сряда, 25 януари 2012 г.

При напускане работодателите задължително издават служебна бележка за платените доходи

Работодателите имат задължение да издадат служебна бележка на служителите си в случаите, когато няма да извършват годишно преизчисляване на данъка от доходите им по трудови правоотношения. Тази промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица влиза в сила от началото на 2012 г.
Така например ако сте работили на трудов договор, при напускането, служебната бележка се издава в срок от един месец след последното изплащане на заплатата, но не по-късно от 31 декември. Служебна бележка се издава и в случаите, когато имате повече от един работодател. Например ако имате основен такъв и работите на втори трудов договор, вторият е длъжен да издаде служебна бележка до 10 януари 2012 г.
          
Заради тези новости през 2012 г. са утвърдени два образеца на служебни бележки за изплатените доходи. Първият образец се издава от основният работодател и отразява резултатите от годишното преизчисляване на данъка, а вторият - в останалите случаи. Образците на служебни бележки са публикувани в рубриката Данъци ---> Документи за изтегляне
                                
От тази година е въведена и парична санкция за работодатели, които откажат издаването на служебна бележка в размер до 250 лева, а при повторно нарушение, глобата е до 500 лв.
ОТ НАП напомнят, че декларация за облагане на доходите през 2012 г. не подават тези граждани, които са имали доходи само от трудови правоотношения и нямат данък за довнасяне или възстановяване и в същото време няма да ползват данъчни облекчения.
      
Годишните декларации за доходите могат да се подадат по интернет, подписани с електронен подпис, на място в офиса на НАП в цялата страна, по пощата, с обратна разписка и на място срещу входящ номер в някои пощенски станции.
        
Още информация за плащането на данъци и осигурителни вноски, банковите сметки и кодовете за вид плащане, е публикувана в рубриката Плащане. Всеки клиент може да се консултира как да попълни данъчната си декларация на цената на градски разговор, избирайки информационния телефон на НАП 0700 18 700.

понеделник, 23 януари 2012 г.

Указание относно прилагането на Наредба Н-8




ДО
ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ
НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ГР. _____________________________

Изх.№  20-00-16
Дата.21.01.2012

КОПИЕ:
ДИРЕКЦИЯ„ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”
ГР. _____________________________

Относно:
Измененията и допълненията в Наредба № Н-8 от 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица


Във връзка с измененията и допълненията в Наредба № Н-8 от 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, направени с наредбата за изменение и допълнение на цитираната наредба, (обн. в ДВ. бр. 5 от 17 януари 2012г.) на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Ø    В чл. 3, ал. 1 е създадена нова точка 5. Декларация обр. №1 се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт. Без да бъде необходимо издаване на задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт след посочения срок (30 април на годината, следваща годината, за която се отнася), декларация обр. №1 може да се подава, когато в нея се съдържат:
-  данни за лица, чиито осигурителен стаж се зачита на основание чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване;
- данни само за здравно осигуряване или данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
т.е. когато в полето на т. 12 – Код за вид осигурен примерно е попълнен някой от следните кодове:
- 18 - за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6; чл. 4, ал. 2 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване, за които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не са работили поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато като незаконно от компетентните органи;
-  19 - за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО;
- 20 - за трудоустроени лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не работят, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя;
- 28 - за лица, които внасят само здравноосигурителни вноски;
- 90 - за лицата, получаващи доходи по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване (осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др.), но задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от закона; за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
и в други случаи.
      Следва да бъде обърнато внимание, че лицата по т. 2, 3 и 4 от същата разпоредба (чл. 3, ал. 1) не попадат в хипотезата на т. 5.     
Ø    Във връзка с новата т. 5 в чл. 3, ал. 1 е допълнен чл. 6, ал. 1, т. 1 от наредбата като е въведено условие в тези случаи (по чл. 3, ал. 1, т. 5) декларация обр. №1 да се подава само на електронен или хартиен носител.
Ø    В чл. 3, ал. 2 е създадена нова точка 8, с която се регламентира задължението на общините да подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 3 за лицата, на които от общината се предоставят социални услуги - резидентен тип при условие, че същите лица отговарят на изискванията, определени с чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Понятието "Социална услуга - резидентен тип" е дефинирано в § 1, ал. 1, т. 16а от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане – това е форма на социална услуга за задоволяване на ежедневните потребности за ограничен брой лица - не повече от 15, които предоставят възможност за живеене в среда, близка до семейната.
            В тази връзка и в съответствие с посочената разпоредба от Закона за здравното осигуряване (чл. 40, ал. 3, т. 5) е допълнена и позиция 52 в Указанията за попълване на декларация № 3, приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от наредбата.
Ø    С изменението на чл. 6, ал. 2, т. 2 от наредбата е променен критерият, свързан с определяне на задължението за подаване на декларации образец № 1, 3 и 6 по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. Работодателите и осигурителите, клоновете и поделенията, които имат месечно повече от 30 осигурени лица подават декларации образец № 1, 3 и 6 само по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. До 2012г. това задължение имаха работодателите и осигурителите, клоновете и поделенията, с повече от 40 осигурени лица.
Ø    Допълнена е дефиницията, дадена с § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби за „осигурител” по смисъла на наредбата, като се добавя посредника, който внася осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
Ø    В преходните и заключителните разпоредби към наредбата, в съответствие с разпоредбата на чл. 16 от Закона за бюджета на ДОО за 2012г. е създаден § 7. Съгласно същият параграф в декларация образец № 1 за 2012г. не се попълват - т. 12.4 (Работодателят дължи вноски за месеца по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя) и т. 30 (Процент вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите").
Ø    Направени са изменения и допълнения в декларация обр. № 1 (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1), по - съществени от които са следните:
            В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от КСО са направени допълнения в т. 14 и 15 от декларацията и в Указания за попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице". Съгласно направените допълнения в декларацията следва да се попълват и дните, когато осигуряването се прекъсва и възобновява. 
            Също в Указания за попълване на декларация образец № 1 е заличена позиция 85 от т. 12 – код за вид осигурен. От 2007г. паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, трудова злополука или професионална болест се изчисляват и изплащат от НОИ, следователно отпада необходимостта за подаване на данни с този код за вид осигурен. Задължените по смисъла на наредбата лица подаваха данни с код за вид осигурен 85 за получаващите обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, трудова злополука или професионална болест след прекратяване на осигуряването, когато осигурителния случай е възникнал преди 1.01.2007 г. и продължава без прекъсване и след тази дата.
 
