сряда, 11 януари 2012 г.

Промените в ЗДДС, засягащи облагането на туристическите услуги, ще направят фирмите равнопоставени

http://www.factor-bs.com/news-21771.html
Настоящата статия няма за цел да дава тълкувания и предписания на занимаващите се с бизнес лица в областта на предлагането, най-общо казано, на туристически услуги, тъй като всеки казус и дейност трябва да се разглежда в конкретния случай. В тази област се занимават достатъчно компетентни счетоводители, счетоводни фирми, адвокати и други, които могат да ви дадат за всеки конкретен случай компетентна и полезна консултация и информация.

Статията има за цел да заостри вашето внимание, че от 1 януари 2012 г. в областта на предлагането на туристически услуги има промени и те ще засегнат твърде много фирми, занимаващи се с този вид бизнес.

През 2011 година в областта на облагане с ДДС в туризма бяха направени няколко промени, които засягаха както ставката, така и сферата на облагане. Тъй като промените бяха въведени в хода на календарната година и засягаха една част от занимаващите се с този бизнес, част от тях, и то предимно от малкия, семеен бизнес, неправилно тълкуваха и прилагаха промените в ЗДДС. Идеята с направените промени, обнародвани в ДВ бр.99/2011 г. е всички потребители на туристически услуги да бъдат  равнопоставени.

По-долу ще се опитам да покажа част от направените промени в ЗДДС, касаещи облагането на предлаганите туристически услуги.

§3.Чл. 66, ал. 2 от ЗДДС се изменя така:

„(2) Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.“

Текстът на чл. 136. гласи: (1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.                                                                                                                                                    

(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.  
(3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:       

1. доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице;
2. доставка от туроператор към туроператор.“

С измененията в цитираните текстове, по отношение облагането с ДДС на хотелиерските услуги, от началото на 2012 г. ще настъпят по същество няколко промени:

1. Ставката за облагане на услугите по настаняване, когато са част от организирано пътуване (вкл. и съпътстващите го други туристически услуги, като неделима част от основната доставка по настаняване и с общо определено плащане), е уеднаквена и тя е 9 %.
2. Намалена е ставката на услуги по настаняване, предоставено от хотелиери, което не е част от организирано пътуване. Намалението е от 20 % на 9 %.       

3. Премахнато е различното третиране на хотелиерските услуги в зависимост от това кой е клиент на хотелиера – туроператор или самото физическо лице – турист. Услугите по настаняване, предоставяни от хотелиери, ще се облагат с една и съща ставка на данъка – 9 на сто. Постигнато е изравняване на данъчните ставки за организирания групов туризъм и за пътуванията на отделните туристи, които не ползват услугите на туроператори.

4. Отсядането в хотел по време на командировка също ще се облага с намалената туристическа ставка от 9 % ДДС. По-ниската ставка на ДДС ще се ползва от всяко „пътуващо лице“, а не само от туристите, както беше досега.

5. По-ниската ставка ще се ползва не само за нощувка в хотел, както е в момента, а също и при настаняване в средства за подслон и места за настаняване.

При доказване настаняване, предоставено от хотелиер, което не е част от организирано пътуване по чл. 66, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи: 
1. копие от регистъра на настанените туристи;        
2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;     
3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона./чл. 40 ППЗДДС/.   

Трябва обаче да се има предвид, че същото не засяга услугите, оказвани на туристи, които директно контактуват с хотелиерите, без да прибягват до услугите на туроператори и да ползват предлаганите от тях туристически пакети.

Прилагането на промените в ЗДДС тепърва предстои и като по правило предполагам, че ще има много тълкувания и указания. В закона има и други изменения и въведени нови понятия, така че моят съвет е да прочетете внимателно ДВ, бр.99/ 2011 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар