вторник, 16 август 2011 г.

Данъчни погнаха и длъжници на длъжници


http://dnes.dir.bg/news/nap-dlazhnitzi-9284097?nt=6
НАП събира пари от длъжници на длъжници, съобщи bTV. Чрез тази схема е намаляла междуфирмената задлъжнялост.
Дори фирмата ви да е изрядна към държавата, може да осъмне със запорирани сметки. Все по-често данъчните събират дълговете чрез трети лица. Само през тази година по схемата в хазната са влезли два и половина милиона лева. Приемаме че фирмата "А" дължи пари на фирмата "Б", която има дългове към хазната. От приходната агенция могат да приберат дължимото като запорират сметките на фирмата "А" и приберат сумата оттам. Или казано иначе - могат да съберат дълговете на длъжниците си от техните длъжници.

Това се е случило цели 120 пъти само за тази година. В резултат са събрани 2 милиона и 400 хиляди лева. За последно схемата е приложена в строителния бранш. От НАП признават, че не стигат далеч в разследването, тъй като изисквало голям ресурс. Най-често се стига до втория в схемата, т.е. изгаря длъжникът на длъжника на хазната.

„Имаме в практиката случаи, в които длъжниците на НАП настояват за прилагането на този способ, защото имат множество неплатени вземания от трети лица", обясни Росен Бъчваров, говорител на агенцията. Така от подобно разчистване на сметки намалява междуфирмената задлъжнялост, която за 2010 година е около 100 милиарда лева, 40 милиарда от тях са просрочени плащания на бизнеса. Държавата също има дългове към бизнеса. Забавените плащания към частния сектор са за около 400 милиона лева. От НАП обаче могат да запорират сметки само на общини, не и на министерства.

РАЗЯСНЕНИЕ № 2-2025 ОТ 22.07.2008 Г. ОТНОСНО ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА НЕУСТОЙКИ С ОБЕЗЩЕТИТЕЛЕН ХАРАКТЕР

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Дружеството, което управлявате, е придобило по силата на договор за финансов лизинг товарен автомобил от друго търговско дружество, местно лице за Швеция (страна членка на ЕС), което притежава валиден VAT - номер.
При придобиване на транспортното средство, като получател по ВОП сте начислили ДДС върху цялата главница по лизинговия договор и сте се разчели с бюджета за дължимия данък.
Поради финансови затруднения на предприятието, погасяването на дължимата месечна вноска сте извършвали с просрочие. Съгласно клауза от договора с шведската фирма, последната Ви начислява неустойки, документирани с инвойс, в който няма начислен ДДС.
Поставяте следните въпроси:
1. Следва ли да начислите ДДС върху неустойката, кое е основанието и по какъв начин се документира това.
2. Ако следва да се издава Протокол съгл. чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва ли той да се включва в дневника за покупките.
3. Относима ли е към изложения казус хипотезата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "д" от ЗДДС.
Предвид описаната фактическа обстановка и изхождайки от действащата към момента нормативна уредба, изказваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от трето лице. Нов момент в ЗДДС, считано от 1.01.2007 г., е уточнението в изречение второ на ал. 2, че не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Същите, когато имат обезщетителен характер,ясъгласно ЗДДС, не са елемент от данъчната основа.
Ако неустойките имат санкционен характер, съгласно ЗЗД, т.е. уговорени са като допълнителна санкция (в допълнение към тази, която компенсира неизпълнението на договора и представляват заместваща престация), то техния размер следва да бъде включен в данъчната основа на доставката, в конкретния случай в стойността на вътреобщностното придобиване (ВОП), което сте осъществили, тъй като няма да попаднат в обхвата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 84 от закона данъкът при вътреобщностните придобивания е изискуем от лицето, което извърши придобиването.
Това разделение на неустойките, според тяхната правна същност, а оттам и задължението за облагане с ДДС, налага да бъде извършена преценка на характера на неустойките съгласно клаузите в конкретния договор.
На основание чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ. Заплащането на обезщетение под формата на неустойка не е доставка по см. на ЗДДС, а паричен поток. За документиране движението на парични средства между контрагентите е достатъчно издаването на документ, удостоверяващ плащането им.
В случай, че заплатената неустойка има санкционен характер и подлежи на облагане, начисляването на данъка следва да се извърши с издаване на Протокол по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Изхождайки от обстоятелството, че неустойката със санкционен характер представлява част от стойността на реализираното вътреобщностно придобиване, то спрямо нея са приложими разпоредбите в ЗДДС, регламентиращи ВОП, включително:
- чл. 86 - регламентиращ задължението за начисляване на данъка;
- чл. 71 - регламентиращ условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.

http://www.midora.bg/documents.aspx?id=59

петък, 12 август 2011 г.

Становище относно ЗИД на Кодекса за социално осигуряване

Изх.№ 20-00-210                                                                                                                           
Дата 11.08.2011 г.                     
ДО                                                                                                  ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ                                                 ЗА ПРИХОДИТЕ
ГР. ……………………………………..

ДО
                     ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ
И УПРАВЛЕНИЕ НА                                 ИЗПЪЛНЕНИЕТО”
ГР. ……………………………………..
       
Относно: Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД на КСО), обнародван в ДВ, бр. 60, от 05.08.2011 г.

Във връзка със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване предвид функциите и правомощията на Национална агенция за приходите изразявам следното становище на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите:

Промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), направени със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с вноските за държавното обществено осигуряване (ДОО), са следните:
1.                        чл. 4, ал. 5 от КСО разпоредбата се изменя, в резултат на което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник могат да се осигуряват върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). До влизане на изменението в сила лицата чл. 4, ал. 5 от КСО можеха да се осигуряват върху избран месечен осигурителен доход между минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със ЗБДОО за съответната година.
 Изменението е в сила от 05.08.2011 г. – деня на обнародване на ЗИД на КСО в ДВ (основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на КСО).

2.                       чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО – разпоредбите са допълнени вследствие на което в сила от 01.09.2011 г. размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” на ДОО, за лицата по чл. 69а от КСО, са определени, както следва:
§ 20,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г.;
§ 15,8 на сто за родените след 31 декември 1959 г.
Съгласно чл. 69а от КСО балерини, балетисти и танцьори придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации.
Културни организации по смисъла на чл. 69а от КСО са организациите, вписани в регистъра по чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (чл. 18а, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Според чл. 14, ал. 4 от закона министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които подават заявление за вписване в регистъра преди започване на дейността си.
В тази връзка следва да се има предвид, че достъпът до информацията в регистъра се осъществява чрез справка. Всеки може да поиска изготвяне на справка за вписаната информация след подаване на писмено искане до министъра на културата. Справката се предоставя в 14-дневен срок от подаване на искането (основание чл. 7, ал. 5 от Наредба № Н-1 от 14 март 2007 г. за информационния регистър на културните организации).
Допълненията в чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО са във връзка с реда за зачитане на осигурителен стаж на лицата по чл. 69а от КСО. При определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на тези лица осигурителният стаж, придобит след 31 декември 2010 г., се зачита за трета категория труд (основание чл. 18а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).

3.                       чл. 6, ал. 3 от КСО – измененията и допълнененията на разпоредбата са свързани с осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО (специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето). В резултат от промените осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. До влизане в сила на измененията и допълнененията осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
Измененията и допълнененията на чл. 6, ал. 3 от КСО са в сила от 01.09.2011 г. (основание § 25, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на КСО).


                 
                  Изпълнителен  Директор на нап:           
                /КРАСИМИР СТЕФАНОВ/





сряда, 10 август 2011 г.

За по-ниско платена работа заболелият служител получава обезщетение

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=993206
ВЪПРОС: Трудоустроиха ме по предписание на здравните органи, но преминах на длъжност с по-ниска заплата. Чух, че в този случай ми се полага обезщетение от НОИ. Вярно ли е това? К. Н., Пловдив
ОТГОВОР: Щом след трудоустрояването сте преминали на длъжност с по-ниско трудово възнаграждение, наистина ви се полага обезщетение от държавното обществено осигуряване (ДОО), което се изплаща от НОИ. То ви се полага за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение от ДОО вместо възнаграждение при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурените за трудова злополука и професионална болест имат право на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.
При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение от ДОО, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
От 1.01.2011 г. дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 12-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 12 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
Документите, необходими за изплащане на парично обезщетение за трудоустрояване, се представят в съответното териториално поделение на НОИ от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях. А когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, документите се представят не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Справка: чл. 40, чл. 40а, чл. 41 и чл. 47 от Кодекса за социално осигуряване.

събота, 6 август 2011 г.