   
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА                                                              НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:

           

       КРасимир СТЕФАНОВ

До интрастат операторите

http://www.nap.bg/news?id=1521
Във връзка с множество запитвания от търговци по отношение на годишно задължение по система Интрастат, моля да се има предвид следното.
Няма годишни декларации по система Интрастат.
             
Съществува понятието годишно задължение по система Интрастат.
Годишно задължение за деклариране по система Интрастат означава, че операторът има задължение през цялата следваща година (в случая 2012 г.) да подава ежемесечни Интрастат декларации по определения поток или по двата потока.
       
Годишно задължение за деклариране по система Интрастат поотделно за всеки търговски поток за дадена календарна година (в случая 2012) възниква, когато обемът на вътрешнообщностна търговия със стоки /ВОТС/ поотделно за всеки  търговски поток за предходната година (в случая 2011), надхвърли прага за съответния поток за дадената календарна година (в случая 2012).
    
Пример:
От януари до ноември 2011 г. включително даден търговец е натрупал обем вътрешнообщностни придобивания  на стоки /ВОП/ в размер на 160 000 лв.
През декември 2011 г. същият търговец осъществява ВОП в размер на 45 000 лв.
Общо за календарната 2011 г. търговецът е осъществил ВОП в размер на 205 000 лв.
 В този случай за търговеца е възникнало текущо задължение за 2011 г. по поток пристигания с първи референтен период декември 2011 г. и срок за подаване на първа декларация 10. 01. 2012 г. Това е така, защото през декември 2011 г. търговецът е надхвърлил прага за 2011 г. , който по поток пристигания е бил 180 000 лв.
Също така в този случай за търговеца е възникнало и годишно задължение за 2012 г. за ежемесечно подаване на Интрастат декларации по поток пристигания,  с първи референтен период януари 2012 г. и срок за подаване на първа декларация 10. 02. 2012 г. Това е така, защото през декември 2011 г. въпросният търговец е надхвърлил прага за 2012 г., който по поток пристигания е 200 000 лв. Търговецът има задължение да подава ежемесечно интрастат декларации по поток пристигания до края на 2012 г.
       
Аналогично е определянето на задължението по поток изпращания, като следва да се има предвид, че прагът за 2012 г. е 230 000 лв. При поток изпращания годишният обем  се получава от осъществените вътрешнообщностни доставки на стоки /ВОД/ за 2011 г.
От казаното дотук следва, че НЕ всички Интрастат оператори, които са получили текущо задължение през 2011 г. или са били годишно задължени за 2011 г., са годишно задължени за 2012 г, тъй като праговете за 2012 г. са завишени спрямо 2011 г. За  сравнение:
      
Пристигания :                                                                Изпращания :
2011 г. – 200 000 лв.                                                 2011 г. – 180 000 лв.
2012 г. – 230 000 лв.                                                  2012 г. – 200 000 лв.

От 01. 02. 2012 г. можете да проверявате актуалния си годишен статус по система „Интрастат” в Информационна система „Интрастат”, Модул събиращ орган /МСО/ ----> Задължения. Справка може да се прави само за фирми, които притежават квалифициран електронен подпис (КЕП), регистриран в НАП с права за подаване на справки декларации по ДДС.
ВАЖНО за операторите, чийто оборот за предходната година е спаднал под праговете за деклариране: Не се подава Искане за дерегистрация, ако при справка в "Задължения" след 01. 02. 2012 г. видите, че сте със статус Незадължен.

четвъртък, 12 януари 2012 г.

НАП "чисти" непререгистрирани фирми

http://www.dir.bg/

До 16 януари всяко търговско дружество или кооперация, което не е пререгистрирано в Агенцията по вписванията или не е заявило това до края на миналата година и има регистрация по ДДС, трябва да подаде в НАП заявление, с което да се дерегистрира по ДДС.
Ако не направи това в посочения срок, инспекторите на НАП ще го заличат служебно от ДДС регистрите, съобщиха от НАП.

По данни на приходната агенция процедурата засяга около 6000 фирми.

Едноличните търговци, които не са се пререгистрирали до края на миналата година, се считат за заличени по смисъла на търговския закон. Собствениците им обаче могат до 14 януари 2012 г. да подадат заявление и да останат регистрирани по ДДС като физическо лице (т. нар. доброволна регистрация).

Повече подробности за новите правила могат да се получат на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700.

В края на миналата година пред Агенцията по вписванията се извиха дълги опашки за пререгистрация на фирми.

сряда, 11 януари 2012 г.

ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 
"ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ"

Росен Иванов - директор на дирекция в НАП


Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, обнародван в ДВ бр. 99 от 16 декември 2011 г, в сила от 01.01.2012 г., са направени някои промени по същество, налагащи се от необходимостта от отстраняване на установени несъответствия с Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, включително такива, установени при изследване практиката на Съда на ЕО. Налице са и някои изменения, насочени към по-доброто администриране на данъка.

1. С изменението на чл. 27, ал. 1 и 3 от ЗДДС се съобразява българският ЗДДС с чл. 80 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО. Става въпрос за определяне на данъчната основа при доставки на недвижими имоти и сделки между свързани лица. Съгласно изменението на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС особената регулация на данъчната основа, която не може да бъде по-ниска данъчна основа при придобиването, съответно вноса, или от себестойността на стоката, вече ще се прилага само в хипотезите на предоставяне за лични нужди, безвъзмездно прехвърляне и изпращане до друга държава-членка1 (чл. 6, ал. 3 от ЗДДС). По този начин тази особена регулация на данъчната основа отпада за доставките на урегулирани поземлени имоти и нови сгради2. В тези случаи данъчната основа поначало ще се определя по общия ред, т.е при прилагане на чл. 26 от ЗДДС и най-общо тя ще бъде дължимото възнаграждение.

1.1. С изменението на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС отпада общата регулация на данъчната основа при доставките между свързани лица. При старата редакция на разпоредбата при всички доставки между свързани лица данъчната основа следваше да бъде пазарната цена. Тази регулация обаче няма особен смисъл в обичайния случай на облагаеми доставки между данъчно задължени лица, тъй като получателят по доставката има право на данъчен кредит, което от своя страна неутрализира регулацията. От друга страна практическото прилагане на разпоредбата е поставено под заплаха от спорове върху правилното определяне на пазарната цена, при което е възможно както доначисляване на данък на доставчика, така и отказване правото на данъчен кредит на получателя при положение, че ако липсват някакви особености на самата доставка не е налице ощетяване на фиска. Отклонението от общото положение, че данъчната основа представлява дължимото възнаграждение, при доставките между свързани лица е допустимо съгласно чл. 80 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО само с оглед предотвратяване неплащането и избягването на данъчното облагане3. Именно при съобразяване на това несъответствие между чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в старата й редакция и Общностното право са приети и съответните изменения.

1.2 Съгласно новата редакция на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС регулацията на данъчната основа на доставката чрез определянето й въз основа на пазарната цена ще е допустимо само в случаите, когато определянето на данъчната основа по общия ред води до заплащането на по-малко данък. Посочените в разпоредбата хипотези обхващат случаите, в които чрез манипулиране на дължимото възнаграждение, или иначе казано цената4, се постига избягване на данъчно облагане. Това избягване се постига или чрез занижаване на цената, когато получателят по облагаема иначе доставка, няма право на данъчен кредит по някаква причина, например защото не е данъчно задължено лице, или има право само на частичен данъчен кредит, например защото ще използва предмета на доставката и за освободени доставки (чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС). Другите две хипотези, посочени в чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "б" и "в" се отнасят до манипулиране на знаменателя, съответно числителя на коефициента5 за изчисляване корекции на данъчния кредит по чл. 73 от ЗДДС, така щото доставчикът да увеличи чрез подмяна на действителния коефициент правото си на частичен данъчен кредит в първия случай изкуствено намалявайки обема на освободените доставки, съответно във втория - изкуствено завишавайки обема на облагаемите доставки.

2. С изменениeто на чл. 45, ал. 2 се променя момента, до който учредяването и прехвърляне на право на строеж се смята за освободена доставка, като след изменението това вече е датата на издаването на разрешението за строеж. В стара редакция на разпоредбата тази дата беше завършването на сградата в груб строеж. Целта на изменението очевидно е да ограничи приложното поле на особения режим на освободено прехвърляне на право на строеж с оглед намаляване на възможността за продажба на сгради под формата на съвкупност от прехвърляне на право на строеж и строителна услуга като комбинация от освободена и облагаема доставка. Тази комбинация от своя страна даваше възможност за насочване на по-голямата част от печалбата по сделката към освободената доставка, а именно тази с правото на строеж, като всъщност добавената стойност остане необложена с ДДС въпреки защитната клауза на чл. 45, ал. 2, изречение второ6.

2.1 Идеята на освобождаването на доставките с право на строеж преди построяването на сградата всъщност е да не затруднява обичайното усвояване на земята от нейните собственици чрез учредяване на право на строеж на инвеститор, който обезщетява собствениците с построяването за тях на част от обектите в новата сграда. Тъй като подобна замяна на право на строеж срещу построяване обичайно надхвърля облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, ако всяка доставка с право на строеж би била облагаема, това означава на практика задължителна регистрация на всички собственици на урегулирана земя, въпреки че всъщност голямата част от тях няма да извършват независима икономическа дейност извън самото учредяване на правото на строеж. Именно с оглед избягване на подобна ненужна регистрация е налице освобождаване на доставката с предмет право на строеж до определен момент от строителството. С изместването на този момент на далеч по-ранния етап на издаването на разрешението за строеж едновременно се запазва освобождаването, необходимо за облекчаване на собствениците на земя и силно се ограничава възможността за продажба на обекти от сградата без облагане на добавената стойност, тъй като крайните клиенти се очаква далеч по-рядко да приемат риска от покупка на зелено, ако липсва дори разрешение за строеж на бъдещата сграда, в която всъщност искат да закупят недвижим имот.

