събота, 26 февруари 2011 г.

Aко броенето на пари ви е сред любимите хобита, вече имате един повод по малко да му се отдавате.

На 25 февруари влезе в сила новият Закон за ограничаване на плащанията в брой, който забранява сделки над 15 хил. лв. да стават на ръка. Така за покупки над тази сума вече ще трябва да превеждате парите през някоя банка. Бъдете внимателни, защото санкциите за нарушителите са сериозни. Глобата за физическите лица е
25% от изплатената в нарушение на закона сума. При повторно провинение санкцията е двойна. За такова се счита нарушение, което се случва в рамките на една година след като имате влязло в сила наказателно постановление за същото провинение. Друга съществена новост, която се въвежда с този закон, е задължението на всички бюджетни предприятия (министерствата, агенциите, съдебната система, общините, НОИ, КАТ и др.) да
се оборудват с ПОС устройства като тези в търговските обекти. Така ще можете да плащате веднага и на място с банковата си карта всички държавни такси. Най-ценното в новия закон е, че за тези плащания няма да дължите банкова такса. Като всеки нов документ и този повдига някои въпроси около практическото му приложение. Затова се обърнахме към Министерството на финансите за разяснения. Ето синтезираните отговори на въпроси-
те, които вероятно най-често си задавате.
1. Кои плащания трябва да се извършват задължително по банков път?
Това са сделките на стойност 15 хил. лв. или повече. Смесени плащания не са позволени. Ако трябва да платите цената за дадена покупка на няколко вноски, прагът се отнася до общата сума, която дължите. Ако тя е над него, това означава, че ще трябва да плащате всяка от вноските по банков път, независимо дали тя е под или над прага от 15 хил. лв. „Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена в договора“, разясняват от Министерството на финансите. Всъщност изискването важи само за случаите, когато договорът има конкретен срок и може да бъде изчислено колко точно се дължи по него. Един от най-популярните случаи, при които можете да има те такава дилема, са договорите за наем. Те често се сключват с конкретен срок - например три години, и се подновяват след изтичането им. Ако например имате договор с месечно задължение в размер на 500 лв., тогава общата стойност на договора ви е 18 хил. лв. (36 месеца по 500 лв.), което е над предвидения праг. В този случай ще трябва всеки месец да плащате на наемодателя си по банков път. Добре е да имате предвид и че законът не посочва, че трябва задължително да ползвате банка. Вариант са и преводите през небанкови финансови институции като „Изи пей“,Western Union България и други.
2. Трябва ли да се плащат с превод сметките за електричество, ако за няколко години те ще надхвърлят 15 хил. лв?
Отговорът е не, ако договорът ви е безсрочен. „При наличието на договор за непрекъснато изпълнение не може да се определи предварително какъв ще бъде общият размер на паричното задължение по него, тъй като никой не може да определи предварително какво ще бъде потреблението на ток (например) за следващите една, две или три години“, поясняват от министерството. Ако договорът ви е с конкретен срок и можете да изчислите общо колко ще дължите по него, както и ако сумата на всичко дължимо е над прага, трябва да плащате месечните си такси по банков път. Ако обаче имате една фактура (например за парно) на обща стойност равна или надвишаваща 15 хил. лв., тогава ще трябва да извършите превод по банковата сметка на търговеца, който
ви е предоставил услугата.
3. И заплатата ми ли трябва да се превежда по банков път?
Не. Изплащането на трудови възнаграждения (дори и над 15 хил. лв.) не е задължително да става с превод. В новия закон са записани още няколко изключения. Такива са тегленето и внасянето на пари в
брой от собствените ви разплащателни сметки, както и тези на роднините ви по права линия, съпруг или съпруга и други. Извън ограничението на новия закон е например и замяната на повредени български банкноти и монети от банките. Освободени от такова задължение са и парични транзакции от и във сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица. Ако сумите по предоставен от банка кредит се погасяват на нейно гише и парите се внесат в брой, това също е внасяне на суми по платежна сметка. Подобно действие също не е забранено от закона.
4. Ако дължа пари в друга валута, също ли ще важи ограничението от 15 хил. лв.?
Да, лимитът от 15 хил. лв. остава. За да разберете дали задължително трябва да плащате по банков път, трябва да изчислите стойността на сумата в български лева по курса на БНБ в деня на плащането. Ако сделката се изплаща на няколко вноски, на всяка се изчисля ва левовата равностойност към деня на плащането. Така, ако
курсът на чуждестранната валута се покачи драстично към датата на последните плащания и това увеличи общия размер до лимита от 15 хил. лв., ще трябва да направите последните вноски безкешово, дори и до този момент да сте плащали на ръка. Всички останали правила за плащания в левове важат и за плащания в чуждестранни валути.
5. Лимитът до 15 хил. лв. включва ли ДДС в сделката?
Да, включва дължимия ДДС. Така например, ако стойността на сделката без ДДС е 14 хил.лв., а дължимият данък по нея е 2800 лв., общата стойност на сделката с ДДС е 16.8 хил. лв. Цялата цена трябва да се плати чрез превод.
6. Само картовите плащания в държавните институции ли ще са безплатни?
Да. Законът за ограничаването на плащанията в брой посочва като безплатни само тези картови разплащания, извършени на ПОС терминал в съответното ведомство. Ако наредите превод на някаква сума през електронното си банкиране (например ако имате подоходен данък за довнасяне), тя ще се таксува стандартно според тарифата на банката ви.
7. Ще се брои ли за плащане прихващането например на заем срещу дивидент?
От финансовото министерство отговарят, че прихващането е форма на погасяване на задължение без наличието на паричен поток, така че не попада в обхвата на закона.

петък, 25 февруари 2011 г.

До 1000 лв. спестяват фирмите при деклариране по Интернет

Малко повече от месец остават до изтичането на крайния срок за подаване на декларациите за облагане с корпоративни данъци. До 31 март  формулярите трябва да бъдат подадени в НАП, а дължимият данък да бъде платен. Всички фирми, които изпратят формуляра по Интернет, подписан с електронен подпис и внесат корпоративния данък до тази дата, получават отстъпка от 1% от дължимия корпоративен данък, но не повече от 1000 лв.
Заедно с декларацията фирмите представят в НАП и годишния си отчет за дейността (статистическия отчет).
Декларация подават всички търговски дружества, независимо от това дали са осъществявали дейност през 2010 г. Фирмите, които не са извършвали дейност през миналата година подават специална декларация – образец 1010а. Тези лица не подават годишен отчет за дейността.
До 17 февруари 2011 г. декларациите си за облагане с корпоративен данък са подали 31 000 фирми. От тях по електронен път документите са изпратили 16 000 компании, което представлява 52% от всички декларации.
Декларацията за облагане с корпоративни данъци се подава от данъчно задължените лица или от техен упълномощен представител в териториалната дирекция на НАП по регистрация. Тя може да се подаде също по пощата с обратна разписка, на място в определени пощенски станции, където служителите на „Български пощи” издават входящ номер.
Най-лесният и достъпен начин за плащането на всички данъци и осигурителни вноски е по Интернет. Плащането на данъци по този начин изисква дебитна карта, регистрация в системите ePay или eBg и в Интернет-страницата на приходната администрация.
Списъкът на кодовете за видове плащане, номерата на банковите сметки на териториалните дирекции на НАП, както и повече информация за плащането на данъци и осигуровки по Интернет можете да намерите в рубриката "Плащане".

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Закон за ограничаване на плащанията в брой

ЗАКОНЪТ ВЛИЗА В СИЛА ОТ 26.02.2011

ЗАКОН
за ограничаване на плащанията в брой
Глава първа
ПРЕДМЕТ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ  ОТ ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ
Чл. 1. Със закона се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната.
Чл. 2. Законът не се прилага при:
1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;
2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;
3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
4. операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;
5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети;
6. изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.
Глава втора
ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ПЛАЩАНИЯТА  В БРОЙ
Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв.;
2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 15 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.
Чл. 4. (1) Обслужването от банките в страната на операциите на бюджетните предприятия по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.
(2) Програмното и ресурсното осигуряване на картовите плащания по ал. 1 и свързаното с тях обслужване и сетълмент се извършват от лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на плащания по операции с банкови платежни карти на територията на страната въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.
(3) Редът и начинът за преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания и обслужване по реда на ал. 1 и 2 се определят с указания на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.
(4) Министърът на финансите определя сроковете за поетапното преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания и обслужване по реда на ал. 1 и 2.
(5) Дължимите от страна на Министерството на финансите суми по договорите по ал. 1 и 2 са за сметка на централния бюджет.
(6) За картовите плащания към бюджетни предприятия по ал. 1 физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси.
Глава трета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 5. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е юридическо лице.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция – 100 на сто от размера на направеното плащане.
Чл. 6. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Съставянето, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ  РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този закон се прилага и за плащания по чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила.
§ 3. За 2011 г. Министерството на финансите може да договаря клаузите и цените по чл. 4, ал. 1 в рамките на договорите по § 22, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
§ 4. Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43, 54 и 59 от 2006 г. и бр. 24 от 2009 г.) в чл. 2, ал. 1 думите „в този закон“ се заменят със „със закон“.
§ 5. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г. и бр. 88 и 101 от 2010 г.) в чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 21 и 24 се отменят.
2. Алинея 7 се отменя.
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 9 февруари 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание:  Цецка Цачева

В сила е данъчно облекчение за земеделските производители чрез преотстъпване на корпоративен данък

Европейската комисия одобри схемата за държавна помощ  по реда на чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Същността на помощта е в предоставянето на инвестиционен стимул за земеделските стопанства чрез преотстъпване на част от дължимия корпоративен данък.
Решението на Европейската комисия е взето преди 31.03.2011 г. и съгласно материалния данъчен закон това дава право на данъчно задължените лица да се възползват от облекчението и за 2010 година.
Данъчното облекчение има за цел да насърчи инвестициите в нови сгради и нова земеделска техника при производството на непреработена растителна и животинска продукция. Земеделските производители могат да не внасят в бюджета до 60% от дължимия корпоративен данък за данъчната им печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. За целта е необходимо лицата да инвестират преотстъпения в посочените активи корпоративен данък до края на годината, следваща годината, за която налогът е преотстъпен. Сградите и техниката трябва да се придобият при пазарни условия, а максималният размер на преотстъпения данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на придобитите активи.
За да се възползват от помощта, земеделските производители трябва да продължат да осъществяват дейността си за период от още поне три години след годината на преотстъпване.
Получатели на държавната помощ могат да бъдат регистрирани земеделски производители, които са юридически лица и еднолични търговци. Бенефициенти не могат да бъдат данъчно задължени лица - регистрирани земеделски производители, които имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, задължения за санкции, както и дължими лихви, свързани с невнасянето в срок на посочените задължения. От облекчението не могат да се възползват и данъчно задължени лица, които са предприятия в затруднение, ликвидация или са получили други помощи.
В механизма на действие на помощта не се следва специфична процедура за кандидатстване. Данъчно задължените лица сами преценяват дали и доколко удовлетворяват критериите на мярката и декларират тези обстоятелства с подаване на годишната данъчна декларация.  Бенефициентите на помощта подлежат на контрол от страна на органа по приходите по отношение на изпълнението на условията и извършването на инвестициите. (МФ www.minfin.bg/ )

Промени в Търговския закон

§ 18 от ЗР на ЗИД на ДОПК са направени промени в три разпоредби на Търговския закон (ТЗ), ограничаващи възможността да се възлага управлението на търговско предприятие на лица, при управлението на които друго търговско предприятие е обявено в несъстоятелност. Забранява се да бъде:
  • прокурист (ал. 3 - нова на чл.21 от ТЗ);
  • едноличен търговец (т. 4 - нова на чл. 57 от ТЗ);
  • управител на дружество с ограничена отговорност (ал. 8 на чл. 141 от ТЗ),
лице, което е обявено в несъстоятелност или което е участвало в управлението на дружество, обявено в несъстоятелност, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.


Промените са в сила от 15.02.2011 г.

Промени в ДОПК

Промени в ДОПК

[15.02.2011]
Със Закона за изменение допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ЗИД ДОПК), обнародван ДВ, бр. 14 от 15. 02. 2011 г., са направени отделни изменения и допълнения в ДОПК, по – важните от които са:
  • въвеждане на нова разпоредба (ал. 7 на чл. 37 от ДОПК), свързана с възможност за достъп на органите по приходите до данни и документи, въз основа на които е отпуснат кредит на ревизирано лице;

  • промяна в разпоредбата на чл. 77 от ДОПК, свързана с изискването за уведомяване на Националната агенция за приходите за предстоящо прехвърляне на предприятие или преобразуване по търговски закон - премахва се 7 - дневният срок за уведомяване, но се въвежда 60-дневен срок от постъпване на уведомлението, в който ТД на НАП издава на търговеца удостоверение за уведомяването. Според Мотивите към проектозакона на ЗИД ДОПК след премахване на срока за уведомяване всеки, който продава предприятие или смята да преобразува дружество, ще подаде уведомление, когато той прецени, но ще получи удостоверение след два месеца и тогава ще може да предприеме действията за прехвърляне на предприятието или преобразуването в Агенцията по вписванията. Това ще увеличи възможността за предприемането при необходимост от страна на органите по приходите и публичните изпълнители на контролни мерки за ангажиране отговорността на прехвърлителя, съответно за запазване активите на предприятието, които да послужат за удовлетворяване на дължими публични задължения.

  • нова разпоредба на чл. 124а от ДОПК, чрез която се допуска извършването на ревизии за задължения за осигурителни вноски при условията на чл. 122 от ДОПК, т.е. определяне размера на вноските чрез анализ на обичайната икономическа дейност. Според Мотивите към проектозакона на ЗИД ДОПК при наличие на условията за прилагане на особения ред за облагане, ако се установи, че лицето се отклонява от стандартите и не може да докаже кои работници и с какво конкретно възнаграждение са полагали труд за съответния период, данъкът върху дохода и осигурителните вноски ще се определят въз основа на анализа на икономическата дейност и на стандартите, без да се индивидуализират по отделни работници да се превеждат в републиканския бюджет и във фонд „Пенсии” на ДОО;

  • промяна в разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ДОПК, свързани с удължаване на срока за произнасяне на решаващия орган по жалба - от 45 на 60 дни от постъпване на жалбата. Според Мотивите към проектозакона на ЗИД ДОПК промяната цели по - задълбочено разглеждане на постъпилите жалби и осигуряване възможност на решаващия орган по чл. 155, ал. 4 от ДОПК да събира нови доказателства.

  • промяна в чл. 142 от ДОПК (изм. ал.1 и 2 и нова ал. 5), с която сумата, под която обстоятелствата, служещи за основание за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) за доход от източник в страната на чуждестранно лице, се удостоверяват пред платеца на дохода, а не пред органа по приходите,  е увеличена от 100 000 лв. на 500 000 лв. Едновременно с това в този случай вече се изисква платецът на доходи на чуждестранни физически или юридически лица да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения чрез подаване на декларация по образец. Неспазването на изискването с новата редакция на чл. 275 от ДОПК води до санкция в размер от 500 до 5000 лв.;

  • отмяна на изречение трето в чл. 205, ал. 1 от ДОПК, изсикващо вписване на възбрана върху недвижим имот или кораб в Централния регистър на особените залози.

Всички промени в ДОПК, са в сила от 15.02.2011 г., с изключение на промяна в дефиницията на “доходи от спестявания”, която е в сила от 01.01.2011 г. в сила от 01.01.2011 г.

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Касовите апарати за връзка с НАП все още не са пуснати на пазара

Производителите подготвят тестовите модели, а у нас работят около 200 хил. фирми, които до 30 септември трябва да се свържат с НАП
Фирмите все още не може да закупят новите касови апарати, които са необходими, за да се направи връзката им с Националната агенция за  приходите (НАП). Въпреки че още от около година е ясно, че това ще се прави, нито един производител няма готов апарат. Няколко фирми споделиха, че това е така, защото постоянно се правят промени и не е имало смисъл преди изискването да бъде прието със сигурност, те да правят инвестиции и в производство.
Крайният срок за свързване на касовите апарати с НАП за фирмите, регистрирани по ДДС, е 30 септември. Броят на търговците, които трябва да направят това, е около 200 хил. Всеки един от тях трябва или да си купи нов касов апарат, или ако старият позволява - да го дооборудва. Ако не го направи, ще бъде глобен с 10000 лв. До март 2012 г. трябва да бъде изградена и връзката между касовите апарати на всички търговци с НАП.