Уволнението се оспорва в двумесечен срок

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=989226
ВЪПРОС: Уволниха ме под претекст, че е намалял обемът на работа във фирмата, което съвсем не е така. Научих, че на мое място са наети двама по-ниско квалифицирани служители. Искам да заведа дело за неправомерно уволнение. Какво да предприема и колко ще ми струва? К. С., София
ОТГОВОР: Щом преценявате, че обемът на работа в предприятието реално не е намалял и сте уволнени неправилно, следва да подадете искова молба до районния съд. Можете да искате от съда да отмени уволнението като незаконно и да ви възстанови на старата длъжност. Имате право да искате и обезщетение за времето, през което сте останали без работа поради незаконното уволнение за срок до 6 месеца. Важно е да имате предвид, че срокът за обжалване на уволнението е двумесечен и тече от датата на прекратяване на трудовия договор.
Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, т. е. не се заплащат държавни такси и разноски по делото, освен за адвокатско възнаграждение.
Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа; поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Обезщетението, което плаща работодателят при незаконно уволнение, е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
А когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.
Справка: чл. 225, чл. 344, чл. 358, ал. 1, т. 2, чл. 359, чл. 360 от Кодекса на труда.

четвъртък, 4 август 2011 г.

Становище относно прилагане на чл. 122 от ДОПК

                                                                                                       
        НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
    ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
       1000  София, бул. “Княз Дондуков” № 52  Телефон: (02) 98591  Факс: (02) 9870827

Изх.№ 24-00-4                                      
Дата: 25.07.11                                           ДО                                                                                                          
                                                                  ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАП
 ГР……………………….
                                                                 
                                                                  ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ ГДО

ДИРЕКЦИЯ „оуи” – ГР.……………..



       
Настоящето становище се издава на основание чл. 10, ал.1, т.10 от ЗНАП и целта му е да даде разяснения във връзка с измененията на чл. 122 от ДОПК, действието на новата разпоредба на чл. 124а от ДОПК и прилагането на указание № 24-00-1/ 08.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП.

І. Общи бележки

Производството по реда на чл. 122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. По отношение действията на органите по приходите, свързани с прилагането на чл. 122 от ДОПК е издадено подробно указание на Изпълнителния директор на НАП № 24-00-1/ 08.01.2009г.
Със Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./ е добавена нова т. 8 в ал. 1 на чл. 122 от ДОПК и бе създадена новата разпоредба на чл. 124а от ДОПК, с която се регламентира възможността за установяване на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

ІІ. Действие и времеви обхват на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 8 и чл. 124а от ДОПК

Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК по своята правна същност представляват набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материално - правните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави, според материалния закон. С други думи, разпоредбите на чл. 122 – 124а, от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци, ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС”.
Съдържанието на чл. 122 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред или производство за установяване на предвидените в закона факти. Действието на процесуалните норми по принцип е за в бъдеще или за напред, т. е. спрямо всички ревизионни производства, висящи към или образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./.
Когато след влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./ има висящо ревизионно производство, при което се прилага особения ред по чл. 122 - 124 от ДОПК, за да бъдат установени в това производство и задължения за ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС”, в случаите, когато ревизията касае само задължения за данъци, е задължително да бъде издадена нова заповед за възлагане на ревизия по реда на чл. 113, ал.3 от ДОПК /в която да е посочено, че ще се ревизират ЗОВ и да се определи ревизирания период/, която следва да се връчи на задълженото лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед за възлагане на ревизия. Задълженото лице следва да бъде уведомено, че ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС” ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК за периодите, за които са налице основанията на чл. 122, ал.1 и попадат в обхвата на ревизията. Извършените до момента процесуални действия по определянето на данъчната основа не следва да се извършват отново.

ІІІ. Неосигуряване на достъп като основание за прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК

Разпоредбата на  чл. 122, ал. 1, т. 8 от ДОПК обхваща две хипотези, а именно неосигуряване на достъп до подлежащ на контрол обект и неосигуряване на достъп до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител.
Задълженията за осигуряване на достъп и правомощията на органите по приходите на достъп са уредени в разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 3 на същата разпоредба и чл. 13 от ДОПК и чл. 12, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 39 от ДОПК. По същество задължението на задължените лица по отношение представянето на всички данни и доказателствата, относими към установяването на задълженията им стои в основата на администрирането на данъците и задължителните осигурителни вноски. Най-пряк израз на това задължение са данъчните и осигурителните декларации, задълженията за подаването на които са уредени в съответния материален закон. Същевременно чл. 37, ал. 2 от ДОПК урежда по всеобхватен начин задължението на лицата, страни в конкретно административно производство, да представят всички доказателства относими към законосъобразното установяване на задълженията.
Събирането на тези доказателства най-общо се осъществява по два начина – чрез представянето им пред органа по приходите и чрез осигуряване на достъп до подлежащите на контрол обекти и данните на електронен носител. Във всеки случай  събирането на доказателства изисква същите да преминат във физическо държане на органа по приходите. Именно и затова правната уредба оправомощава органите по приходите с правомощия за достъп до подлежащи на контрол обекти и достъп до счетоводна и търговска информация на технически носител, от които правомощия органите по приходите могат и следва да се ползват в пълнота.
При преглед на основанията за прилагане на особения ред за доказване на данъчната основа по чл. 122, ал. 1 от ДОПК се установява, че под една или друга форма те уреждат именно случаите, в които не са представени доказателства, например не е подадена данъчна декларация, не е представено редовно счетоводство и т.н. След изменението на разпоредбата и въвеждането на новата т. 8 въпросът с неосигуряването на достъп намира своето разрешение, следвайки общата логика на процеса, а именно, че страната, която препятства или не съдейства за събирането на доказателствата, следва да понесе неблагоприятните процесуални последици от това – в случая това ще бъде възможността за органът по приходите да установи основата за облагане въз основа на други достъпни нему, макар и понякога косвени доказателства.
При всички случаи осигуряването на достъп, както до подлежащ на контрол обект, така и до данни на технически носител, включва осигуряването от страна на съответния участник в производството на възможност по разумен, обичаен и незатруднителен начин да се прегледа мястото или помещението и находящите се там вещи и документи, съответно да се прегледат данните на технически носител. В този смисъл обичайният и разумен начин на достъп най-често е този, който самото лице използва. Осигуряването на достъп по начин, който е очевидно необичаен, излиза извън рамките на разумното или създава излишни или прекомерни затруднения за органа по приходите представлява всъщност отказ за осигуряване на достъп и органът по приходите може да приложи чл. 122, ал. 1, т. 8 от ДОПК.

1. Неосигуряване на достъп на ОП до подлежащ на контрол обект

Това са случаите, в които орган по приходите е възпрепятстван да упражни даденото му в чл. 12, ал. 1, т. 4 от ДОПК правомощие за достъп до подлежащи на контрол обекти, визирани в ал.8 на същия член.
Действията по неосигуряване на достъпа биха могли да бъдат извършени както от самото задължено лице или негови служители, така и от трети лица например охрана. Органите по приходите следва да имат предвид, че разпоредбата на т. 8 не включва случаите, в които те не могат да осъществят контрола в обекта поради неоткриването в него на задълженото лице или негови служители /заключени помещения и други обстоятелства/. Изключение от това би могла да бъде ситуация, при която орган по приходите е изискал от задълженото лице по реда на ДОПК осигуряване на достъп до обекта на определена дата, искането е било надлежно връчено (с изключение на връчване по чл. 28, ал. 3 и 32 от ДОПК) и въпреки това в посочените в него време и място не е открито лицето или негов представител, които да осигурят достъп до обекта.
Горните обстоятелства следва да се констатират в протокол, като същевременно по преценка на органа по приходите следва да се предприемат и действия с цел съхраняване на доказателствата, които се предполага, че се намират в обекта, до който не е осигурен достъп по реда на чл. 40 или 42 от ДОПК.

2. Неосигуряване на достъп на орган по приходите до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на технически носител в електронен вид

Такива са случаите, когато задължени лица не изпълнят задълженията си по чл. 39 от ДОПК за осигуряване на достъп на орган по приходите до автоматизирани информационни системи, продукти или архиви, използвани за събиране, обработка и съхранение на счетоводна, търговска и друга информация от значение за определяне на задълженията им за данъци и задължителни осигурителни вноски например чрез достъп до база данни на лицето или посредством терминал при лицето или другаде, свързан в локална мрежа със сървър, съхраняващ информацията, или посредством интернет базирано приложение. Органът по приходите следва да състави протокол, в който да опише неосигуряването на достъп и в какво се състои то (по какъв начин не е допуснат до всички счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани в електронен вид; до какви видове информационни системи, продукти и/или архиви не му е осигурен достъп).
С цел запазване на тези данни, които биха могли да послужат като доказателство в производството, по преценка на органа по приходите се предприемат действия по чл. 40 или 42 от ДОПК.
3. Що се отнася до преценката, дали след установяване на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 8 ревизията ще премине по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК следва да се има предвид посоченото в т. ІІ на края от указание № 24-00-1/ 08.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, а именно необходимо е извършване на преценка, доколко основанието е повлияло или би могло да повлияе върху възможността за установяване на данъчните задължения по общия ред, като тази преценка е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по приходите, като се има предвид, че прилагането на особения ред е изключение от общите правила, същото води до установяване на вероятна данъчна основа и поради това приложното му поле следва да е сравнително ограничено. Отново следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК не е санкционна и няма за цел да наказва задължените лица за неправомерно поведение. Действително е почти неизбежно обаче разминаването между действителното положение и само вероятния размер на основата за начисляване на данъци или осигурителни вноски. Това се дължи на самата същност на особения ред по чл. 122 от ДОПК.


