни, свързани включително с осигурителните вноски на осигурените лица.
         С оглед на гореизложеното, доколкото от запитването става ясно, че декларацията на посоченото лице е обработена в информационната система на НАП и за същото въпреки неспазването на определения срок е въведено, че ще се осигурява за по-високия осигурен риск, корекции по така подадената декларация не следва да се правят. За това лице правните последици вече са настъпили, независимо от факта, че в системата за него фигурират данни, че е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство – поради изтичане на преклузивния срок по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ то е осигурено само за минималния осигурен риск.
        Декларация образец № 1 подлежи на корекция по реда и в сроковете, определени в чл. 3, ал. 5 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
        При установяване на несъответствия между вида на осигуряването, избран от самоосигуряващо се лице, и данните за осигуряването му, на база постъпилите осигурителни вноски и подадени декларации образец № 1 в ТД на НАП, органите по приходите трябва своевременно да уведомяват задължените лица за правните последици, породени от несвоевременно подадените декларации и за сроковете по чл. 1, ал. 3 или 4 от наредбата, в които те могат да упражнят правото си на промяна на заявения вид на осигуряване, с оглед предприемане на съответни действия от тяхна страна във връзка с некоректно подадени декларации образец № 1 и извършените неправилни плащания за осигурителни вноски.



сряда, 8 февруари 2012 г.

Нека помогнем на бедстващите! Изпратете SMS с текст DMS BEDSTVIE на номер 17 777 и дарете 1 лев!

Фирмите внасят авансовия данък на своите хазяи

Фирмите и самоосигуряващите се лица, които ползват помещения под наем, са задължени да внасят авансовия данък върху доходите на своите хазяи. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като наемът се намали с 10% нормативно признати разходи и разликата  се умножи по данъчна ставка от 10 на сто.  
        
Когато удържи авансовия данък върху дохода от наем, предприятието или самоосигуряващото се лице е задължено да издаде на своя хазяин и сметка за изплатени суми и служебна бележка за изплатените доходи и удържания данък.
        
Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който  е удържан.

Физическите лицата, които са отдавали помещения под наем през изминалата 2011 г., трябва да декларират доходите си пред НАП до 2 май 2012 година. При подаването на годишната декларация наемодателите попълват приложение № 4, което е неразделна част от годишната данъчна декларация.
        
Тези от тях, които подадат декларацията си за доходите и внесат дължимия по декларацията данък до 10 февруари 2012 г., ползват 5% отстъпка. Когато задължението за удържане и внасяне на авансовия данък е на наемодателя, отстъпката се ползва при условие, че дължимият от лицето авансов данък през 2011 г. е внесен в срок, а именно:
  • до 15 април 2011 г. за доходи, придобити през първото тримесечие на годината;
  • до 15 юли 2011 г. за доходи, придобити през второто тримесечие на годината; и
  • 17 октомври 2011 г. за доходи, придобити през третото тримесечие на годината.
Отстъпка от 5% при същите условия ползват и тези, които изпратят декларацията си по електронен път, подписана с електронен подпис и внесат дължимия данък в срок до 2 май 2012 г. Ползва се една от двете отстъпки.
          
  Декларацията за доходите и всички нейни приложения във формат, който позволява да бъдат попълнени електронно.
Най-лесният и достъпен начин за плащането на данъка е по интернет. Плащането на данъци по този начин изисква наличието на дебитна карта, регистрация в една от двете електронни системи за разплащане - еPay или еBg, както и в интернет-страницата на приходната администрация.
Най-често задавани въпроси във връзка с определяне и внасяне на авансовия данък върху наемите

И фирмите без дейност подават годишни декларации

Годишна  декларация за облагане с корпоративен данък са длъжни да подават и фирмите, които не са осъществявали дейност през 2011 година.  Те попълват отделен формуляр - образец 1010а. В него фирмите декларират, че за предишната година не са имали дейност и не са отчели приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство. Към тази декларация не се прилага годишен отчет за дейността.  Декларациите се подават в офисите на НАП по мястото на регистрация на фирмите, по пощата с обратна разписка или по интернет.    

Тази година, срокът за подаване на годишната данъчна декларация за корпоративни данъци е 2 април, тъй като 31 март е в събота. Този срок важи както за фирмите, които дължат данък, така и за тези, които не са извършвали дейност.
2 април е и крайният срок, в който трябва да се плати дължимият корпоративен данък, след приспадането на направените авансови вноски. Фирмите, които подадат декларациите си по електронен път ползват 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.).  Тази отстъпка се ползва, само ако и данъкът е внесен в срок до 2 април 2012 г.
Плащането на задължението към хазната може да стане във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета. Други вариант за плащане са с пощенски запис или чрез интернет.
Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Право на приспадане на данъчен кредит за закупени или наети леки автомобили - методика

Методиката се намира на следния адрес:

http://dox.bg/files/dw?a=1a71e0dace

И една статия от в-к Капитал: ДДС на "търкалета"

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2011/09/30/1166613_dds_na_turkaleta/
Един почти апокрифен документ, разпространяван буквално от ръка на ръка през последните седмици, смущава съня както на вносителите на автомобили, така и на хиляди други фирми. Въпросният текст на Националната агенция за приходите (НАП) е всъщност разяснение до данъчните инспектори със сложното заглавие "методика за правото на данъчен кредит за закупен или нает лек автомобил". И е поредният опит на данъчните да определят точно коя фирмена кола подлежи на връщане на ДДС и коя не.

До края на 2009 г. много хора си купуваха луксозни джипове и лимузини и ги "префасонираха" само докато мине регистрацията в КАТ в т.нар. баничарки, за да си възстановят данък добавена стойност. Тази вратичка в закона беше ограничена с промяна от началото на 2010 г., когато беше определено, че "нелеки автомобили" са само онези модели, които имат "трайно вградено техническо оборудване", както и онези автомобили с фабрично поставени 6+1 седалки. Така беше сложен краят на фалшивите баничарки.

По-сложен се оказа въпросът с колите от категория N1, които в по-голямата си част де факто са пътнически автомобили, но според специален оригинален заводски сертификат се водят "товарни" и досега подлежаха на данъчен кредит както при покупката, така и при последвалите разходи за гориво, поддръжка и ремонти. Тъй като в Закона за ДДС липсва дефиниция на понятието "предназначени за товар", е въпрос на тълкуване дали всички описани в категория N модификации действително са предназначени за товари. Същевременно в Закона за движение по пътищата колите от същата тази категория са определени за товарни, но Законът за ДДС не препраща директно към този акт. Така се получава объркване и с новата "методика" за първи път от НАП добавят като уточнение, че при определяне кои автомобили от N1 са товарни би трябвало да се използва т.нар. Комбинирана номенклатура на ЕС, която е част от общото митническо право на общността. Според НАП тя би следвало да се прилага при класифициране на леките автомобили. А това стестнява значително групата на позволените за ДДС кредит автомобили.

Според данъчни консултанти новите разпоредби може да предизвикат редица трудности при ревизии на фирми, след които се изисква връщане на вече ползван ДДС кредит. Фирмите ще могат да опитат да обжалват с аргумента, че Законът за движение по пътищата е нормативен акт с по-висок ранг от Комбинираната номенклатура на ЕС.

Има и информационна мъгла около новата методика. Разпоредбите до данъчните инспектори не са качени официално на сайта на агенцията. Остава въпросът дали подобни препоръки не трябва навреме да бъдат публично оповестявани. От НАП заявиха, че методиката не представлява нищо ново, а има само разяснителен характер и до месец ще бъде публикувана на сайта на агенцията като официално решение на изпълнителния директор.

Без съмнение новата методика ще удари вносителите. По неофициални данни при някои от тях автомобилите от N1 носят до 80% от продажбите именно заради данъчния кредит. Александър Костадинов, директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое", казва, че в сектора искат промени в законодателството, което окончателно и ясно да определи кои автомобили са "средство за производство" и следователно подлежат на данъчен кредит. Те посочват, че в някои страни в ЕС всяка корпоративна кола има право на облекчения с изключение на автомобилите на висшия мениджмънт.

Но за България подобно решение е трудно постижимо, тъй като ще лиши бюджета от съществени приходи, защото на всеки е ясно, че тогава покупката на всеки автомобил ще минава през фирма. Сред другите предложения са налагането на горна цена на корпоративните автомобили с право на данъчен кредит - примерно 30 000 лева, за да се избегнат злоупотреби. Друг вариант е и въвеждането на еко такса за по-мощните автомобили.

"По действащото европейско законодателство имаме ясна дефиниция при тълкуването на категория N1. Ако прилагаме това законодателство, без да го утежняваме, цялата система би била по-ясна", заявиха от "Рено Нисан България". Според официалния вносител на Renault, Nissan и Dacia новата методика ще повлияе негативно на фирмите клиенти на N1 автомобили и ще утежни техния бюджет, като така индиректно ще даде негативен ефект и върху икономиката.

В Европейския съюз няма единна практика за данъчен кредит за корпоративни автомобили. В някои държави се възстановява частично ДДС, в други целият автопарк на компаниите се ползва с облекчения. Но за България във време на нестабилност е важно както да не се оказва натиск върху фирмите с нови непредвидени разходи, така и да се осигурят постъпления в бюджета. Важното е да се намери златната среда между тези две цели. И ако има промяна, тя да не е чрез методика, а в закон.