3. Изменението на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е по-скоро уточняващо и въвежда яснота относно приложимостта на намалената ставка за хотелско настаняване. В новата редакция на разпоредбата отпада посочването на лицето, което предоставя доставката7, като вместо това се набляга на същността на предоставената услуга, а именно самото настаняване на най-общо казано хотелски начала, без значение качеството на доставчика на услугата по настаняване8.

4. С изменението на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС срокът на изискваното обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за целите на незабавното възстановяването на данък при наличие на образувано ревизионно производство е променен, като новото изискване е обезпечението да е предоставено за срок не по-кратък шест месеца. Тази промяна е обусловена от измененията в чл. 114 от ДОПК, където е въведен единен срок за извършване на всички ревизионни производства в размер на три месеца с възможност за удължаването му без особени изисквания с още два месеца9.

5. Изменението на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС отстранява допуснат законов пропуск, като въвежда данъчно задължение за данък върху добавената стойност за получените вътреобщностни услуги, когато данъчно задълженото или частично10 данъчно задълженото лице не е изпълнило задължението си за регистрация по чл. 97а от ЗДДС преди извършването на подобни услуги, съответно задълженията си за самоначисляване на данъка. След изменението на разпоредбата за лицата, които не спазили законовите изисквания за регистрация и облагане чрез самоначисляване на така получените услуги от данъчно задължени лица от Общността, възниква данъчно задължение за неначисления и невнесен данък върху между датата, на която е следвало да се регистрират и дата на действителната им регистрация, съответно отпадане на основанието за регистрация.

6. С измененията на чл. 107, ал. 3 от ЗДДС също се отстранява допуснат пропуск в закона изцяло в полза на данъчно задължените лица. Става въпрос за случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър. С новата редакция на разпоредбата изрично се уточнява, че в тези случаи лицето остава регистрирано за целите на ЗДДС, ако за извършваната от него независима икономическа дейност11 са налице изискванията за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС или лицето е регистрирано доброволно и минималния срок за такава регистрация по чл. 108, ал. 2 от ЗДДС не е изтекъл към датата на заличаване на търговската регистрация. Ако посочените хипотези не са налице за данъчно задълженото лице възниква право да избере дали да се дерегистрира за целите на ЗДДС или да подаде в 14-дневен срок от вписването на заличаването на търговската регистрация в търговския регистър заявление да остане като доброволно регистрирано по ЗДДС. Естествено, ако подаде такова заявление, за него ще се приложи правилото на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС, т.е. налице е минимален срок от две години, през който лицето ще продължи да бъде регистрирано.

7. Изменението на чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС уточнява приложимостта на уредбата на начисляването на данък при дерегистрация и последваща регистрация на данъчно задължените лица, настъпила в един и същ данъчен период. Става въпрос за начисляване на данък върху наличните активи към датата на дерегистрацията. Съгласно ал. 2 на чл. 111, данъчно задължените лица не начисляват на данък на наличните стоки и услуги към датата на дерегистрация, когато последва регистрация за целите на ЗДДС през същия данъчен период. След изменението се уточнява, че това освобождаване от задължението за начисляване на данък се прилага само за стоките и услугите, които са налични и към двете дати – тази на дерегистрация и тази на регистрация.

8. Измененията на чл. 118, ал. 4, чл. 185, ал. 2, и чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС изрично посочват задълженията за съхраняване на документите, издавани при използване и отчитане на фискалните устройства, въвеждането на подобни задължения с Наредба № Н-18 на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

9. С изменението на чл. 125 от ЗДДС и създаването на новата ал. 12 регистрираните по ЗДДС лица вече ще са задължени да подадат всички отчетни документи (справка-декларация и дневници за покупки и продажби), когато в дневника за продажби или дневника за покупки се съдържат повече от пет записа. Разпоредбата очевидно цели да улесни администрирането на данъка и обработката на информацията

10. Изменението на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС също цели подобряване администрирането на данъка, като променя мястото на внасяне на данъка при особените случаи на начисляване на данък от съдебни изпълнители, публични изпълнители и заложни кредитори. Очевидно с оглед улесняване на тези лица данъкът вече ще се внася в териториалната дирекция на НАП, където те са регистрирани, а не в тази, където е регистриран собственикът на вещта, послужила за обезпечение.

11. С измененията в чл. 136, чл. 137, чл. 138, ал. 1, чл. 139, ал. 1, чл. 140, ал. 1 и 2, чл. 141 и § 1, нова т. 37а и изменението на т. 45 от ЗДДС се въвеждат съществени изменения в режима на облагане на услугите по организиране на най-общо казано пътувания и престой, предоставяни от туроператори, за които е приложим особената правна уредба за облагане на разликата в цените, т.нар. облагане на маржа на цената12. Промените са в две насоки.

11.1 Най-напред следва да се отбележи изменението на определението на получателя на услугата. Съгласно новата т. 37а от § 1 на ДР получателят на услугите е определен като всяко лице, което придобива правото да ползва обща туристическа услуга, стига услугата да не е придобита с цел последваща препродажба. Това означава, че особеният режим за прилагане на облагане с данък на маржа ще е приложим винаги, когато услугата се доставя на получател, който ще се ползва пряко от услугата, без значение, дали същият е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Единственото условие е, получателят да не използва услугата с цел по-нататъшна препродажба13.

