понеделник, 24 октомври 2011 г.

Промени в КТ, ЗМ и ЗАДС ДВ бр.82/21.10.2011

Благодарение на http://www.tita.bg/news/262
[21.10.2011]
В ДВ, бр. 82 от 21.10. 2011 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД КТ), както и ЗИД на Закона за митниците (ЗМ), като със Заключителна разпоредба на ЗИД ЗМ е направена и промяна в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).


Промени в Кодекса на труда


Основната промяна е свързана с нормативно уреждане на специфичните трудови правоотношения при работа от разстояние чрез създаване на раздел VIIIб “Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние в глава пета “Възникване и изменение на трудовото правоотношение” на Кодекса на труда, като се приема, че работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя, имаща доброволен характер. В тази връзка са допълнени понятията „Работодател” и „Работно място”, регламeнтирани в т. 1 и т. 4 от § 1 на ДР на КТ.

Други промени:
  • въвеждане на понятие и нова разпоредба, свързани с командироване по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ, т. е. командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария за срок по по-дълъг от 30 календарни дни – дефинирано е понятието „командироване по смисъла на чл. 121, ал. 3” (т. 16 от § 1 ДР на КТ) и е създадена нова ал. 4 към чл. 123 от КТ, а именно: - условията на заплащане в приемащата държава в случаите по чл. 121, ал. 3 от КТ не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство.
  • регламентиране на изискване за задължителни предварителни медицински прегледи на лицата, които кандидатстват за работа, които следва да се заплащат от самите лица (чл. 287 от КТ).

Промени в Закона за митниците

Най-важната част от промените е свързана с:
  • предоставяне на правомощия на митническите органи за:
- разследване на митнически престъпления чрез създаване на института на разследващия митнически инспектор (чл.10а от ЗМ);
- задържане на лица във връзка с митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система, посочени в чл. 234, 242, 242а, 251, 255 и 256 от Наказателния кодекс в срок до 24 часа (чл. 16а и чл.16б от ЗМ).
  • изискване към митническите органи преди издаване на решение във връзка с прилагането на митническите разпоредби, неблагоприятни за лицето, да му съобщават мотивите за решението си и да му предоставят възможност за изразяване на становище в определен срок (чл. 19, ал. 4 от ЗМ).
Промените са сила от 01. 01. 2012 г.


Промени в Закона за акцизите и данъчните складове


С § 10 от ЗР на ЗИД на ЗМ е направено и изменение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като се създават правомощия за полицейските органи да съставят актове за установяване на административни нарушения при установени от тях случаи на нарушения, регламентрани в чл. 123, ал. 1, 2 и 6 от ЗАДС (нарушения, свързани с продажба на акцизни стоки без бандероли, респ. подправени или с изтекъл срок или облепени с бандерол DUTY FREE извън търговските обекти за безмитна търговия). В тези случаи издаването на наказателните постановления и провеждането на административнонаказателното производство остават в компетентност на Агенция „Митници”. Полицейските органи ще имат компетентност единствено по образуване на административнонаказателното производство (чл. 128, ал. 3 от ЗАДС).

Промяната е сила от 01. 01. 2012 г.
 
Прочетено 133 пъти

петък, 21 октомври 2011 г.

Указание относно данъчния контрол при вътреобщностните доставки

               МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
              НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
1000  София, бул. “Княз Дондуков” № 52  Телефон: (02) 98591  Факс: (02) 9870827

До

№ 20-00-53                         Териториална дирекция на нап –

Дата 21.02.2011г.                    гр....................................
 териториална дирекция “ГДО”
 дирекция “ОУИ”
 гр....................................
 
Относно: действията на органите по приходите при декларирана вътреобщностната доставка /ВОД/, когато при осъществен данъчен контрол  се установи, че стоките - предмет на ВОД, не са транспортирани до друга държава членка

В настоящото указание на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за националната агенция за приходите се дават насоки за действия на органите по приходите, когато при осъществяване на производства по повод извършени от задълженото лице ВОД се установи, че стоките - предмет на ВОД, не са транспортирани до друга държава членка. Следва обаче да се има предвид, че тези насоки не са изчерпателни и органите по приходите не следва да се ограничават единствено в установяване на описаните в настоящото становище факти и обстоятелства, а и да следят за проявлението на нови, необхванати до момента такива.

Прилагането на нулева ставка за ВОД е допустимо само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на страната. Тежестта на доказване е за данъчно задълженото лице, тъй като ВОД представляват изключение от общото правило за облагане на всички доставки с място на изпълнение на територията на страната.
С оглед мотивите на Решението на Съда на ЕО по дело С-409/04 („Телеос”) както и с оглед практиката на ВАС (Решение № 15983/22.12.2009 г.) органите по приходите освен доказателства за липса на превозване на стоката извън територията на страната във всички случаи следва да събират доказателства относно поведението на доставчика във връзка с претендираната ВОД.
В този аспект от значителна важност е при упражняването на данъчния контрол органите по приходите да събират доказателства за факти и обстоятелства, от които да може да се направи обоснован извод, че доставчикът не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности или иначе казано не е положил грижата на добрия търговец, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама.
          Едно от кумулативните условия за прилагане на режима, установен за ВОД за дадена доставка на стоки, е че стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът на същите да започва от територия на страната и да завършва на територията на друга държава членка, независимо за чия сметка е осъществен транспортът. В тази връзка са възможни следните три варианта за осъществяване на транспорт на стоките при извършване на вътреобщностна доставка:
Ø    транспортът е извършен от доставчика;
Ø    транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице;
Ø    транспортът е извършен от получателя.

В зависимост извършването на транспорта са възможни следните хипотези във връзка с преценката относно добросъвестността на доставчика при недоказан ВОД:

            1. Транспорт, извършен от доставчика
            Когато транспортът е извършен от доставчика и се установи, че стоките не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната, това ще бъде достатъчно основание да се откаже прилагането на нулева ставка за декларираната ВОД. Обстоятелството, че доставчикът е следвало да извърши транспорта показва ясно, че той е знаел, че не е налице ВОД, тъй като стоките не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната.

