неделя, 6 ноември 2011 г.

Право на данъчен кредит за разходи за хотелско настаняване

http://balans.bg/1233-dds-9/
Въпрос:
Има ли значение при настаняването с каква цел е туристът в хотела /командиривка, туризъм, почивка/? Според някой мнения, при командировани служители на фирми или при различни фирмени мероприятия, настаняването трябва да е с 20%. Но на какво основание?
Мненията са, че от НАП няма да признават данъчен кредит на фирмите, ако ДДС е 9%, защото ги смятат за представителни разходи. Има ли основания за такова мнение и тълкуване?

 Отговор на експерта ПламенДонев:
Здравейте,

Моето мнение е, че независимо от целта на престоя на лицето в хотела хотелиерът винаги следва да начислява 9% ДДС. За мен не съществува нормативно оснавание за различен подход. Считам, че текстът на чл. 66, ал. 2 е ясен и недвусмислен.
Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:
1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
2. вноса на стоки на територията на страната;
3. облагаемите вътреобщностни придобивания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, е в размер 9 на сто.
 Нека само да напомня, че и в мотивите на Министерство на финансите, подготвило законодателните промени, ясно бе посочено, че се цели уеднаквяване на данъчната ставака за един и същ вид услуги, тъй като досегашният режим бе в противоречие с европейското ДДС законодателство.

Бих бил благодарен да ми изпратите документи (или линкове към тях) на НАП, в които да се твърди, че хотелски фактури с 9% ДДС са представителни разходи без право на данъчен кредит. Считам подобни твърдения за абсолютно необосновани, тъй като не намират никаква опора в настоящите законови текстове.
Чл.68 ал. 1 няма посочено изискване за процента на ставката на ползвания данъчен кредит:
Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
3. осъществен от него внос;
4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Предполагам, че объркването сред органи на НАП (надявам се да не е масово все пак) идва от познатото официално становище на НАП по темата за туристическите услуги от 2007 г., в което действително се твърди, че фактури със 7% ДДС (по тогавашната ставка) не дават право на данъчен кредит, тъй като ставката бе приложима само за пакетни туристически услуги, получени от физическо лице за лични нужди. С промяната на ДДС режима, обаче, ставката от 9% е универсално приложима за всички услуги по настаняване, предоставени от хотелиер, и въпросната част от становището на НАП вече не е приложима поради отпаднало нормативно основание.Поздрави,
Пламен Донев

Няма коментари:

Публикуване на коментар