11.2 Другата промяна по същество, е че съгласно чл. 136, ал. 3, т. 2 от ЗДДС режимът на маржа не е допустимо да се прилага при доставка от туроператор към друг туроператор. Иначе казано, когато получателят на обща туристическа услуга я закупува с цел последваща продажба, неговият доставчик няма право да прилага облагане на марж, а следва да се приложи общия ред на облагана съобразно същността на услугата, нейното мястото на изпълнение и пр. Това правило, обаче, може да доведе до съществени практически затруднения, особено когато става въпрос за услуги, предоставяни между туроператори от различни държави-членки. Така например, ако туроператор, установен в България, закупи настаняване в хотел, намиращ се в друга държава-членка, който препродава тази услуга не на пътуващо лице14, а на друг туроператор и следователно следва да приложи общия ред на облагане, ще извършва доставки, свързани с недвижим имот, чието място на изпълнение съответно е различно и се определя по местонахождение на недвижимия имот15. Тогава, обаче, в посочения пример, този туроператор е твърде възможно да се окаже задължен за регистрация за целите на ДДС в другата държава-членка и съобразно нейното законодателство16. Обратното важи за туроператори, установени в други държави, които закупуват услуги по настаняване в хотели, находящи се на територията на страната. При комбинация от повече от една услуга е възможно да се стигне до твърде сериозни усложнения17,18.

12. Измененията на чл. 147 (нови ал. 6 и 7) и чл. 151, ал. 4 от ЗДДС, както и § 22 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС уточняват уредбата на облагането на доставките, извършени от дилъри на стоки втора употреба. Най-напред се уточнява изрично правото на данъчен кредит по общия ред19 за стоките втора употреба, които са предмет на внос. Уточнява се също така момента на упражняване на същото това право на данъчен кредит при вноса на произведения на изкуството, колекции и антикварни предмети, когато дилърът не е упражнил правото си по чл. 143, ал. 3 от ЗДДС да обложи последващите доставки на тези особени предмети при прилагане на режима на облагане на разликата в цената, т. нар. режим на маржа. Когато не е упражнен такъв избор, правото на данъчен кредит при внос също така ще се упражни по общия ред на закона. В тази връзка обаче следва да се отбележи, че след измененията на чл. 143, ал. 1, чл. 147 (отмяната на ал. 2, 3 и 4) и чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г. това правоприлагане се постига чрез тълкуване на закона. Поради отпадането изобщо на възможността за прилагане на режим на марж за внесените стоки втора употреба20, беше ясно, че правото на данъчен кредит се упражнява по общия ред, тъй като чл. 151, ал. 4 отлага упражняването му до извършване на последваща доставка само когато дилърът има право на избор. Както вече бе посочено такъв избор при внесени стоки втора употреба дилърът няма, така че отлагането на упражняване на правото на данъчен кредит е неприложимо21.

13. Съгласно § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС при получени авансови плащания до 31.12.2011 г. за доставки с данъчно събитие след датата на влизане в сила на измененията, когато с приетия ЗИД на ЗДДС е променено данъчното третиране на доставката и същата е станала облагаема, се прилага по отношение на доставката и цялата данъчна основа данъчният режим към датата на данъчното събитие, т.е. прилага се новият режим на облагаема доставка. Тази разпоредба ще се приложи то отношение на доставките с предмет право на строеж, за които данъчното събитие настъпва след издаване разрешението за строеж.22

14. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС измененията влизат в сила от 01.01.2012 г.