сряда, 16 февруари 2011 г.

До 10 000 лв. може да падне прагът за имотите

Специално за сделките с недвижими имоти прагът за плащане в брой е възможно да бъде намален от 15 000 на 10 хил. лв. Това съобщи за “Труд” Тодор Димитров, зам.-шеф на парламентарната група на ГЕРБ и зам.-шеф на правната комисия.
По думите му парламентът е изчакал да бъде приет законът за ограничаване на плащанията в брой, който регламентира всички трансакции в страната. Сега предстоят да бъдат разгледани на второ четене промените в закона за нотариусите, които бяха внесени още през 2009 г.
“Депутатите в зала ще изберат колко да е прагът за имотите. Ще има предложение да се забранят кешовите плащания при сделки над 10 000 лв., което не е лишено от логика предвид практиката в други европейски страни”, коментира Димитров. Личното му мнение е, че специалната декларация за реалната цена не е необходима, но негови колеги юристи изрично настоявали.

ЕТ плащат 15% данък върху доходите си от стопанска дейност

Доходите от стопанска дейност на едноличните търговци (ЕТ), получени през 2010 г., се облагат със ставка от 15%. В същото време за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, всички физически лица ще заплащат 10% данък. Така например ЕТ, чиято дейност е производство на сладкарски изделия, ще заплати 15% върху доходите си от реализацията на продукцията си. В същото време ако собственикът на ЕТ получи хонорар по граждански договор, то този доход ще се обложи с данък от 10 на сто.
Едноличните търговци, които през 2010 г. не са осъществявали стопанска дейност, не са задължени да подават декларация през 2011 г.

        
Формулярите се подават до 2 май 2011 г., като декларираният данък за довнасяне по годишната декларация трябва да бъде внесен в същия срок.
5% отстъпка ползват гражданите, които изпратят декларацията си по електронен път, подписана с електронен подпис в срок до 2 май 2011 г.
Както през миналата година клиентите на НАП ще подават само онези приложения от декларацията, които са попълнили, тоест няма да се налага да разпечатват и подават цялата данъчна декларация.
Повече информация, както и помощ при попълване на преводните нареждания и пощенските записи, както и данъчните декларации, клиентите на НАП могат да получат на информационния телефон 0700 18 700 на цената на един разговор.

вторник, 15 февруари 2011 г.

Становище относно прилагането на осигурителното законодателство

       НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
               ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
   1000  София, бул. “Княз Дондуков” № 52  Телефон: (02) 98591  Факс: (02) 9870827




ДО
ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ
НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ГР. _____________________________

Изх.№  20-00-45
Дата 11.02.2011г.

КОПИЕ:
ДИРЕКЦИЯ„ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”
ГР. _____________________________