ІV. Особености при ревизия по реда на чл. 122 и сл., във вр. с чл. 124а от ДОПК, свързани с характера на задълженията за ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС”

1. С оглед възможността да бъдат установявани задължения за ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС” след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./, органите по приходите следва да имат предвид, че разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.
Следва да се отбележи, че както основанията за прилагане на реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, така и самите процесуални действия по определяне размера на дължимите осигурителни вноски, следва да бъдат съобразени с особеностите на осигурителното законодателство. С оглед на това, органите по приходите в хода на производството по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да имат предвид  всички обстоятелства, свързани с определяне на ЗОВ за осигурените лица, както в случаите, когато са подавани данни за тях, така и когато такива данни липсват.
2. Основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да се прилагат само тогава, когато посочените в т.1 – т.8 на ал.1 хипотези за прилагане на особения ред за извършване на ревизия налагат извода за неспазване на законовите задължения по отношение на определянето на дължимите от лицето задължителни осигурителни вноски.
Така например в хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, когато в хода на извършена оперативна проверка в обект на ЗЛ са установени данни за укриване на приходи, например: неотчитане на извършвани продажби чрез издаване на фискален бон, или в резултат на осъществено наблюдение на обекта е установено многократно увеличение на оборота на обекта в сравнение с аналогичен предходен период и едновременно с това е установено някое от следните обстоятелства:
-          при извършената проверка е установено, че в обекта работят лица, за които работодателят не е спазил законовото задължение за регистрация на трудовите договори в НАП, или
-          при проверката е установено, че работещите в обекта лица се осигуряват на минималния осигурителен доход, а реално им се изплащат по-големи трудови възнаграждения,
може да се направи обоснован извод, че укриваните приходи имат връзка със заплащане на възнаграждения, подлежащи на облагане със задължителни осигурителни вноски и съответно е налице основание за преминаване към ревизия при особени случаи за определяне на техния размер.
Разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК е основание за определяне по особения ред на дължими от физическо лице осигурителни вноски, когато в хода на производство по Кодекса е установено, че декларираните от лицето приходи, доходи и източници на финансиране не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за определен период и лицето не е предоставило доказателства за произхода на средствата, необходими за финансиране на това несъответствие. В тези случаи и доколкото анализа на събраните доказателства не дава основания за доказване на противното, органът по приходите следва да приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Налице е обоснован извод, че установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК.
По отношение на останалите основания на чл.122, ал.1 от ДОПК, като липсваща документация и неосигуряване на достъп, отново следва да става въпрос не просто за някакви нередности в счетоводството или други документи, а или за констатирани груби нарушения в отчетността, които поставят под въпрос редовността на цялото счетоводно отчитане, или за нередности, свързани именно със задължения за осигурителни вноски.
2.1 Същото се отнася и до хипотезите на неосигуряване на достъп. Следва да става въпрос именно за достъп до данни, свързани със задължителни осигурителни вноски, а не до други данни, свързани например със задълженията за ДДС. Така например неосигуряването на достъп до системата за заявки от клиенти няма да представлява достатъчно основание за прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК по отношение на задълженията за осигурителни вноски. Напротив, неосигуряването на достъп до системата за управление на персонала (назначения, заплати и т.н.) е самостоятелно основание за преминаване по особения ред за установяване на задълженията. Същият критерий следва да се приложи по отношение на достъпа до подлежащ на контрол обект. Когато неосигуряването на достъп всъщност възпрепятства установяване на обстоятелства, свързани с работещите в предприятието, например наличните работници на строителен обект, или съвпадението на работещите в ресторант с декларираните като осигурени лица пред органите по приходите, то ще е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 8 от ДОПК. И обратното, ако неосигуряването на достъп препятства извършването на инвентаризация на наличните стоки в склада на предприятието, то няма да е налице основание за преминаване към особения ред по отношение на задължителните осигурителни вноски, тъй като евентуалните липси или излишъци на стоки на предприятието нямат пряко отношение към задълженията за задължителни осигурителни вноски.
2.2 В този смисъл всеки отделен случай следва да се преценява конкретно с оглед всички факти и обстоятелства. По отношение на преценката дали да се премине към особения ред за установяване на основата за начисляване на задължителни осигурителни вноски, следва да се има предвид посоченото по-горе в т. ІІІ.3.