Забележка:
1 Включително когато изпращането представлява вътрешна за предприятието вътреобщностна доставка, срв. чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
2 Срв. чл. 27, ал. 1 т. 2 и 3 в старата редакция на разпоредбата.
3 Срв. чл. 80, ал. 1 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО
4 Именно възможността за изкуствено договаряне и изкривена информация стои изобщо в основата на облагането на сделките между свързани лица. В този смисъл срв. Transfer Pricing Guidelines for Multinational Enterprises and Tax Administrations,, OECD, Paris, 1995
5 Най-общо коефициентът се изчислява като съотношение между облагаемите доставки и сбора от облагаемите и освободените доставки.
6 Практическото приложение на тази разпоредба е твърде усложнено поради необходимостта от преразпределяне на възнаграждението по две юридически отделни доставки въз основа на неясно какъв критерий. Аргумент за това е и по същество липсващата съдебна практика по въпроса.
7 Настаняване, предоставено от хотелиер при старта редакция на разпоредбата.
8 Все пак и при старата редакция на разпоредбата не е налице съществено разминаване в същността на услугата предвид разпоредбите на § 1, т. 2 и 3 от ДР на Закона за туризма и предвид факта, че мястото на изпълнение е винаги там, където се намира недвижимия имот, където се предоставя наставянето съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "в". Всъщност след изменението законът се съобразява с практиката на Съда на ЕО, която изключва качеството на доставчика или получателя като определящ белег на доставката, освен ако това не е изрично предвидено в Общностното прово, а по начало се изследва същността на доставаката. Срв. напр. решение по дело С-281/ 91 и С-2/ 95.
9 С това изменение на ДОПК всъщност отпада разделението на сроковете за извършване на ревизия според това, дали ревизираното лице е участвало или не във вътреобщностната търговия.
10 Данъчно задължени лица, които извършват както облагаеми, така и освободени или извън независимата икономическа дейност доставки.
11 Която всъщност обхваща всички дейности на лицето и тази, извършвана в качеството му на едноличен търговец , е само една част.
12 Съгласно тази особена уредба става въпрос за услуги, които туроператорът е закупил и те действително се предоставят от други данъчно задължени лица като хотелиери, превозвачи, ресторантьори и пр., но които туроператорът предлага на клиенти от свое име и без изменение, срв. чл. 136 от ЗДДС.
13 За сравнение с по-рано действалия режим, когато получателят е данъчно задължено лице, туроператорът начисляваше данък по общия ред. В този смисъл, срв. писмо № 24-00-33/18.05.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, т. ІІ, 1, http://www.nap.bg/, Това се дължеше на обстоятелството, че получателят на услугата, облагане на марж се определяше като турист, т.е само физическо лице по силата на § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС в старата й редакция във връзка с § 1, т. 1 от ДР на Закона за туризма.
14 В този случай приложение намира облагането на марж, като мястото на изпълнение се определя според установяването на туроператора съгласно чл. 137 от ЗДДС.
15 Срв. чл. 45 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, съответно чл. 21, ал. 4 б. "в" от ЗДДС.
16 Свързано с всички задължения и отговорности по начисляване, деклариране, отчитане и пр.
17 Например в услугата се включва и участие в развлекателно мероприятие в трета държава членка. Въобще когато е налице туристически пакет, който комбинира множество услуги, предоставяни на крайния клиент се поставят редица въпроси, чийто отговор не винаги е ясен и лесен. Например има ли налице основна или няколко основни доставки, налице ли са съпътстващи доставки, ако да, кои са те, към коя от основните доставки са съпътстващи и пр., къде е мястото на изпълнение на всяка една от основните доставки и т.н.
18 Общият ред обаче няма да се приложи, ако единият туроператор действа като посредник (агент) на другия или иначе казано предлага услугите от чуждо име като посредник. В този случай приложим ще остане режима на маржа, тъй като доставката ще е между първия туроператор и пътуващото лице, а само за комисионното възнаграждение ще се приложи общия ред.
19 В контекста на измененията това означава незабавно упражняване на правото на данъчен кредит, без то да се отлага до момента на продажбата на стоките. Срв. чл. 143, ал. 1 в редакцията действала до 01.01.2010 г. във връзка с чл. 151, ал. 4 в предишната му редакция.
20 С изключение на посочените произведения на изкуството и антики, срв. 143, ал. 3 от ЗДДС
21 Подобни уточняващи изменения на законодателството всъщност, макар и да внасят по-голяма яснота, винаги водят до въпроса за правоприлагането и тълкуването на разпоредбите в старата им редакция и защо, ако законът е бил същия и преди изменението, то изобщо се прави изменение. Подобни редакционни и уточняващи изменения по-скоро следва да се избягват, защото е възможно да предизвикат по-голяма правна несигурност и освен това съществено засягат стабилността на законодателството.
22 Срв. т. 2 по-горе.

Промените в ЗДДС, засягащи облагането на туристическите услуги, ще направят фирмите равнопоставени

http://www.factor-bs.com/news-21771.html
Настоящата статия няма за цел да дава тълкувания и предписания на занимаващите се с бизнес лица в областта на предлагането, най-общо казано, на туристически услуги, тъй като всеки казус и дейност трябва да се разглежда в конкретния случай. В тази област се занимават достатъчно компетентни счетоводители, счетоводни фирми, адвокати и други, които могат да ви дадат за всеки конкретен случай компетентна и полезна консултация и информация.

Статията има за цел да заостри вашето внимание, че от 1 януари 2012 г. в областта на предлагането на туристически услуги има промени и те ще засегнат твърде много фирми, занимаващи се с този вид бизнес.

През 2011 година в областта на облагане с ДДС в туризма бяха направени няколко промени, които засягаха както ставката, така и сферата на облагане. Тъй като промените бяха въведени в хода на календарната година и засягаха една част от занимаващите се с този бизнес, част от тях, и то предимно от малкия, семеен бизнес, неправилно тълкуваха и прилагаха промените в ЗДДС. Идеята с направените промени, обнародвани в ДВ бр.99/2011 г. е всички потребители на туристически услуги да бъдат  равнопоставени.

По-долу ще се опитам да покажа част от направените промени в ЗДДС, касаещи облагането на предлаганите туристически услуги.

§3.Чл. 66, ал. 2 от ЗДДС се изменя така:

„(2) Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.“

Текстът на чл. 136. гласи: (1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.                                                                                                                                                    

(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.  
(3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:       

1. доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице;
2. доставка от туроператор към туроператор.“

С измененията в цитираните текстове, по отношение облагането с ДДС на хотелиерските услуги, от началото на 2012 г. ще настъпят по същество няколко промени:

1. Ставката за облагане на услугите по настаняване, когато са част от организирано пътуване (вкл. и съпътстващите го други туристически услуги, като неделима част от основната доставка по настаняване и с общо определено плащане), е уеднаквена и тя е 9 %.
2. Намалена е ставката на услуги по настаняване, предоставено от хотелиери, което не е част от организирано пътуване. Намалението е от 20 % на 9 %.       