Относно:
Във връзка с постъпилите множество запитвания свързани с измененията и допълненията в Наредба № Н-8 от 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда,  направени с наредбите за изменение и допълнение на цитираните наредби, обнародвани съответно ДВ. бр. 6 от 18 Януари 2011г. и ДВ. бр. 1 от 4 януари 2011г. на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище:
І. По Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица:
1. С новата редакция на чл. 3, ал. 5 е изменен реда за подаване на декларации обр. № 1, 3 и 5 за коригиране или заличаване на данни. Задължените по смисъла на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. лица, могат да коригират или заличават данни,  подадени за 2010г. в срок до 30 април 2011г. Данни, подадени с декларации обр. № 1, 3 и 5 за годините преди 2010г., независимо от датата на подаването им, при необходимост се коригират или заличават след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт.
Запазен е срока, в който може да се коригира декларация обр. № 6 – от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения - не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ; от самоосигуряващите се лица – до изтичане на срока за подаването й.
2. С разпоредбите на новосъздадените ал. 10 и ал. 11 в чл. 3 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. от 01 януари 2011г. e  регламентиран ред, по който Националният осигурителен институт (НОИ) извършва:
·         заличаване на декларациите, които не са заличени от осигурителя в изпълнение на дадено от контролните органи на НОИ и влязло в сила задължително предписание по чл. 108, ал.1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (ал. 10);
·         коригиране или заличаване на декларациите - след проверка  от контролните органи на НОИ, когато е установено несъответствие между:
- данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, подадени преди прекратяване на дейността от осигурители, които  нямат правоприемник и
- предадените в съответното териториално поделение на НОИ разплащателни ведомости, трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения от същите осигурители.
3. Направеното изменение на §3в от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. е в съответствие с удължения срок на действие на § 22о, т. 1 от  преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване –  до 31 декември 2011г. За периода 1 януари – 31 декември 2011г. осигурителят продължава да изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
4. Направени са изменения и допълнения в Указанията за попълване на декларацията обр. № 1:
·               От 1 януари 2011г. точки 8, 9, 10 и 11 не се попълват от задължените по смисъла на наредбата лица, попълват се служебно от Националната агенция за приходите;
·               В т. 12, позиция 06 е актуализиран текста в съответствие със Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража;
·               В т 12, позиция 18 е прецизиран текста по отношение на лицата, чието недопускане, отстраняване от работа или уволнение може да бъде определено от компетентните органи, като незаконно. Разширен е обхвата на този код за вид осигурен, като са включени и държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет, военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност, лицата по чл. 69, ал. 5 както и морските лица.
·               От 1 януари 2011г. код за вид осигурен – 25 се попълва само за лицата, включени в програми за насърчаване на заетостта, които не се осигуряват за безработица, когато е предвидено в съответната програма. Аналогично, код за вид осигурен – 72 - се попълва само за лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството които не се осигуряват за безработица, когато е предвидено в съответната програма.
В случай, че в програмата е предвидено лицата да се осигуряват и за безработица, се попълва  съответно код 01, 02, 03 или др.  
·               Прецизиран е текста на т. 12, позиция 28, като с този код се подават само данни за здравно осигуряване за лица, на които не се зачита осигурителен стаж. Примерно, за лицата в неплатен отпуск, подлежащи на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б „б” от Закона за здравното осигуряване, когато периода на неплатен отпуск не се зачита за осигурителен стаж по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. В тези случаи се попълват полетата на точки 2, 3, 4, 5 (5.1, 5.2, 5.3), 6, 7, 13, 14, 15, 27 и 28 от декларацията.
·               В съответствие със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е актуализиран текста в позиции 16А  и 17 и т. 21;
·               Не се попълва от задължените по смисъла на наредбата лица полето на т. 17.2 – Доход от който е определено паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане.
Съгласно § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – за периода 1 януари - 31 декември 2011г. в декларация обр. № 1 не се попълват т. 12.4 и т. 30. Полетата на тези точки са свързани с вноските по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Разпоредбата е създадена във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011г., където е регламентирано, че за  2011 г. не се внасят вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
Независимо от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗБДОО 2011г. Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя не е отменен и през 2011г. не е отпаднало задължението на работодателите да декларират еднократно пред съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите поименно работниците и служителите, притежаващи качества по чл. 7, т. 1 – 3 от същия закон, при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество.

С оглед т. 3 от забележката към приложение №1 към Закона за  бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011г. и Заповед № РД-01-03/03.01.2011г. на министъра на труда и социалната политика, в декларация обр. № 1, в полето на т. 12.1 – Пореден номер на квалификационната група професия на осигурения се попълва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед № РД-01-514 на министъра на труда и социалната политика от 12 юли 2010г.

ІІ. По Наредба № 5 от 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда:

Във връзка с чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 9 от Наредба № РД-07-8 от 27 октомври 2010г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда  са направени следните изменения и допълнения в Наредба № 5 от 2002г.:

1.      Създадена е нова ал. 2 на чл. 1 от наредбата, като задължение да уведомява компетентната ТД на НАП за издадено разпореждане за прекратяване на трудовия договор по реда на 327, ал. 2 от КТ има и Директорът на съответната дирекция „Инспекция по труда”. За тази цел той изпраща уведомление - приложение № 7 към наредбата.
2.      Съгласно новосъздадената ал. 6 на чл. 2 от наредбата - уведомлението (приложение № 7 към наредбата) се изпраща на хартиен носител, без придружително писмо.
3.      С чл. 3, нова ал. 4 е въведен срок за подаване на  уведомлението за издадено разпореждане за прекратяване на трудов договор по реда на  327, ал. 2 от КТ (приложение № 7). Срокът е – седемдневен от издаване на разпореждането за прекратяване на трудовия договор. Седемдневен е и срока за подаване на уведомление приложение № 1 за прекратяване на трудов договор.
4.      Допълнена е разпоредбата на чл. 4, като по този начин е създаден ред за коригиране на уведомлението за издадено разпореждане за прекратяване на трудов договор по реда на  327, ал. 2 от КТ в случаите, когато съдържа некоректни данни. Както за уведомленията подадени от работодател, така и за уведомлението приложение № 7 ТД на НАП издава протокол, който съдържа списък на уведомленията с описание на причината за неприемането им. Съответната дирекция „Инспекция по труда“ следва да поправи грешките в уведомленията, които не са приети, и да ги изпрати отново в тридневен срок от датата на получаването на протокола.
5.      В съответствие със систематичната последователност на наредбата е създаден нов чл. 5б, с чиято разпоредба са определени конкретно данните, които се подават с уведомлението за издадено разпореждане за прекратяване на трудов договор по реда на  327, ал. 2 от КТ:
·               ЕИК по регистър БУЛСТАТ на дирекция „Инспекция по труда“, която подава уведомлението;
·               ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП;
·               данни за работника или служителя – трите имена и единен граждански номер (личен номер на чужденец);
·               данни за условията по трудовия договор;
·               основание за сключване на трудовия договор съгласно Кодекса на труда;
·               дата на сключване;
·               дата на прекратяване на договора.
6. На основание чл. 1, ал. 2 от наредбата е създадено уведомление за издадено разпореждане за прекратяване на трудов договор по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда – приложение № 7.
         Други изменения и допълнения направени за прецизиране на текстове и избягване на противоречиво тълкуване:
1. В съответствие с  чл. 123 и чл. 123а от Кодекса на труда са изменени и допълнени чл. 3, ал. 2, създадена е нова ал. 3, изменени и допълнени са основанията за подаване на уведомление приложение № 5 към наредбата.
2. Създаден е нов чл. 3а, като с разпоредбата е въведено условие за подаване на уведомление при изменение или прекратяване на трудов договор. Условието е наличие на заверено от ТД на НАП уведомление за сключването на този договор, или уведомление за издадено постановление по реда на чл. 405а от Кодекса на труда.
3. Допълнена е разпоредбата на чл. 7, т. 1, като е въведен срок за подаване на уведомление за заличаване на подадено уведомление (приложение № 1), когато трудовото правоотношение не е възникнало.  Работодателят е длъжен да подаде уведомлението в тридневен срок от изтичане на срока по чл. 63, ал. 3 КТ.
6.      В чл. 8 ал. 1 е прецизиран текста на разпоредбата, като е регламентирано, че работодателят може да изпрати коригиращо уведомление само на подадено и заверено от ТД на НАП уведомление.
7.      В съответствие с чл. 123, ал. 1 и 123а, ал. 1 и 4  от Кодекса на труда са променени кодовете за основание за промяна на работодател в уведомлението (приложение № 5):  
·               Код 5 се попълва при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него (чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ);
·               Код 6 се попълва при сключване или прекратяване на договор за отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия (чл. 123а, ал. 1 или ал. 4 КТ);
·               Код 7 се попълва при промяна на правноорганизационната форма на предприятието (чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ);
·               Новосъздаденият код 9 се попълва при преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи (чл. 123, ал. 1, т. 7).
От 1 януари 2011г. е в сила Национална класификация на професиите и длъжностите 2011г. утвърдена със заповед № РД 01-931 от 27.12.2010г. на министъра на труда и социалната политика. Съгласно т. VІ от същата заповед се отменя заповед № 742/27.12.2005г. за утвърждаване на Национална класификация на професиите и длъжностите, 2005 г. В тази връзка от 01.01.2011г. уведомление (приложение № 1) се изпраща, с попълнен код по Национална класификация на професиите и длъжностите 2011г в полето на т. 14.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА                                                              НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:

           

       КРасимир СТЕФАНОВ