3. При прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК във връзка с установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски по-особен въпрос представлява установяването на задълженията на осигурител за осигурителните вноски, дължими от него, включително в качеството му на лице, задължено да удържи и внесе личните осигурителни вноски за осигурените лица. По-точно в тази връзка са налице две често срещани на практика хипотези.
3.1 При първата от тях се установява наличието на работещи лица, като задълженото лице изобщо не е декларирало наличието на осигурени лица – не са налице регистрирани трудови договори, не са подавани декларации образец 1 и 6. Това например може да се установи при проверка на строителен обект, заведение за хранене или хотел. В тези случаи от една страна органът по приходите следва да изпрати съответната информация на ИА ГИТ с оглед упражняване на правомощията и за обявяване за в бъдеще на налични трудови договори за конкретните лица, съответно възникване на задължения за осигурителя за деклариране и внасяне на съответните дължими вноски. От друга страна, що се отнася до изминалия период от време, през който съответното предприятие е осъществявало дейност, без да изпълнява задълженията си на осигурител, съответно задълженията си за подаване на декларации и поддържане на счетоводна и друга документация (например ведомости за заплати), то именно разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК позволяват установяване на неизпълнените задължения за ЗОВ на осигурителя. При това както на тези, при които осигурителят е носител на задължението, така и на онези, по отношение на които той се явява лице, задължено да удържи и внесе личните вноски на заетите лица.
С оглед даването на евентуална възможност за ползване на осигурителни права на осигурените лица, след преминаване към особения ред за установяване на задълженията от ревизираното лице следва изрично да се изиска справка с точно посочване на полагащите труд лица, периодите на полагане на труд и точния размер на техните възнаграждения. Освен това, макар и подадена такава справка, същата следва внимателно да бъде проверена и подкрепена с други достоверни и безспорни доказателства (например пропускателен режим, квалификация на работниците, документи за отчитане на работното време, предоставено от работодателя оборудване и пр.), тъй като справката сама по себе си не е допустимо да замести изискваните от закона декларации. При установена липса на съдействие или основателни съмнения за недостоверност на евентуално представени справки е допустимо и следва да се използва косвен метод за анализ и установяване на брутното задължение на осигурителя, определено общо за всички дължими от него задължителни осигурителни вноски. Това може да стане, например, по данни от други лица с подобна дейност – чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК и указание № 24-00-1/ 08.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, т. ІІІ, т. 4, б. „л”. Така установеното задължение, което подлежи на заплащане във фондовете на ДОО, обаче не се разпределя към точно определени осигурени лица. Подобен подход е допустим с оглед принципа за солидарност и всеобщност на системата на ДОО, прогласен с чл. 3 на КСО.
3.2 При втората хипотеза, макар и да са налице данни за осигурените лица, се установява изплащане на възнаграждения, различни от посочените в трудовите им договори, съответно в подаваните от осигурителя декларации. Типичен пример в това отношение са установени скрити анекси към трудовите договори или скрити счетоводни и платежни документи, включително т.нар. черно счетоводство. В тези случаи освен посочените по-горе в т. 3.1 справки и други потвърждаващи документи следва да се съберат и допълнителни доказателства, например от самите работници и служители. Ако отново не се окаже съдействие, представят се недостоверни доказателства или такива, които не могат да се преценят като безспорни, е допустимо и следва да се премине към използване на косвен метод за определяне на общо брутно задължение на осигурителя, което подлежи на заплащане във фондовете на ДОО, без да се разпределя към точно определени осигурени лица.