3. Премахнато е различното третиране на хотелиерските услуги в зависимост от това кой е клиент на хотелиера – туроператор или самото физическо лице – турист. Услугите по настаняване, предоставяни от хотелиери, ще се облагат с една и съща ставка на данъка – 9 на сто. Постигнато е изравняване на данъчните ставки за организирания групов туризъм и за пътуванията на отделните туристи, които не ползват услугите на туроператори.

4. Отсядането в хотел по време на командировка също ще се облага с намалената туристическа ставка от 9 % ДДС. По-ниската ставка на ДДС ще се ползва от всяко „пътуващо лице“, а не само от туристите, както беше досега.

5. По-ниската ставка ще се ползва не само за нощувка в хотел, както е в момента, а също и при настаняване в средства за подслон и места за настаняване.

При доказване настаняване, предоставено от хотелиер, което не е част от организирано пътуване по чл. 66, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи: 
1. копие от регистъра на настанените туристи;        
2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;     
3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона./чл. 40 ППЗДДС/.   

Трябва обаче да се има предвид, че същото не засяга услугите, оказвани на туристи, които директно контактуват с хотелиерите, без да прибягват до услугите на туроператори и да ползват предлаганите от тях туристически пакети.

Прилагането на промените в ЗДДС тепърва предстои и като по правило предполагам, че ще има много тълкувания и указания. В закона има и други изменения и въведени нови понятия, така че моят съвет е да прочетете внимателно ДВ, бр.99/ 2011 г.

вторник, 10 януари 2012 г.

Ще правим справки в НАП с персонален код

http://dnes.dir.bg/news/uslugi-nap-kod-10277692?nt=4
Трудовите договори, осигурителният доход, задължителното пенсионно осигуряване и други услуги вече могат да се проверяват в НАП чрез безплатен персонален идентификационен код.
Гражданите и фирмите могат да подадат от утре заявление в агенцията и лично да получат кода си, което ще отнеме минути, съобщи на брифинг в НАП Боряна Георгиева, шеф на дирекция "Обслужване", предаде БТА.

С уникалния код ще се спести време за достъп до информацията, похвалиха се от агенцията.
На практика с такъв код лицето ще влезе с идентификатор - БУЛСТАТ или ЕГН, и ще се проверява например дали трудовият му договор е депозиран.
"Кодът ще ни позволи да виждаме своите лични данни в интернет. Стартираме тази година с 3 услуги, достъпни с персонален код - какъв трудов договор е декларирал съответният ни работодател, на какво работно време се трудим, да видим осигурителния си доход и парите, платени за допълнително пенсионно осигуряване", уточни и говорителят на НАП Росен Бъчваров.

В бъдеще може да се подават удостоверения и за достъп до сметката на лицата и за определени плащания.

вторник, 3 януари 2012 г.

Някои налож(ени)ителни ДДС промени през новата година

http://www.capital.bg/biznes/finansi/2012/01/02/1737173_niakoi_nalojeniitelni_dds_promeni_prez_novata_godina/?ref=novo24

 В края на всяка календарна година специалистите, практикуващи в областта на счетоводството и данъците, по традиция очакват поредната порция промени в данъчното законодателство, влизащи в сила през следващата година. И тази година, разбира се, не беше изключение.

Така например приетите промени в ЗДДС бяха обусловени основно от необходимостта да се отстранят противоречия между българското и европейското ДДС законодателство. Естествено имаше и неизбежните дребни (или недотам) корекции от редакционно-технически характер.

Интересната тенденция, която вече се очертава, е, че в количествено отношение промените намаляват, а в качествено - съществени са само промените във връзка с хармонизирането с европейското законодателство.

Въпроси без отговор


Логично възникват няколко въпроса:
Продължава ли да има несъответствия между ЗДДС и европейската ДДС директива? На какво се дължат тези несъответствия? Очевидно неточно транспониране на текстовете от директивата, грешно интерпретиране на разпоредбата на директивата, непознаване на европейска съдебна практика, други причини?

Колко време ще отнеме да се отстранят несъответствията (или поне очевидните такива) предвид факта, че България е член на Европейския съюз вече пет години?

Нови сгради и УПИ

В опит да хвърля светлина върху тези въпроси ще разгледам в поредица от статии промените в ЗДДС в сила от 01 януари 2012 г., касаещи специфични случаи на определяне на данъчната основа за ДДС цели. По-конкретно това са: отпадане на ограничението за данъчната основа на нови сгради и урегулирани поземлени имоти (УПИ) и данъчна основа при сделки между свързани лица.

Това, което желая да демонстрирам, е един нерадостен факт, а именно, че членството на България в ЕС е онзи фактор, който допринася за справедливостта на българската данъчна система изобщо и неутралността на ДДС системата в частност.

Заобикаляне на европейското законодателство

Данъчното третиране при доставки на нови сгради и УПИ до края на 2011 г. изискваше данъчната им основа да не бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването им. С други думи, при продажбата им трябва да начислиш ДДС поне толкова, колкото ти е било начислено при покупката им, независимо от реалните (договорените) покупни и продажни цени.

Важно е да отбележим, че този ограничителен режим (с някои изключения) беше приложим за всички стоки до края на 2006 г. Онова, което се случи на 01.01.2007 г. и наложи отмяната на универсалния ограничителен режим, бе, че България се присъедини към ЕС и вече трябваше да спазва изискванията на европейското ДДС законодателство. А в него такова ограничение на данъчната основа не съществува.