2. При транспорт, извършен от получателя или от трето лице
В случаите, при които транспортът се извършва от получателя или от трето лице задължително следва да се съберат доказателства и да се предприемат процесуални действия с цел установяване на липсата/наличието на осъществен транспорт на стоките извън територията на страната.
Ако органът по приходите установи, че стоките предмет на доставката не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната, напр. транспортната фирма не разполага с ресурс за извършването на транспорта – няма служители или транспортни средства или те са недостатъчно или неподходящи за целта, въобще отрича да е извършвала такива превози или фирмата не съществува, то в тези случаи очевидно са налице неистински или с невярно съдържание документи, доколкото или транспортният документ, или писменото потвърждение от получателя или упълномощеното от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка няма да са издадени от посочените в тях лица или ще удостоверяват неистински обстоятелства.
Възможно е да са налице и други обстоятелства, които внасят основателни  съмнения в осъществяването на доставката във вида, който е твърдян от доставчика и съответно в документите относно транспортирането на стоките. Такива обстоятелства биха били неоткриването на получателя от страна на администрацията на съответната държава членка или същото е дружество без офис - "пощенска кутия", или дейността му не съответства на характера на доставката или няма средства за осъществяване на такава доставка, налице е липса на складови помещения, персонал, техника за осъществяване на последващи доставки със стоките, по които той се явява получател, непредоставяне на документи от страна на получателя, отричане от негова страна, че е получавал стоки от доставчика, липса на насрещна престация за стоките и/или за транспортирането им, както и др. подобни. Следва да се има предвид, че извод, че доставката не следва да се третира като вътреобщностна, може да бъде направен само след комплексно изследване на всички относими към доставката обстоятелствата, като тяхното тълкуване трябва да бъде цялостно, във взаимна връзка и съвкупност.
Както вече бе посочено, във всички случаи освен липсата на транспорт е необходимо събиране на допълнителни доказателства относно знанието или възможността за знание при полагане грижата на добрия търговец от страна на доставчика относно неизпълнението на условието за транспортиране на стоките като същностен белег на ВОД. Фактите и обстоятелствата, които биха могли да имат значение и при които би могло да се счита, че доставчикът не е положил дължимата от него грижа и не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама могат да бъдат различни според конкретния случай. Така например е необходимо да се изследва:
Ø    осъществил ли е доставчикът проучване на получателя, неговата надеждност и платежоспособност и по какъв начин - като например проверки в публичните регистри, събиране на информация за доставчика, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и други -  при сделки с висока стойност. Кои са сделките с високи стойности на престациите следва да  се преценява въз основа на два критерия:
·                   обективно – надхвърлянето на определена стойност винаги квалифицира сделката като такава с висока стойност. Тази стойност обаче също  не може да се определи отнапред, а се дефинира в зависимост от отрасъла и сферата на дейност на задълженото лице. Очевидно е например, че при търговия на плодове и зеленчуци или нефтопродукти от големи компании на едро, особено с акцизни стоки тези стойности ще се различават. Във всеки един конкретен случай това ще се преценява самостоятелно от органа по приходите. Възможно е също отделните сделки да не са с голям обем, но договорът да е с продължително действие и да предвижда извършването на много доставки, които сумарно да формират висока стойност. В този случай те следва да се разглеждат с оглед тяхната съвкупност и предвид очакванията на доставчика за множество сделки по сключения договор;
·                   субективно – тук определящ е обемът на дейността и осъществяваните от лицето доставки. Така дори и обективно сумите да не са големи, то е възможно за задълженото лице предвид на по-ниския обем на осъществяваните от него доставки, същите да се явят като значителни по стойност и следователно лицето да е следвало да предприеме мерки за установяване надеждността на получателя.
Ø    налице ли е обичайната търговска кореспонденция между страните, удостоверяваща процеса на сключване на сделката; 
Ø    сключени ли са писмени договори между страните – особено, когато са налице продължителни правоотношения;
Ø    налице ли са в договорите ясно дефиниране на правата и задълженията на страните и адекватен механизъм за обезщетяване и гарантиране на получателя от недостатъци на стоката, неспазване на сроковете за доставката и други нарушения на предвидените от договора права и задължения на страните;
Ø    обстоятелства относно начина на плащане - получателят заплаща изцяло и преди осъществяването на доставката цената по сделката; не може категорично да се установи извършеното плащане или плащането постъпва от български банки, независимо, че получателят е чуждестранно лице и липсва разумно обяснение за това;
Ø    предприел ли е доставчикът действия по събиране на своето вземане в случай, че не е налице плащане съгласно договореностите между страните;
Ø    обстоятелства относно договорения транспорт – например транспортът следва да се осъществи от чуждестранна транспортна компания, която е непозната за доставчика, но същият не е предприел обичайните действия за проучване надеждността й;
Ø    съответстват ли условията по сделките на нормалната икономическа логика. Налице е несъответствие например когато:
·        получателят осъществява сделки с български доставчици за стоки, които традиционно се произвеждат в страната на получателя или е очевидно, че в страната на получателя същите могат да бъдат закупени на по-ниски цени;
·        получателят закупува морално остарели, неизползваеми предвид съвременната икономическа или техническа обстановка стоки или такива стоки, които не се търгуват на пазара;
·        получателят заплаща по-висока от пазарната цена. Доставчикът следва да е проучил каква е причината получателят да е готов да заплати по-висока цена;
·        стоките са доставени на доставчика от лице, което посочва или осъществява контакта с бъдещия получател по ВОД;
·        се установят други обстоятелства, които могат да определят доставката като попадаща в общоизвестното стопанско правило „твърде изгодно, за да е вярно”.
Ø    налице ли е общодостъпна информация, включително сигнали от други лица и търговци, че дружествата получатели или техни представители или собственици са свързани с недобросъвестни действия, насочени към увреда на фискалните интереси на държавите членки. Такива данни например биха могли да бъдат публикувани на интернет страницата на съответната приходна администрация на държавата-членка;
Ø    дали собственици, управители или представители на получателя са български физически лица, особено когато лицата притежават или управляват български дружества, които имат дейност, сходна с дейността на доставчика и извършват сделки, съвпадащи с неговия предмет на дейност.

Следва да се има предвид, че изброените по–горе факти и обстоятелства, свързани с полагането на грижата на добрия търговец от страна на доставчика по ВОД не са изчерпателни, а примерни. В зависимост от условията по конкретната сделка може да са налице и други обстоятелства, които да показват липсата на полагане на дължимата грижа.


      Изпълнителен  Директор на
                                                                 НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА  
                                                                 ПРИХОДИТЕ
                              
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Данъчно третиране на доставките на обща туристическа услуга според практиката на Европейския съд в Люксембург

Благодарение на: http://www.vedomost.info/danachno-oblagane/263-danak-dobavena-stoinost/28924-danachno-tretirane-na-dostavkite-na-obshta-turisticheska-usluga-spored-praktikata-na-evropejskiya-sad-v-lyuksemburg

В статия за "Труд и право" Ивайло Кондарев разглежда практиката на Европейският съд за прилагането на ДДС при доставки на обща туристическа услуга. Статията е разделена на четири точки:
1. Цел на специалният режим, прилаган за доставките на обща туристическа услуга
2. Лица, които могат да извършват обща туристическа услуга
3. Организиране на образователни мероприятия като туристическа услуга
4. Единична туристическа услуга, третирана като обща
1. Цел на специалния режим, прилаган за доставките на обща туристическа услуга
1.1. Понятието “доставка на обща туристическа услуга” е дефинирано за целите на ДДС в чл. 136, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Според посочената законова разпоредба това е съвкупност от предоставяни от името на туроператор (или туристически агент) стоки или услуги във връзка с пътуване на турист, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които туристът се възползва пряко. В такива случаи се приема, че е налице една доставка на обща туристическа услуга (ОТУ), а не множество изпълнени отделни сделки, за всяка една от които да се прави самостоятелна преценка за облагаемост и да бъдат отделно определяни нейните данъчни елементи. 
С чл. 136-142 ЗДДС (глава 16 от закона) за извършваните от туроператорите доставки на ОТУ се въвеждат особени правила за определяне на повечето от основните данъчни категории, на които се базира облагането на сделките с ДДС. Това важи най-вече по отношение мястото на изпълнение на доставката, данъчната основа и правото на данъчен кредит; а също така за датата на настъпване на събитието и изискуемостта на ДДС за него.
Аналогично третиране на общата туристическа услуга на това в нашия закон съществува и в чл. 26, параграф 1 от Шеста директива на Съвета на ЕИО от 1977 г., съответно - в чл. 306-310 от заменилата я Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС.
1.2. Според практиката на Съда на Европейските общности - СЕО (сега Съд на Европейския съюз - СЕС), с чл. 26, параграф 1 от Шеста директива (респ. с чл. 306, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО) се пояснява, че предвиденият в тази разпоредба специален режим се прилага за сделките на туристически агенти и туроператори, когато те действат от свое име по отношение на пътуващото лице и при предоставяне на туристическата услуга използват стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица. Следователно от самия текст на посочената разпоредба следва, че предвиденият в нея специален режим може да се приложи по отношение на предоставяната от туристически агент услуга, ако същата е свързана с дадено пътуване (т. 14 и 15 от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 9 декември 2010 г. по дело C-31/10 - Minerva Kulturreisen GmbH).На второ място, в същото свое решение СЕС напомня, че чл. 26 от Шеста директива предвижда изключение от общия режим на данъчната основа за някои сделки на туристически агенти и туроператори; и по тази причина упоменатият член трябва да се прилага само доколкото това е необходимо за постигане на целта на директивата (така е и според решение от 22 октомври 1998 г. по дело C-308/96 - Madgett и Baldwin).
Според СЕС (СЕО), целта на предвидения в чл. 26 от Шеста директива (респективно в чл. 306 - 310 от Директива 2006/112/ЕО) специален режим е приложимите правни норми да бъдат съобразени с особения характер на дейността на туроператорите и туристическите агенти (действащи от свое име). От съдебната практика следва, че тази дейност най-често се състои от доставката на различни услуги - по-специално транспортни услуги и услуги по настаняване, извършвани както извън, така и на територията на държавата - членка, където предприятието е установило своята икономическа дейност (или има постоянен обект). Прилагането на общите разпоредби относно мястото на данъчно облагане, данъчната основа и приспадането на заплатения ДДС по получени доставки би довело, поради големия брой услуги и местата на извършените доставки, до практически трудности за предприятията, съответно до възпрепятстване на тяхната дейност (решение на СЕС от 9 декември 2010 г. по дело Minerva Kulturreisen GmbH - т. 18, и решение от 22 октомври 1998 г. по дело Madgett и Baldwin).
Определяйки едно-единствено място на изпълнение (на облагане) - там, където е установен туроператорът (или където той има постоянен обект, от който е извършил ОТУ), и определяйки за данъчна основа маржа на туристическия агент или туроператора, директивата цели предотвратяването на трудностите и осигуряване на по-лесното упражняване на правото на данъчен кредит, независимо в коя държава е начислен ДДС, предмет на приспадането.
Според практиката на СЕО, тъй като този режим е изключение от предвидения общ режим за облагане с ДДС в Шеста директива, той трябва да бъде прилаган само дотолкова, доколкото да бъдат постигнати целите, които го обуславят. Необходимо е разпоредбите на чл. 26 от Шеста директива (чл. 306-310 от Директива 2006/112/ЕО)да бъдат тълкувани съобразно заложените в тях цели, но и съгласно принципа за неутралитет на данъка, присъщ на общата система на ДДС.
1.3. С въвеждането в закона на специалните правила, предвидени за облагането на доставката на обща туристическа услуга, се постига желан резултат - всеки от нейните елементи да бъде обложен с ДДС, със ставката, предвидена за съответната доставка, включена в състава на общата туристическа услуга.
ПРИМЕР: 
Туроператор предлага организирано пътуване на чуждестранни туристи, което включва превоз от Полша до България, храна и нощувки в български хотели, посещение на исторически обекти у нас и развлекателно мероприятие в Гърция.
В случая превозът на туристите до България е облагаем с нулева ставка - чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗДДС, хотелиерите начисляват на туроператора ДДС със ставка 9 на сто (чл. 66, ал. 2 от закона), за посещението на нашите исторически обекти няма начислен ДДС - доставката е освободена съгласно чл. 42, т. 1, буква “г” ЗДДС, а за развлекателното мероприятие в Гърция туроператорът получава фактура с начислен гръцки данък със съответната ставка (за начисления му гръцки ДДС и за този със ставката от 9 на сто туроператорът няма право на данъчен кредит). Същевременно, формирайки данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга, туроператорът начислява 20 на сто български ДДС върху маржа по чл. 139, ал. 1 ЗДДС. Така всяка от съставните части на общата туристическа услуга се облага със ставката ДДС, предвидена и приложима в държавата - членка, в която туристът действително ползва отделната конкретна услуга.
2. Лица, които могат да извършват доставка на обща туристическа услуга 
От разпоредбите на чл. 136-142 ЗДДС излиза, че същите могат да бъдат прилагани единствено от лица, които се явяват туроператори или туристически агенти (действащи от свое име). Този извод обаче не е съвсем верен.
В решение на СЕО от 22 октомври 1998 г. по дело C-308/96 - Madgett и Baldwin, се посочва, че специалният режим за облагане не трябва да се прилага единствено по отношение на туроператорите и туристическите агенти, които отговарят на условията за такива според приложимите за тази дейност норми и правила. Причината е, че това би довело до различно данъчно третиране на услуги от еднакво естество; и то само поради различие във формалните белези на лицата, които ги извършват. За СЕО подчиняването на разпоредбите на чл. 26 от Шеста директива на предварително дадената характеристика на един икономически оператор би противоречало на целите на тази разпоредба, създавайки несправедливи конкурентни условия между данъчно задължените лица и компрометирайки единното прилагане на директивата. 
В тази връзка бе направено и допълнението в нормата на § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС (тази промяна е в сила от 08.03.2011 г.). С него се уточни, че за целите на ДДС “туроператор” и “туристически агент” са понятия по смисъла на Закона за туризма (ЗТ), но независимо дали туроператорът и туристическият агент са регистрирани по реда на ЗТ, или не.
Смисълът на промяната е, че режимът на маржа при доставката на ОТУ трябва да бъде прилаган не само когато доставчикът е туристически агент или туроператор, но и когато той официално няма такъв статут. До момента на промяната нашето законодателство ограничаваше ползването на специалния режим за доставките на обща туристическа услуга, тъй като излизаше, че той се прилага само за регистрирани по ЗТ туроператори.
От казаното можем да заключим, че режимът на доставката на ОТУ ще намира приложение не само за регистрираните туроператори, но и (примерно) за лицата, организиращи обучения и семинари, при което те, освен образователната услуга, предлагат и цял друг пакет от услуги (всички с обща цена) - настаняване и/или хранене, и/или транспорт, а в някои случаи и допълнителни туристически услуги (виж и т. 3 по-долу).
3. Организирането на образователни мероприятия като обща туристическа услуга
Тук ще посочим едно неупоменато досега решение на СЕО - решение от 13 октомври 2005 г. по дело C-200/04 -iSt. При него, в резултат на възникнал съдебен спор, СЕО е сезиран с преюдициален въпрос относно условията за прилагане на чл. 26, параграф 1 от Шеста директива. И по-точно дали те ще са налице, когато става въпрос за данъчно задължено лице, което срещу заплащането на пакетна цена предлага на своите клиенти програми, състоящи се основно в престой от три до десет месеца в чужбина с цел придобиване на езикови познания.
Въпросните услуги, предлагани от лицето iSt, са свързани със самолетен транспорт на неговите клиенти и/или с престоя им на територията на страната на пристигане. За да достави свързаните с тази дейност услуги, това лице прибягва към услугите на други данъчно задължени лица, а именно авиокомпании и местна асоциация. 
При тези обстоятелства СЕО определя дали извършените доставки от страна на iSt, за които то прибягва към доставки на стоки и услуги, извършвани от други данъчно задължени лица, трябва да се облагат с ДДС съобразно разпоредбите на чл. 26 от Шеста директива - по реда за облагане на доставките на ОТУ.
В тази връзка, от една страна, съдът отбелязва, че в някои случаи стопански субекти извършват услуги, които по принцип са свързани с туристически пътувания, прибягват към услугите на трети лица, но последните заемат несъществен дял предвид глобалната цена на общия пакет. Тези допълнителни услуги, получени от трети лица, не представляват сами по себе си търсен резултат от клиента, а по-скоро са средство за получаване при възможно най-добри условия на основната услуга, предлагана от доставчика. При подобни условия според СЕОполучените услуги от трети лица остават съпътстващи спрямо персонално доставените такива (основни) услуги; и тогава не е необходимо стопанският субект да бъде облаган съобразно режима, предвиден за доставките на ОТУ.
Но от друга страна, от момента, в който един доставчик (като iSt) предлага на своите клиенти освен услугите, свързани с образование и езиково обучение, и услуги, свързани с пътуването (като превоз на клиентите към страната на прием и/или техният престой там), чието извършване не може да бъде лишено от чувствително влияние върху договорената обща пакетна цена, то тези, свързани с пътуването услуги, не могат да се смятат за съпътстващи услуги. За тях ще са валидни правилата за облагане с ДДС на доставките на ОТУ.
В случая въпросните услуги не представляват незначителна част от цената на услугата, свързана с образование и езиково обучение, която iSt предлага на своите клиенти. Затова според СЕО режимът за облагане на туристическите агенти (туроператорите) е приложим по отношение доставките, извършвани от това данъчно задължено лице.
Казано по друг начин, в ситуации като разгледаната лицата трябва да облагат своите услуги по специалния ред, предвиден за доставките на обща туристическа услуга в чл. 136-142 от ЗДДС, респективно в чл. 306-310 от Директива 2006/112/ЕО.
4. Единична туристическа услуга, третирана като обща 
Лицето “V” е туристическа агенция. Тя предлага от свое име организирането на автомобилни екскурзии, при които клиентът използва личното си превозно средство, като “V” осигурява само настаняването за отдих. Сградите принадлежат на трети лица, а “V” получава 20% от цената на наема. Лицето начислява и декларира ДДС само за получените от него комисиони.
Данъчната администрация на съответната държава - членка счита, че наемането на сгради за отдих е облагаема доставка върху пълната й стойност (а не върху марж), тъй като става въпрос за отдаване под наем на сграда.
СЕО обаче не споделя това становище. Според съда обстоятелството, че услугата на агенцията “V” се състои единствено в предлагането на място за настаняване, не е достатъчно за нейното изключване от специалния режим за облагане на доставките на обща туристическа услуга. СЕО прави наблюдението, че туристическата агенция може примерно да предложи и консултация относно резервацията на място за отдих (решение от 12 ноември 1992 г. по дело C-163/91 - Van Ginkel).
Според това решение на СЕО (т. 23 от него) съдът приема, че изключването от приложното поле на чл. 26 от Шеста директива на услугите, предоставяни от туристически агент (туроператор), поради това че те обхващат единствено настаняването, но не и превоза на пътуващото лице, би довело до сложен данъчен режим, при който приложимите във връзка с ДДС правила биха зависели от съставните елементи на предлаганите на пътуващото лице услуги. А такъв данъчен режим би противоречал на целите на посочената директива, респ. на Директива 2006/112/ЕО.
От казаното обаче не следва, че според СЕС всяка предоставяна от туристически агент услуга без връзка с пътуването попада в специалния режим на чл. 26 от Шеста директива. Изводът, който следва да се направи, е друг - осигуряваното от туроператор настаняване се обхваща от приложното поле на посочената разпоредба, дори тази услуга да е единична и да включва само настаняване, но не и транспорт.Така в упоменатото по-горе решение от 9 декември 2010 г. по дело Minerva Kulturreisen GmbH се посочва, че чл. 26 от Шеста директива 77/388/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че същият не се прилага за самостоятелната продажба на билети за опера, извършена от туристически агент без предоставяне на туристическа услуга. Или по-общо казано, след като дадена единична услуга не е придружена от предоставянето на туристически услуги, по-специално - транспорт и настаняване, тя не попада в приложното поле на чл. 26 от Шеста директива, респ. чл. 306-310 от Директива 2006/112/ЕО (т. 22 от решението по дело Minerva Kulturreisen GmbH).
В тази връзка съдът отбелязва, че прилагането на специалния режим на ОТУ по отношение на дейност, при която туристическият агент се ограничава да продава билети за представления, без да предоставя туристически услуги, би довело до нарушаване на конкуренцията. Защото една и съща дейност ще се облага по различен начин в зависимост от това дали продаващият билетите стопански субект е туристически агент, или не. Което е недопустимо и с оглед принципа на неутралност на ДДС.