събота, 26 февруари 2011 г.

Aко броенето на пари ви е сред любимите хобита, вече имате един повод по малко да му се отдавате.

На 25 февруари влезе в сила новият Закон за ограничаване на плащанията в брой, който забранява сделки над 15 хил. лв. да стават на ръка. Така за покупки над тази сума вече ще трябва да превеждате парите през някоя банка. Бъдете внимателни, защото санкциите за нарушителите са сериозни. Глобата за физическите лица е
25% от изплатената в нарушение на закона сума. При повторно провинение санкцията е двойна. За такова се счита нарушение, което се случва в рамките на една година след като имате влязло в сила наказателно постановление за същото провинение. Друга съществена новост, която се въвежда с този закон, е задължението на всички бюджетни предприятия (министерствата, агенциите, съдебната система, общините, НОИ, КАТ и др.) да
се оборудват с ПОС устройства като тези в търговските обекти. Така ще можете да плащате веднага и на място с банковата си карта всички държавни такси. Най-ценното в новия закон е, че за тези плащания няма да дължите банкова такса. Като всеки нов документ и този повдига някои въпроси около практическото му приложение. Затова се обърнахме към Министерството на финансите за разяснения. Ето синтезираните отговори на въпроси-
те, които вероятно най-често си задавате.
1. Кои плащания трябва да се извършват задължително по банков път?
Това са сделките на стойност 15 хил. лв. или повече. Смесени плащания не са позволени. Ако трябва да платите цената за дадена покупка на няколко вноски, прагът се отнася до общата сума, която дължите. Ако тя е над него, това означава, че ще трябва да плащате всяка от вноските по банков път, независимо дали тя е под или над прага от 15 хил. лв. „Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена в договора“, разясняват от Министерството на финансите. Всъщност изискването важи само за случаите, когато договорът има конкретен срок и може да бъде изчислено колко точно се дължи по него. Един от най-популярните случаи, при които можете да има те такава дилема, са договорите за наем. Те често се сключват с конкретен срок - например три години, и се подновяват след изтичането им. Ако например имате договор с месечно задължение в размер на 500 лв., тогава общата стойност на договора ви е 18 хил. лв. (36 месеца по 500 лв.), което е над предвидения праг. В този случай ще трябва всеки месец да плащате на наемодателя си по банков път. Добре е да имате предвид и че законът не посочва, че трябва задължително да ползвате банка. Вариант са и преводите през небанкови финансови институции като „Изи пей“,Western Union България и други.
2. Трябва ли да се плащат с превод сметките за електричество, ако за няколко години те ще надхвърлят 15 хил. лв?
Отговорът е не, ако договорът ви е безсрочен. „При наличието на договор за непрекъснато изпълнение не може да се определи предварително какъв ще бъде общият размер на паричното задължение по него, тъй като никой не може да определи предварително какво ще бъде потреблението на ток (например) за следващите една, две или три години“, поясняват от министерството. Ако договорът ви е с конкретен срок и можете да изчислите общо колко ще дължите по него, както и ако сумата на всичко дължимо е над прага, трябва да плащате месечните си такси по банков път. Ако обаче имате една фактура (например за парно) на обща стойност равна или надвишаваща 15 хил. лв., тогава ще трябва да извършите превод по банковата сметка на търговеца, който
ви е предоставил услугата.
3. И заплатата ми ли трябва да се превежда по банков път?
Не. Изплащането на трудови възнаграждения (дори и над 15 хил. лв.) не е задължително да става с превод. В новия закон са записани още няколко изключения. Такива са тегленето и внасянето на пари в
брой от собствените ви разплащателни сметки, както и тези на роднините ви по права линия, съпруг или съпруга и други. Извън ограничението на новия закон е например и замяната на повредени български банкноти и монети от банките. Освободени от такова задължение са и парични транзакции от и във сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица. Ако сумите по предоставен от банка кредит се погасяват на нейно гише и парите се внесат в брой, това също е внасяне на суми по платежна сметка. Подобно действие също не е забранено от закона.
4. Ако дължа пари в друга валута, също ли ще важи ограничението от 15 хил. лв.?
Да, лимитът от 15 хил. лв. остава. За да разберете дали задължително трябва да плащате по банков път, трябва да изчислите стойността на сумата в български лева по курса на БНБ в деня на плащането. Ако сделката се изплаща на няколко вноски, на всяка се изчисля ва левовата равностойност към деня на плащането. Така, ако
курсът на чуждестранната валута се покачи драстично към датата на последните плащания и това увеличи общия размер до лимита от 15 хил. лв., ще трябва да направите последните вноски безкешово, дори и до този момент да сте плащали на ръка. Всички останали правила за плащания в левове важат и за плащания в чуждестранни валути.
5. Лимитът до 15 хил. лв. включва ли ДДС в сделката?
Да, включва дължимия ДДС. Така например, ако стойността на сделката без ДДС е 14 хил.лв., а дължимият данък по нея е 2800 лв., общата стойност на сделката с ДДС е 16.8 хил. лв. Цялата цена трябва да се плати чрез превод.
6. Само картовите плащания в държавните институции ли ще са безплатни?
Да. Законът за ограничаването на плащанията в брой посочва като безплатни само тези картови разплащания, извършени на ПОС терминал в съответното ведомство. Ако наредите превод на някаква сума през електронното си банкиране (например ако имате подоходен данък за довнасяне), тя ще се таксува стандартно според тарифата на банката ви.
7. Ще се брои ли за плащане прихващането например на заем срещу дивидент?
От финансовото министерство отговарят, че прихващането е форма на погасяване на задължение без наличието на паричен поток, така че не попада в обхвата на закона.

Няма коментари:

Публикуване на коментар