Логично възниква въпросът дали след като ограничителният режим е бил запазен само за нови сгради и УПИ, в европейското ДДС законодателство е съществувал релевантен специален режим (изключение). Отговорът е - не. В такъв случай получила ли бе България разрешение за дерогация от това европейско правило? Отговорът oтново e не!

Тогава как така България не спазваше ясно европейско правило, без да е получила изрично разрешение за това? Тук мога да посоча вероятно поне две причини, обясняващи подобно поведение: подозрение за евентуални данъчни измами при сделки с такива активи и очакване, че европейците няма да забележат (или поне не скоро).

Данъчна основа

Схващането, че ограничението на данъчната основа е средство за борба с данъчни измами, е широко разпространено не само сред законотворците и органите на НАП, но и сред самите данъкоплатци. В преходния петгодишен период (от 2007 г. до 2011 г.) често в практиката възникваха смущения как така бихме могли да имаме право да начислим ДДС, по-ниско от това, което сме ползвали като данъчен кредит (напр. продажба на използвана машина, камион и подобни). Така не се ли ощетява държавният бюджет? Ясният отговор е - не.

За да обясня този отговор, трябва да припомним, че идеята на ДДС като данък е да облага крайното потребление, т.е. реалният бюджетен приход от ДДС (с известна условност) е начисленият данък при продажбата на краен потребител. В тази връзка всяко начислено и платено ДДС на предходен етап от веригата на доставки (т.е. покупка за целите на икономическата дейност на лицето/фирмата) подлежи на възстановяване чрез системата на данъчния кредит, т.е. не представлява реален бюджетен приход.

Така продажбата на вече употребяван актив на цена, по-ниска от покупната му, не само е икономически оправдано предвид амортизирането му, но и не води до отклоняване от ДДС, тъй като приходът от ДДС произтича от данъка, начислен върху продажната цена на стоките/услугите, произвеждани/предоставяни посредством този актив, а не от продажната цена на самия актив (още повече че, ако е напълно амортизиран и се бракува, продажната му цена всъщност е нула).

В допълнение, ако получател по доставката на употребяван актив е друго данъчно задължено лице, имащо право на данъчен кредит, то липсата на реален бюджетен приход е очевидна, а оттам и липсата на необходимост от режими на корекция на данъчната основа.

Абсолютно същата логика на разсъждения е приложима и за новите сгради и УПИ (макар, разбира се, УПИ да не са амортизируеми активи). Ако се продава на данъчно задължено лице, имащо право на данъчен кредит, то регулацията на данъчната основа е безсмислена. Ако се продава на краен потребител, нямащ право на данъчен кредит, то ДДС следва да се дължи върху реално договорената цена по сделката, независимо от това каква е била предходната покупна цена за същия имот.

Отново възниква въпросът дали ако се продава на загуба (напр. разходите по строежа са по-високи от продажната цена на имота), така не се ощетява бюджетът, тъй като в крайна сметка възстановеното ДДС ще е по-голямо от начисленото. И отново отговорът е не.  Реалният бюджетен приход е данъкът върху крайната цена на имота, а всеки начислен данък на предходни етапи подлежи на възстановяване.

В условията на финансово-икономическа криза е нормално цените на имотите да се понижават и предприемачи в сектора да реализират загуби. Само че ДДС е потребителски данък, а не е система за наказване на икономическата неефективност или пазарната недалновидност.
Въпросите за съществуващите все пак измами и намесата на ЕС ще разгледаме в продължението на статията.

Образци на документи по ЗДДФЛ

Годишна отчетност за 2011 година

През 2012 година ще продължи да функционира изграденият от НСИ и НАП единен вход за подаване на годишната данъчна декларация и годишния отчет за дейността, т.е. ще можете да подадете данъчната си декларация и годишния отчет за дейността на едно място съгласно Заповед за определянето на реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет за дейността на задължените лица (респонденти).
За да получите съответните указания и инструкции за попълването на годишния отчет за дейността, моля, изберете съответната група, в която попадате:
     
       
        
      
         
         
          
    
   
       
Ако Вие сте били икономически неактивно лице през отчетната 2011 г., не се изисква да представите празен Годишен отчет за дейността. Необходимо е да попълните Декларация за неактивност през 2011 година (Приложение 12).Всички лица, които нямат задължение за подаване на годишна данъчна декларация за 2011 г., но са длъжни да представят годишен отчет за дейността си през 2011 г. или декларация за неактивност, съгласно чл. 20 от Закона за статистиката, подават отчета (декларацията за неактивност) единствено в информационната система на НСИ (ИС „Бизнес статистика“) или в съответното ТСБ на хартия.      

На интернет страницата на НСИ, в рубриката  За респондентите ---> Годишна отчетност за 2011 година  са публикувани указания, инструкции и подробна информация по темата.

Честита Нова година!

Честита 2012 година! Екипът на  "Прима Интелект" ЕООД желае на всички вас, нашите партньори, здраве и успех във всяко начинание!

Нека новата година бъде по-добра и успешна от предходната и дано късметът ни съпътства на всяка крачка!

Новата година без съмнение ще ни донесе и нови възможности – както в личен, така и в професионален план.

Нека всеки се възползва от тях по най-добрия начин и когато дойде време за равносметка в края на 2012 година, да почувства удовлетворение и задоволство.

На вас и вашите семейства още веднъж пожелаваме здраве и късмет!
Успех!