4. Следва да се обърне внимание, че в случаите, когато спрямо задълженото лице са извършвани предходни ревизии и е налице влязъл в сила ревизионен акт и предмет на ревизията са били задължения за задължителни осигурителни вноски, прилагането на чл. 124а от ДОПК е възможно само при наличие на основание по чл. 133 от ДОПК за изменение на установените с акта задължения. От друга страна, когато на лицето е издаден ревизионен акт, с който са били определени задължения, включително по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за данъци, но предмет на ревизията не са били задължения за задължителни осигурителни вноски, прилагането на чл. 122 и сл. от ДОПК във връзка с чл.124а. от ДОПК е възможно.

По отношение на всички въпроси, свързани с прилагането на реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, когато органите по приходите определят задължения за ЗОВ и вноски за фонд „ГВРС” следва да прилагат изцяло и указание на изпълнителния директор на НАП изх. № 24-00-1/ 08.01.2009г.


                             Изпълнителен  Директор на
                                                                 НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА  
                                                                 ПРИХОДИТЕ
                              
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/                 

вторник, 2 август 2011 г.

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти

На Интернет страницата на НАП е публикувана информация относно проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, публикувана на Интернет страницата на Министерство на финансите на 15. 07. 2011 г., предвиждаща по - ранно въвеждане на дистанционна връзка с НАП от сроковете, регламентирани в § 59, ал.1,  т. 1-3 от ПЗР на наредбата за лица, по отношение на които се констатира нарушение наредбата.
 
Има се предвид, нарушение изразяващо се:
  • в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон),
  • нарушение на реда и начина на регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация на фискалните устройства или реда на отчитане на оборотите от извършените продажби.
За тези лица дистанционна връзка с НАП следва да се въведе в десетдневен срок от съставяне на акта за нарушение.
 
Предложено е наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18 да влезе в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.

За неиздаване на фискален бон свързват предсрочно касовите апарати с НАП

25 Юли 2011
Всеки търговец, който не издаде касова бележка ще бъде задължен да свърже с НАП касовия си апарат в десет дневен срок от установяване на нарушението. Това предвижда проектът на Наредба за изменение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, публикуван на интернет страницата на Министерство на финансите.
Предсрочно с данъчните ще трябва да се свържат и всички фискални устройства на търговски обекти, при които инспекторите на НАП констатират нарушение на реда и начина на регистриране, въвеждане или извеждане от експлоатация на касовия апарат. Според предвижданите промени, е-връзка с приходната агенция ще трябва да се осъществи до десет дни след съставяне на акта за нарушение на съответния търговски обект.
Крайният срок за свързването на всички касови апарати с информационната система на НАП е 31 март 2012 г. Изключение правят единствено фискалните устройства на аптеките и търговците на зърно, регистрирани по ДДС. Според последните промени в Наредба Н-18 търговците на дребно с лекарствени средства трябва да осигурят дистанционна връзка на фискалните си устройства с приходната агенция до края на август, а търговците на зърно -  до края на ноември 2011 г.
Междувременно стана ясно, че за да бъдат спазени законовите изисквания оттук до края на март 2012 г. НАП трябва да свързва по 330 касови апарата в час. Затова от приходната агенция призовават своите клиенти да не изчакват. Колкото повече приближават крайните срокове, толкова повече се удължава и времето, за което технологично ще става връзката с агенцията.
Освен това вече всеки търговец може да провери дали неговото фискално устройство подлежи на доработка, за да отговори на изискванията на наредбата за отчитане на продажбите с фискални устройства, или ще му се наложи да си купи ново. Това може да стане чрез софтуер, който е публикуван на http://www.nap.bg/, в рубриката „Свържете касовите си апарати с НАП”. 
В рубриката търговците могат да намерят още полезна информация за реда, сроковете и начините за осигуряването на е-връзка с НАП. В  секцията е публикувана и брошура с отговори на основните въпроси, свързани с осигуряването на електронната връзка, както и списък с номерата и моделите на новите и използваните в момента фискални устройства, които могат да бъдат модифицирани и приведени в съответствие с новите изисквания на наредбата.
26 000 касови устройства вече имат дистанционна връзка с информационната система на НАП. До този момент е-връзка с НАП са осигурили и 700 аптеки и дрогерии. От приходното ведомство съветват всички собственици на обекти за търговия на дребно за продажба на лекарствени средства да не изчакват крайния срок.
Допълнителна информация за това кой модел касов апарат може да се  доработи и в кои случаи се налага закупуването на ново устройство може да се намери на http://www.nap.bg/ или на телефон 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна.